Забраната за кръста е категорична и повсеместна. Атеистичната власт е издала указ за премахване на всякакви християнски символи от обществени сгради. Пет години по-рано в следвоенна Полша се е установил безкомпромисен комунистически режим. Въпреки че девет от всеки десет поляци се определят като католици, новото просъветско правителство издава изрично разпореждане кръстовете да се свалят от всички публични места. Това става през 1950 г.
Със зараждането на гражданските движения за солидарност три десетилетия по-късно кръстовете започват да се връщат по своите места. Режимът веднага съзира в това реакция и заплаха. На всички е ясно, че със своите проповеди за покорство пред Създателя на света Църквата веднага се превръща в най-страшния „враг на народа“ (извинете, на комунизма). Властите имат основание да треперят.
През осемдесет и трета папа Йоан Павел II идва на визита в родината си. Милиони поляци излизат и се включват в публични богослужения. Въпреки това властите не са готови да отстъпят. За пореден път се издава директива нито един кръст да не бъде оставен на обществено здание.
Директивата се изпълнява от едно-единствено училище. Всички останали непреклонно твърдят, че училищата принадлежат на Полша, а поляците са католици. „Без Кръста няма Полша“, изтъква на глас един свещеник и подчертава, че комунистите владеят страната по-малко от 40 години, а християнската вяра присъства тук вече цяло хилядолетие. Никой не посяга на кръстовете.
В селскостопанския колеж „Станислав Сташиц“ две трети от студентите се организират в седяща стачка. Възмущението им е срещу отстраняването на седемте кръста от сградите на университета. За броени дни хиляди студенти от цяла Полша се включват към техния протест. Така 8 март 1984 г. остава в историята с масовите демонстрации на три хиляди млади хора, високо вдигнали кръстове над главите си. Гледката е паметна, а посланието е изпълнено със смелост, сила и вяра.
Представители на режима дълго време подмолно изнудват родителите на студенти от „Сташиц“ да подпишат декларация, че колежът е светска институция. Отправят се заплахи, че без такъв подпис децата им няма изобщо да се дипломират. Родителите обаче не се поддават на заканите и категорично застават зад студентския протест.
В крайна сметка високото напрежение принуждава властите да отстъпят. Полицейските сили се изтеглят от селскостопанския колеж. Въпреки че официално забраната остава в сила, на все повече обществени сгради се връщат някогашните кръстове. Още преди рухването на комунистическия режим в класните стаи вече открито се внасят и се четат библии. На много места се провеждат открити молитви и богослужения.
По този начин на Осми март през онази по оруелски символична 1984 година смелата вяра на земеделските студенти възстановява не само една историческа несправедливост, но и вдъхновява цялата полска нация да се върне към своите устои и да издигне Кръста високо над Петолъчката.
