Напусна ни Димитър Коруджиев – един от изтъкнатите писатели на нашето съвремие.
Роден на 26 декември 1941 г. в София, Коруджиев завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1966 г. Кариерата му е в най-вече областта на литературата и журналистиката. Първата му публикация се появява още през 1965 г. във вестник Пулс. Творческият му път го отвежда като редактор в редица влиятелни издания, сред които Труд, Народна култура, Пламък и Демокрация. Последният вестник е създаден в собствения му дом през зимата на 1989 г.
Коруджиев е автор на десетки романи, сборници с разкази и есета, пиеси и книги за деца. Сред най-известните му произведения са романите Градината с косовете, Домът на Алма, Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура и 1989. Творбите му са преведени на множество езици, а пиесите му Омагьосаният кръг и Стаята са поставени в театър „София“.
Коруджиев е сред ярките личности на новата българска проза от началото на 70-те години на ХХ век. Творческият му принос е част от новата белетристична вълна наред с писатели като Георги Величков, Любен Петков, Владимир Зарев и други. В литературата на Коруджиев се оглежда съвременният човек – със своите вътрешни борби, търсене на смисъл и стремеж към духовно просветление. Неговите произведения често разглеждат теми като самотата, моралните конфликти и кризите на личността, като същевременно предлагат път към духовна хармония.
Особено място в творчеството му заема книгата Християнската свобода, публикувана през 1998 г. от издателство „Нов човек“. В това произведение Коруджиев разглежда въпросите на съвременния живот през призмата на християнската вяра, търсейки отговори на проблемите, пред които се изправя всеки човек. Книгата насърчава читателите: „Не се страхувайте да бъдете християни!“. Авторът представя християнската вяра не като отвлечена идеология, а като духовна истина, която освобождава и вдъхновява. Той утвърждава, че християнските истини не сковават човека, а му носят онази вътрешна свобода, която е толкова нужна в нашето време.
Димитър Коруджиев оставя трайна следа и в обществено-политическия живот на България след промените през 1989 г. Той е сред основателите на Съюза на демократичните сили и активен участник в дисидентските групи, провокирали свалянето на комунистическия режим. Със своето слово и активна гражданска позиция той последователно защитава необходимостта от нравствени принципи в обществото.
Като председател на движението „Християнско възраждане“ и съавтор на книгата Християнска етика (заедно с Димитър Киров и Дечко Свиленов), издадена в тираж от половин милион екземпляра, Коруджиев утвърждава християнството като изповед на вярата, източник на надеждата и извор на любовта.
С кончината на Димитър Коруджиев губим проникновен писател, есеист и публицист, чието творчество ще остане завинаги в литературната памет на нацията.
Споделяме няколко цитата от Димитър Коруджиев:
„Силен шум в ушите. Стотици безсънни нощи, хиляди часове на борба за намаляването му. Безброй молитви. Никога не забравям, че това страдание е благословено. Без него щях да съм духовно мъртъв. То ме доведе при моя Бог. Имаше моменти, когато казвах: „Господи, вече не получавам помощ от шума в ушите. Вече е само пречка. Не ми позволява да славя Името Ти. Премахни го и всичко ще завърши съвършено, както са съвършени всичките ти дела“. Много скоро разбирах с изумление, че се лъжа. Приемането ми на Бога се оказваше по-различно от преди и нищо друго не бе ме водило натам освен моето страдание. Мисля, че има едно решение и то е най-доброто. Да оставя всичко в Божиите ръце. Според лекарите след шест месеца този шум е необратим. Сигурно е така. И все пак има разлика. Аз го оставям в ръцете на Всемогъщия лекар.“
* * *
„Християнската свобода. Падат всички земни вериги. Всичко, което измъчва твоя суетен „аз“, така лесно раним от глупави обиди, от празни думи и постъпки. Понякога са нужни години. Най-трудно е да се освободиш от робството на самия себе си, от претенциите си. Една по една. Вече не си Буда, не си икона, не си малък цар, който се охранява сам в своето миниатюрно царство. Като Божие дете ти си много по-голям от онова, което си бил в стария живот.“
* * *
„Сляпата тревога за нашето себеутвърждаване в този свят ни преследва цял живот. Най-добрия знак за дълбочината на християнската ни вяра получаваме в часа на благодатния отказ от това самоизтезание: „Повече няма да мисля за такива неща, Господи. Оставям Те да свършиш Своята работа. Ти знаеш по-добре от мен какво ми е нужно“.
И виждаме с удивление как Бог променя собствения ни план така, че душата ни се успокоява напълно. Онова, което сме чакали с нетърпение, полека се забравя. Най-поразяващо е вниманието, с което се отнася Всемогъщият към един малък човек, какъвто е всеки от нас.“
* * *
„Не се страхувайте от старостта, приятели. Обратно, тя е времето на поправителния изпит. Всеки ден от нея би могъл да е безценен. Всички похоти, всички самовлюбвания, всички надменности, цялата твоя суета са назад и вече са излишни. Внезапно се оказва, че няма нищо повече на пътя между теб и Бог. Само едно е ужасно, да не го разбереш.
Аз говоря за началото. Онова начало, което ще ти върне простата детска вяра. И тогава ще почувстваш изведнъж, че обичаш безброй хора. Хора, напуснали света, живи и такива, за които не знаеш още ли са с живите. Душата ти ще пламне от любов и тези, които са до теб, последните, с които завършва земното ти пътешествие, ще бъдат щастливи. Така и ще отидеш при Онзи, Който дава всичко това, изпълнен от радост, с цялата тази любов.“
