20 май 2024 г.

Четири века от смъртта на Шекспир

Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!

Словата ми издигат се нагоре,
а мислите ми си остават долу –
слова без съпровод от мисли
не ще достигат нивга небосвода.

Цитатите и строфите на Уилям Шекспир, най-великия английски автор, отдавна са станали неразделна част от англоезичната, а и от световната култура. Но много неща относно живота на този човек и неговите убеждения остават неизвестни. Дори датата на смъртта му не е напълно сигурна, макар че между историците има общо съгласие за 23 април 1616 г. Това означава, че гениалният поет и драматург умира малко преди да навърши 52 години. Той е бил кръстен на 26 април 1564 г., вероятно няколко дена след раждането си в Стратфорд на Ейвън. Произходът му е от разрастващата се средна класа  в Англия – баща му е заможен производител и търговец на кожени изделия, а майка му е дъщеря на богат селянин.

Дали Шекспир е бил християнин? Изглежда съмнително, поради някои епизоди от неговия живот. Все пак, около месец преди смъртта си, той пише завещание, което завършва със следните думи: „Аз предавам душата си в ръцете на Бога, моя Създател, като се надявам и твърдо вярвам, че само чрез заслугите на Исус Христос, моя Спасител, ще стана съпричастен на вечния живот.“

Също така той съчинява епитафията за надгробния си камък:

Приятелю добър, на Исуса уповавай,
праха, заключен тук, напразно не смущавай –
Блажен да бъде, който тоз камък не отлости,
проклет – който помести изтлелите ми кости.

Изглежда, че Шекспир е бил посветен член на Англиканската църква. Макар че не е написал нито една пиеса на библейска тема, най-често цитираните книги в творчеството му са Библията и Общият молитвеник[1] (Book of Common Prayer). Той се позовава пряко или прави алюзия за откъси от поне 42 книги от Свещеното писание и охотно заимства изрази от сутрешни и вечерни молитви, поместени в Молитвеника. Най-много препратки в Шекспировите произведения има към Евангелието от Матей и към Псалмите: съответно 151 и 137 пъти.

Съществуват спекулации, че библейският превод на крал Джеймс I съдържа криптограма[2] за името на Шекспир (Shakespeare). В него 46-ата дума от началото на Псалом 46 е „треса се“ (shake), а 46-ата дума от края е съответно „копие“ (spear). Още по-интересен е фактът, че през 1610 г., годината на завършване на превода, Шекспир е бил на 46 години! Дали това означава, че Шекспир има принос към този библейски превод? Такива догадки нямат обаче солидни основания.

Всъщност някои сериозни изследователи твърдят, че Шекспир дори не е написал произведенията, излезли под негово име. Повечето от тях посочват неговия съвременник Едуард де Виър, граф на Оксфорд, като действителния автор, а конкретно пиесата Хамлет се приписва на философа Франсис Бейкън. Тези критични гласове се аргументират с явно високото образование и огромната обща култура на драматурга, говорещи за аристократичен произход. Добре известно е също, че Шекспир се вълнувал само от драматизацията на творбите си, но не се е интересувал от публикуването им и не е участвал в това. Осемнадесет от пиесите биват публикувани като евтини малки издания, като авторът дори не е получил заплащане от издателствата. Името му липсва в счетоводните книжа на театър „Роза“, където са поставяни пиесите му.

Каквато и да е историческата истина, Уилям Шекспир отнася своите (духовни и житейски) тайни в гроба, когато умира преди точно четири столетия. Но пък оставя на цялото човечество неувяхващо наследство от 37 пиеси, 154 сонета и четири поеми. Те са преведени почти на всички езици, а пиесите му са най-често представяните творби по световните сцени.

 


[1]    Сборник от канонични молитви  и богослужебни текстове в Англиканската църква, въведен в употреба през 1549 г. и неколкократно ревизиран впоследствие. 

[2]    Скрито, зашифровано споменаване. 

Similar Posts