Праведният, който отстъпва пред нечестивия,
е като мътен извор и развален източник.
Притчи 25:26
Някои ще кажат: „Тринадесет е фатално число и затова през толкова много страдания преминава нашият народ тази година.“ Протестите през февруари доведоха до много самозапалвания, но не донесоха до никаква промяна. И това стана причина сега цяло лято София да се превърне в бунтуващ се и протестиращ град. Гражданите открито изразяват недоволство срещу управляващите, а управляващите не чуват техния протест и продължават да ги товарят с нови дългове, заеми и данъци.
Можем да кажем, че протестите през февруари бяха репетиция на българските граждани, която им помогна да видят хитростта и лукавството на управляващите в нашата страна.
Протестиращите видяха, че бяха измамени, а политическият живот в страната продължи без никаква промяна въпреки исканията им да се премахне монополът на партиите за участие в изборите.
Те видяха и сега виждат, че имат срещу себе си управляващи, които не са загрижени за благосъстоянието на българския народ, но правят всичко възможно да запазят властта в свои ръце и максимално да я използват за себе си. Трудно беше българските граждани да разберат, че тези, които четиридесет и пет година разрушаваха България, продължават да я рушат и ограбват по „нов демократичен“ начин, като поставят под свой контрол всяка дейност, която е против техните интереси.
Старата „нова“ власт продължава да разрушава морала в семейството и в обществото, отчуждава поколение след поколение от родината, като не създава условия за развитие и живот, понеже не иска да пусне кокала, който е захапали. Управляващите искат не само да го глозгат, докато могат, но и да го предадат на своето потомство. И всичко това е плод на алчността и на егоизма, който владее нашето общество. А всичко това е резултат на внедрения атеизъм от 1944 година до днес, което е виждане и за бъдещето на нашия народ.
Репетицията от протести през зимата на тази година докара това правителство, срещу което сега са новите протести през лятото. Протестиращите трябва да са на ясно, че не трябва да има вече репетиции. Една нова репетиция, дори да е Генерална, ще се отрази пагубно на българското общество.
Ръководителите на партиите, които останаха извън парламента, упорито се насочват към него, макар че всички те са добре познати на българските граждани. Каквито и нови имена да си слагат, за каквито и десни партии да се представят – десни, по-десни и най-десни, на всички е ясен техният произход и техният провал, когато са били на власт, а обединителното ядро на този нов демократичен блок е от превтасалото тесто на известната БКП, пребоядисала се в БСП и оставила много свои деца, внуци – все хитри, лукави и жадни за власт, с надеждата, че пак ще успеят да измамят хората, които все още помнят облагите и привилегиите, които са имали по време на тяхното управление. Те знаят, че младото поколение, което все още не е преминало половин век, не знае нищо за убийствата, лагерите, затворите и злините, през които са преминали техните деди и бащи. Напомняме тези неща не за да насаждаме някаква омраза към авторите на всички тези злини, но да разберем, че едно сърце, което е изпълнено с омраза, не може да роди нищо добро.
Това ни довежда до основната истина в живота, че ние не трябва да мразим и да рушим, но да обичаме и да градим. Да повярваме и приемем, че само Бог ни показва пътя за успех и напредък. Чрез Своето слово Той ни казва:
„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш. Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти като морските вълни“ (Исая 49:17-18).
Неведнъж сме чували викове на отчаяние, оплакване, недоволство: „Къде е този Господ? Защо допуска толкова зло, нещастия, насилие и жестокост по този свят? Защо не се намеси?“ На всички тези въпроси ни отговаря нашият народен поет: „Търси Го на Голгота, Той пак е там разпнат.“
Ние не Му позволяваме да се намеси. Не Му позволяваме да влезе в живота ни. Не Го пускаме в семейството ни. Изгонихме го от училището. За Него няма място в парламента, не се допуска в съдебната зала.
Това съвсем не значи всички тези места да се превърнат в църкви, но би трябвало на всички тези места да се казва какво ни учи Господ.
„Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува. Но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас и не чува. Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви – с беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. Никой не призовава правдата и никой не съди според истината; уповават на суета и говорят лъжи; зачеват злоба и раждат беззаконие“ (Исая 59:1-4).
Ако ние бъдем послушни на Бога, Той ще ни дава мъдрост и няма да искаме само оставката на това некадърно правителство и след него да дойдат жадните за власт, но като всеки добър шахматист ще сме приготвили няколко сполучливи хода, за да се изгради един парламент и да се състави правителство, което да отвори пътя за развитие и успех.
