През 1996 г. Джесика Иванова пристига в България, току-що завършила университет. Служи две години и половина като мисионер към Църквата на Назарянина, след което се прибира в САЩ, за да се подготви по-добре за служение. След като завършва Назарянската семинария в Канзас Сити и кратък стаж като помощник-пастир в Арканзас, тя е изпратена като мисионер в Сицилия. Там служи четири години и половина, докато получава обаждане с възможност да се върне в България.
През 2009 г. Джесика се връща в тази любима за нея страна и продължава да служи в Църквата на Назарянина, докато през 2016 г. не се омъжва за русенеца методист Ивайло Иванов. Най-голямата дилема в началото на общия им живот е в коя църква да служат. След период на молитва, Бог ги насочва към Методистката църква, която признава правата на Джесика като ръкоположен пастир и служител.
Първото назначение на Джесика, заедно с Ивайло, е в Методистката църква в Шумен. Там прекарват седем щастливи години. През това време им се ражда дъщеря, Стела, която днес е почти на шест години. Преди малко повече от година са преместени. Сега Джесика е пастир на Методистката църква във Велико Търново, а Ивайло е пастир на Методистката църква в Лясковец. Продължават да се подкрепят взаимно и да се развиват в служенията си.
Джесика вече има двойно гражданство и очаква да остане в България завинаги. Животът ѝ е посветен на служение на Божието царство. Обича да плува, да чете, да се вижда с приятели на кафе. Един от любимите ѝ примери за мисионер, Хъдсън Тейлър, казва следното: „Бог ни е снабдил с повече от достатъчно. Истинската ни нужда е не от ресурси, а от Божието присъствие.“
Статии в Зорница: