25 фев. 2024 г.

Да живеем в мир с всички

„Мир – не означава, да бъдеш на място без шум, проблеми или тежка работа. Означава да бъдеш насред тези неща и въпреки това да имаш спокойствие в сърцето си.“ Това е публикация, на която често се натъквам във Фейсбук тези дни. Напомня ми за картина – една от многото, които представят Исус с Неговите ученици на лодката в бурното езеро. Бурята вилнее, вятърът духа силно, вълните подхвърлят малката лодка, ужасените мъже се борят до предела на силите си да спасят себе си и лодката, докато Исус спи непробудно в задната й част (Марк 4:36-41; Лука 8:22-25) – картина на съвършен мир!

Всеки, който е посветен християнин от поне няколко години, знае, че „бурите“ от най-различно естество са неизбежни. Те със сигурност ще ни връхлитат и ще бъдем поставени на мястото или на Исус, или на учениците Му в онзи ден.

Малко преди Рождество Христово миналата година ми се случи „мини-буря“, която се появи внезапно, точно както онази в езерото. Най-малкият ни син си играеше в парка със свои приятели след училище, а ние – техните майки – седяхме заедно и си бъбрехме по женски, както обичайно. Забавна и приятна атмосфера за всички!

След малко един от близките му приятели ни приближи, за да ме информира, че синът ни е ритнал ръката му, и подви ръкав, за да ми покаже мястото. Отидох с него, където момчетата играеха на криеница и повиках сина си, за да го попитам за случилото се. Едва бях отворила уста, когато майката на момчето се появи от другия край и започна разпалено да обвинява нашия син и да защитава своя. Тя бе убедена, че синът ни е ритнал китката на момчето нарочно и без причина, заявявайки, че е свидетел на случката. Синът ни отговори, че приятелят му се присмива и го дразни – и то не за пръв път.

Но майката настояваше, че детето й никога не би навредило на никого, понеже е добро дете. Аз се извиних от името на нашето дете, след което и той самият се извини. Добавих, че в бъдеще ще бъда по-внимателна относно поведението му, докато играят заедно. Майката обаче продължи ревностно в същия дух и започна да ме поучава как трябва да възпитавам сина си. Съгласих се с онова, с което можех, от нейните твърдения, след което се опитах да изразя своята гледна точка – но без резултат. След малко си тръгнахме за вкъщи. Благодарна съм, че запазих спокойствие през цялото време!

Вкъщи обаче, колкото повече мислех за ситуацията, толкова повече усещах как гневът, примесен с болка, се надига в мен. Гняв и недоумение, как едно толкова дребно нещо се бе превърнало в голяма работа. Недоволство от това, че моето мнение не бе нито чуто, нито зачетено. Болка, защото към мен и детето ми се бяха отнесли несправедливо и унизително пред други деца и майки – и то от жена, която считах за своя приятелка! Изпитвах също и презрение, че някой по-млад и с много по-малко опит в родителството от мен се осмели да ми говори по този начин за възпитанието на деца!

И заедно с това изпитвах дълбока тъга, че това семейство, което бях поканила на нашия Рождествен концерт на следващия ден – а жената вече бе потвърдила, че ще дойде! – сега вероятно щяха да се откажат. Подобни мисли и чувства се блъскаха в душата ми целия следобед. Борих се с желанието да се обадя на жената и да изразя своето дълбоко несъгласие относно сина й – понеже лично бях станала свидетел на конфликт между него и друг съученик, който щеше да прерасне в бой, ако не се бях намесила тогава. Благодаря на Бога, че не се поддадох на това желание да получа справедливост по свое усмотрение в онзи ден! Бързо разпознах ситуацията в парка като духовна атака на врага ни! Накрая успях да предам всичко на Святия Дух и Той ми даде отново Своя мир.

Както се и опасявах, семейството не дойде на концерта ни, но таткото все пак учтиво ме информира за това предварително. Майката поддържаше дистанция известно време, но после започна пак да ме заговаря. Виждаме се всеки ден в училището и имаме нормални взаимоотношения, макар и не така близки и открити като преди. Сърцето ми към нея е чисто. Радвам се, че момчетата ни продължават да са добри приятели!

Всеки път, когато ни връхлети буря, нашите страхове и гняв, и вътрешната ни несигурност, лесно могат да изпълнят сърцата ни и да ни подтикнат към негативни действия. Но ние целенасочено можем да изберем да предадем умовете си и контрола над обстоятелствата в ръцете на Бога. Тогава Той винаги е верен да ни изпълни с Духа Си и да ни води със Своя мир, „който превъзхожда всеки разум“ (Фил. 4:7), независимо колко дълго продължава бурята.

И нещо повече. Както се казва в една стара поговорка, „Човекът в мир със себе си (и с Бога, ако е християнин – добавям аз), е в мир и с хората.“ Колко вярно – но с уговорката, че „в мир с хората“ може да изглежда по различен начин в различните ситуации, в зависимост от типа на взаимоотношението и нивото на близост с другия човек, както и от неговото или нейното отношение и поведение към нас. Поради това Божието слово ни съветва, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци“ (Рим. 12:18).

Какво ви помага да намерите мир във внезапните бури на живота?

Similar Posts