Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си, така Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.
Второзаконие 32:11-12
Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат. А онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.
Исая 40:28-31
Орелът е величествена птица, създадена от Бога. В нашите географски ширини се срещат немалко видове. Най-популярен е скалният орел. Достига размах на крилата 2,5 метра. А най-големият орел е кондорът, който живее в Андите и обиталището му е на над 5000 метра височина. Размахът на крилата му е 3,5 метра.
В Палестина най-често срещани са кралските и степните орли. Но на еврейски думата е една: нешер. Тази птица е уникално Божие творение, отредено от Създателя за небето. Прекарва около 95% от времето на деня, като се рее високо в синевата. Ето защо в един специфичен духовен смисъл орелът е свързан с обиталището на Бога и така е символ на самия Създател.
Орелът – символ на Христос
Тази птица представя и една от двете основни страни на личността на Спасителя – това, че Той е Божият Син, единосъщен и равен на Бога. Орелът е едно от изображенията, представени в Езекиил 1 глава. Там пророкът описва същества с четири лица: на човек, на орел, на вол и на лъв. Интересно описание, което се среща и в Откровение на Йоан 4 глава. Символиката с четирите лица е специфична, защото изобразява четирите страни на личността на Христос.
Евангелията описват тези четири страни на Спасителя на света. Евангелието на Матей представя Исус като Цар. Затова родословието в началото е проследено до цар Давид. Христос е Царят на царете – и в изображението на Езекиил този образ съответства на лъва – добре познатият владетел на животинските видове.
В Евангелието на Марк няма родословие. Там Христос е представен като Слуга, дошъл да служи и да даде живота си откуп за мнозина. Слугите често са без родословие. Те са като вола, който има само една задача – да служи.
Евангелието на Лука представя Христос като Човешкия син. Родословието тук се проследява до Адам – първия човек. Исус е съвършеният Човек.
А Евангелието на Йоан представя Христос като Бог. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог… И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1: 1, 14). В това евангелие няма родословие, понеже Христос е от вечността. И това съответства на символа на орела, който обитава небето.
Орелът – символ на вярващия човек
Орелът също така е символ и на вярващия, който се издига към Бога. Ние се издигаме с крилата на молитвата, на вярата.
Нека да добавим и още един детайл от книгата на Йов – думи, които Бог казва за Своето творение: „При твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините? Живее по канарите и там обитава – по върховете на скалите и по непроходимите места. Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч“ (Йов 39:27-29). Това описание ни е добре познато, а тук има принципи, заложени в цялото творение. Да, орелът се рее – по принцип на височина около 3000 метра. Оттам може да дебне плячката си. Представете си какво зрение има той! От три километра е способен да забележи заек или мишка! И когато си набележи жертвата, се спуска към нея със скорост до 200 км/ч и тя почти няма шанс да се измъкне!
И още нещо важно. Орелът живее цял живот с една-единствена орлица, до смърт. Той е моногамна птица.
Наред с всичко казано дотук, орлите са основен враг на змиите. В това също има специфична символика. Орелът сграбчва змията, издига я нависоко и я пуска на скалите. И така, скалата е тази, която убива змията – ясен образ на живия Бог, на Неговата непоклатимост и мощ, както и символ на Канарата Христос и могъщото Му слово.
Любопитен е и детайлът как орлите реагират на бурята. За разлика от домашните птици, които няма как да избягат и са уязвими за пороя, орелът не само усеща бурята, но и се подготвя за нея. Хваща се здраво с ноктите си за скалата. И когато бурята връхлети, той се впуска в нея и я използва, за да се издигне. И така в един момент се оказва над стихията, в синевата, огрян от слънцето. Ето това е правилната реакция на вярващия. По време на тежка житейска буря ние първо заставаме здраво, чрез вяра върху вечната Канара. И когато бурята връхлети, вече можем да разтворим крилата на вярата – така че самите трудности да ни издигнат високо, близо до Бога, извисени над тях чрез вяра. „Ще се издигат с крила като орли“, казва Исая. В трудностите ние сме склонни да използваме крилата на вярата и да се приближаваме до нашия любящ и жив Бог.
Как орлето използва крилете си
Важна черта на орлицата е, че именно тя полага грижи за малките. „Носих ви на орлови крила“, заявява Господ в Изход 19:4. Тези думи са отправени към многомилионния народ, излязъл от робство и скитащ се из пустинята. Въпреки тяхното непокорство и неверие, все пак Той ги е носил „на орлови крила“! А към това описание нека да добавим Исая 63:9: „Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави. Поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.“
Но да се върнем към текста от Второзаконие 32 глава, където виждаме отношението на Бога към Неговите деца. Орелът изгражда гнездото си по някакви правила, които Творецът е заложил в него. Прави го високо на скалите. Започва с по-големи клони, после добавя и по-малки – и накрая го дооформя с мъхове, лишеи и дори с козината на жертвите, които е донесъл междувременно. Гнездото му може да достигне до един тон тегло! И всичко това – горе, високо, на недостъпно място за врагове.
То е меко и удобно, за да може пиленцата да се излюпят на защитено място. Освен това и храната идва наготово. Както си лежат, мама носи храната и орлетата просто се наслаждават на живота. Това е напълно естествено за малките, но разбира се, то не може да продължава безкрайно. Настъпва момент, когато орлетата порастват и трябва да променят начина си на живот. Тогава орлицата разбутва гнездото.
Оригиналът на Второзаконие 32:11 е: „Както орлицата разбутва гнездото…“ Думите орлетата от са добавени в курсив. Преводачите са преценили да ги вмъкнат за благозвучие. Но описанието в оригинал казва, че орлицата разбутва гнездото. С това действие тя променя неговото естество. Премахва всички удобства – кожи, мъхове, перушина. Всичко това се изхвърля. Остават само пръчките, които бодат, убиват, не са удобни – за да може орлетата да обмислят друг вариант. Бог е заложил у майка им да извърши необходимите действия, за да може детското време да премине в следващата важна фаза – каляването на орлетата.
Очевидно е, че удобствата имат склонност да създават у нас вредни навици и да лишават човека от изграждането на качества, знания, опит, начин на живот, съответстващ на възрастта. Ето защо в един момент орлицата взема малкото и го издига във височините. Оттам тя го пуска. И какво ли изпитва орлето при това първо пускане? Аз падам! Къде ли е мама?! Защо ме е изоставила? Не ме ли обича повече?
Но орлицата бързо се спуска под малкото, поема го на своя гръб и пак го издига нагоре. И го пуска отново – втори, трети, четвърти път. Докато съвсем спонтанно орлето започва да ползва крилата си, за да лети. Бог ни е подарил крилата на вярата и иска да се учим да ги използваме. Но това често пъти става по време на трудности. Няма как да ги ползваме, ако си лежим в топличкото гнезденце, където всичко ни е наред. А трудностите са възможност да търсим с цялото си сърце живия Бог, да се молим пред престола на нашия небесен Отец, който ни обича и никога не ни оставя. Божията воля е да се научим да летим.
Как орелът подновява силата си
Това е свързано с осъзнаване на Божието действие в живота ни: какво представлява процесът на новорождението и следващият важен процес – на обновяването на силите ни. В нашия житейски път ние се уморяваме, отслабваме, отпадаме не само физически, а и духовно. Имаме нужда от процеса на обновление, свързан с действието на Божия Дух.
Орнитолозите – тоест онези биолози, които се занимават с птиците – наблюдават живота на орлите и откриват един специфичен процес, който има важно приложение в духовната сфера. Орелът е единственото създание, което може да удължи, дори да удвои живота си! Уникално, заложено от Бога действие! Първоначално животът на орела е около 60 години. Когато ги наближи, той остарява, изнемощява и сякаш приближава своя край. Но точно в този момент Бог е предвидил да му прибави още толкова време живот. И така, орлите живеят до 120 години. Как по-точно се случва всичко това?
Когато наближи шейсетгодишна възраст, старостта дава реално отражение върху птицата. Усещайки това, тя излита високо в планината и намира място, където се уединява. За определен период от време се скрива. Ние също трябва винаги да помним, че нашето убежище е единствено в Канарата, в Христос. В Него можем да се скрием и да намерим покой, радост, мир. Нуждаем се от това уединение в присъствието Му, за да намерим сили за деня, който ни предстои. В Новия Завет изразът „в Христос“ се повтаря многократно. Именно в Него ние намираме вечна сигурност и закрила.
След като се скрие високо в канарите, орелът най-напред много старателно почиства своя клюн. Премахва всички налепи, цялата мърсотия, натрупала се през годините. Очевидна поука за нас тук е това, че след новорождението ни едно от първите неща, които Бог започва да променя у нас, е говора. В нашия начин на изразяване трябва да настъпи коренна промяна. Това казва Исая в мига, когато вижда свръхестествено видение: „Аз съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни!“ Бог го е призовал да бъде пророк, но Исая си дава сметка колко нечисти са неговите устни. А устата и сърцето са скачени съдове. Каквото има в сърцето, това излиза от устата.
Според описанието в Исая 6 глава един ангел допира до устните на пророка разпален въглен. Така той може да приеме служението си с очистени устни, които ще говорят само това, което е право, което е добро, което е Божие Слово. Същият принцип се отнася и за старозаветния пророк, и за новозаветния проповедник, и за всички нас. Да имаме чисти устни, чисто говорене.
На следващо място, орелът изцяло сменя перушината си. Падат всичките му пера и той остава без естественото си облекло, което е носел шейсет години. То отпада напълно. Важна поука за нас има и тук. Духовната промяна е свързана със събличане на стария човек, на старото естество. „Да съблечете… стария човек, който тлее по измамните страсти“, пише апостол Павел до ефесяните. Същото се повтаря и в други послания. Привички, навици, начин на живот, поведение, държание, взаимоотношения – всичко онова, което е било характерно за нашето минало, трябва да бъде съблечено и изхвърлено.
Какво прави оттук нататък орелът? След като изчисти клюна си и се освободи от перушината, той се спуска надолу и намира течаща вода. Там остава четиридесет дни, като се мие непрестанно – чудесен символ на умиването на вътрешния човек чрез Божието Слово и чрез действието на Святия Дух. След като веднъж сме били новородени, ние продължаваме с процеса на обновление. Той е пряко свързан с нашето посвещение, така че Божието Слово да извърши потребното чрез Духа.
А след това къпане във водата орелът изчаква още десет дни, докато неговото очистено тяло бъде омазнено с естествените мазнини на тялото. Те излизат през порите и съдействат за нормалните процеси на физическото обновление. Така се събират общо петдесет дни – които са един добър образ на онова, което се случва и в историята на Църквата. Денят на Петдесетница е онзи миг, когато Духът се спуска в Църквата, а Христос пълноценно заживява в сърцето на вярващите. Подобно нещо се случва и в нашия живот. Когато се присъединим към Христовата невяста, ние се включваме в това помазание на Църквата, което някога вече се е случило в определения исторически момент. По този начин получаваме сила да бъдем свидетели за Христос (Деяния 1:8). Призивът към всички нас, които вече сме повярвали и сме запечатани с Духа, е да се изпълваме с Духа. Ето така става възможен процесът на постоянното ни обновление.
И накрая, орелът получава чисто нова перушина. Тя постепенно покрива цялото му тяло, а самият орел се изпълва с младежка сила – сякаш току-що е роден отново. И така започват следващите му шейсет години. Но за разлика от орела, у нас този подновен живот е свързан с вечността. В Христос имаме вечен живот! Докато сме в тялото, Божията воля е непрестанно да подновяваме силите си. Този процес е духовен. „Младостта ти се подновява като на орел“ (вж. Псалом 103:5).
Самият аз вече преминах 70-годишна възраст. Но сега ходя повече (особено в планината), отколкото когато бях на двайсет. Може да звучи странно, но е истина. Сякаш сега имам повече сили за движение, отколкото някога. В други отношения, разбира се, тялото изнемощява. Слухът и очите отслабват, зъбите намаляват – както и ред други процеси, свързани с процеса на стареенето. А и физическите сили със сигурност ще започнат да се губят. По отношение на тялото всичко си има своя естествен завършек.
Но тук говорим не за подновяване на тялото, а на вътрешния човек. Ние, които сме били новородени, след като отхвърляме нашето минало и събличаме стария човек, сега имаме всекидневна отговорност: „Да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината“ (Ефесяни 4:23-24). Нека Бог да ни помага в този процес, за да можем да вкусваме и да изявяваме Неговата любов, грижа, доброта.
Текстът е свален от аудио запис на този линк.
Проповед от 11.12.2022 г.
Тема: „Орлите“
