„Почти всяко пето дете в Европа е жертва на някаква форма на сексуално насилие. Това включва сексуални докосвания, изнасилвания, сексуален тормоз, склоняване в интернет на деца към сексуални действия, ексхибиционизъм, експлоатация с цел проституция или порнография, онлайн сексуално изнудване и принуда.“[1]
Нов доклад на УНИЦЕФ[2] потвърждава тази статистика за момичета и жени в световен мащаб и твърди, че в глобален план едно на всеки седем момчета и мъже също е било подложено на сексуално насилие като дете. Между 70 и 85% от децата, които стават жертви, познават насилника. Една трета от малтретираните деца никога не казват на никого за насилието.[3] Националният център за изчезнали и експлоатирани деца (NCMEC), базиран в САЩ, установява, че броят на докладите за сексуална експлоатация на деца онлайн в света нараства от 1 милион през 2010 г. на повече от 36,2 милиона през 2023 г.[4]
През последните години расте осведомеността за методите, използвани от сексуалните хищници, и за признаците на насилие, разпознаваеми от жертвите. Църквата е общност, в която търсим да изградим доверие и насърчаваме хората към покаяние и прошка. Приемаме сериозно думите на Исус: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние“ (Лука 5:31-32).
Но могат ли тези общности на взаимно доверие да бъдат също привлекателни места за сексуални хищници, където последните да намерят нови жертви? За жалост, отговорът е „Да“.
Стъпките, които извършителите на сексуално насилие най-често следват, са следните[5]:
- Набелязване на възможни жертви. Всяко дете или младеж е възможна жертва.
- Изграждане на доверие и получаване на достъп. Хищникът търси да печели доверието на възрастните, за да има достъп до децата или младежите, докато едновременно работи да изгражда доверия със самите жертви. Подаръци се появяват и услуги се предлагат, като водене на детето до някъде или помагане за едно или друго.
- Играене на роля в живота на детето. Хищникът се стреми да посреща нуждите на детето и да го накара да чувства, че единствено той го разбира.
- Изолиране на детето. Извършителят предлага да заведе детето някъде извън обичайните за него места, да го раздели от познатите хора и да получи възможности да остане насаме с детето, за да извърши насилието.
- Създаването на тайни във взаимоотношенията усилва връзката между жертвата и хищника. Той започва да насърчава детето да не споделя с никого тяхната комуникация, защото другите няма да са доволни.
- Започване на сексуален контакт. След като извършителят получи емоционален контрол върху жертвата, сексуалният контакт започва да се осъществява постепенно, с малки стъпки. Хищникът постепенно намалява чувствителността и задръжките на детето, за да може да започне свободно да го докосва. Започва с прегръдка, след това с докосване на коляно и детето малко по малко приема физическия контакт.
- Контролиране на отношенията. За да не бъде разкрито насилието, тайните задължително трябва да се поддържат. Хищникът използва срама и страха на детето и го заплашва да не казва никому нищо.
Хищниците днес търсят жертвите си не само по детските площадки и на обществени места, а и масово използват онлайн пространството. С развитието на социалните медии и нарастването на употребата на електронни устройства децата губят невинността си на прекалено ранна възраст.
Според повечето статистически изследвания за сексуално насилие, в 90% от случаите извършителите са мъже, но това не изключва ролята на жените, които с мълчанието си прикриват или фактически позволяват сексуалното насилие.
Важно е да отбележим също, че насилието не винаги е от възрастен към дете/младеж. Нараства насилието между деца – обикновено от по-голямо дете към по-малко. Освен това някои деца искат да опитат неща, които са видели в порнографски сайтове – поведение, което също попада в определението за сексуално насилие, цитирано в началото.
На дневен ред стои въпросът как църквите и семействата могат да опазят своите деца и младежи от сексуалните хищници. Следните практични съвети могат да ви бъдат полезни в тази борба:
- Ако имате деца вкъщи, инсталирайте приложение (като Google Family App) на всички електронни устройства (включително и на устройствата на баба и дядо, ако живеят с вас). Това приложение дава на родителя възможност да вижда всичко, което детето е гледало и правило. Можете да разберете дали има контакт с хищник или е попаднало на нещо нежелателно в мрежата. Осигурена е и възможност за ограничаване на времето, което детето прекарва в социалните мрежи, електронните медии и интернет като цяло.
- Ако дете или младеж ви разкаже за случай на сексуално насилие, повярвайте му! Много рядко се случва дете или младеж да лъже по тези въпроси[6], макар че може да ви е трудно да повярвате, че някой, когото познавате и обичате, би извършил подобно нещо. Задавайте общи въпроси: „Какво се е случило? Кой беше там? Колко пъти се е случило? Разкажи ми повече за…“ Говорете с църковното ръководство на по-високо ниво и не изключвайте отговорността си да сигнализирате в полицията. Много е трудно за дете или младеж да сподели подобно преживяване. Не позволявайте изпитаният шок или чувство за неудобство да попречи на защитата на децата и младежите около вас.
- Доколкото е възможно, организирайте детските и младежките служения по възрастови групи, така че малките деца да бъдат отделени от по-големите. Ако дете е преживяло насилие, има по-голяма вероятност да извърши насилие спрямо по-малко от него дете, отколкото към връстник. Насилието винаги се извършва от позиция на силата.
- Изисквайте свидетелство за съдимост (в най-скъпия и обширен вариант) от всеки, който работи с деца и младежи, особено от участниците в лагери или други прояви с преспиване. Ако потенциален ръководител откаже да си извади такова свидетелство, откажете се от услугите му – това е в интерес на църквата и децата.
- Не допускайте човек, който някога е извършил сексуално насилие, да работи с деца и младежи в църквата. В България вече съществува регистър на сексуалните хищници, макар че тази информация не е публично достъпна. Свидетелството за съдимост в най-обширния вариант обаче би трябвало да посочи дали има такива нарушения.
- Не подтиквайте децата и младежите да прегръщат, целуват или приемат физически контакт от друг човек. Децата трябва сами да решават кой може да има достъп до тяхното тяло. Ако баба или дядо дадат бонбонче на дете, това не означава, че то е задължено да ги прегърне или целуне. Това може да се окаже трудна промяна в културните ни норми, но е изключително важно в църквите да изградим култура, според която децата сами решават кой може да ги докосва.
- 7. Поискайте разрешение преди физически контакт. Децата, които са преживели сексуално насилие, никога не са имали възможност да отказват физически контакт. Няма как да знаете напълно кой какво е преживял. Затова, преди да прегърнете дете или младеж, попитайте: „Може ли да те прегърна?“ Ако прочетете колебание или съмнение на лицето му, или ако не отговори веднага с „Да!“, приемете, че отговорът е НЕ. Уважавайте това.
- Поръчвайте само врати с прозрачен прозорец за всички помещения в църквата, с изключение на тоалетните. Ако вашата църква има финансова възможност, постепенно сменете вратите към стаите за работа с деца и младежи, както и вратата на пастирския кабинет, с такива, които имат поне един прозорец.
- Изработете протокол за защита на деца и младежи и го съгласувайте с църковното ръководство. Обсъдете горните стъпки с тях и ги поканете да добавят допълнителни мерки. След това организирайте среща с всички работници в служенията за деца и младежи, за да уточните очакванията си.
За примерен протокол пишете на електронен адрес: jivanova@methodist.bg; или очаквайте следващия брой на в. Зорница.
Може би, след като прочетете тази статия, ще си кажете: „На моите деца или в моята църква такова нещо никога не би се случило!“ Дай Боже да бъде така! Но за жалост, често не предприемаме никакви мерки, защото не вярваме, че е възможно – докато един ден то ни сполети. Сексуалното насилие не е задължително полов контакт. Съществуват различни степени на насилие, нито една от които не е приемлива или допустима сред нас. Ние сме „вратарите“. Ние сме отговорните. Нека Бог ни даде мъдрост и ни води, така че църквите да бъдат безопасни места за децата и младежите, защитени от всякакви сексуални посегателства.
[1] “Stop Child Sexual Abuse in Sport” (human-rights-channel.coe.int), на български.
[2] UNICEF, “When Numbers Demand Action” (data.unicef.org).
[3] European Parliament, “European Day for the Protection of Children against Sexual Predators” (europal.europa.eu)
[4] Ibid.
[5] “Understanding Grooming” (safechild.org).
[6] Is the Child Telling Me the Truth? (stopitnow.org); K. C. Faller, Is the child victim of sexual abuse telling the truth? (National Library of Medicine).
