Протестантските мисионери, които пристигат на Балканите, за да извършват религиозна дейност сред различни народи, насочват своето внимание към българите, а след това и към циганите. Работейки сред циганите обаче, мисионерите добиват желание да променят някои от културните им характеристики като чергарството, защото приемат, че така първите ще станат по-добри християни. От края на XIX и началото на XX в. евангелските мисионери започват целенасочено да работят с циганите над тяхното духовно и културно просвещение. Циганите представляват хетерогенна общност, съставена от разнообразни групи, които водят уседнал или чергарски начин на живот. Имат различна религия – някои са православни християни, други – мюсюлмани. Някои говорят на ромски език, който е техен майчин език, други – на турски, трети – на български или румънски. Като самосъзнание у някои преобладава ромска идентичност, други предпочитат да се представят като турци, българи или румънци. В архивните документи и историческата литература от този период се използва единствено понятието „цигани”, а „роми” става популярно название след 1989 г. Един от основните подходи, които се прилагат спрямо тях за приобщаване към евангелската вяра, е обучението в училищата към църквите и изпращането на младежи в чужбина да получат специализирано образование. Нека сега да разберем какво се случва с циганите баптисти в България.
Протестантите въвеждат евангелски религиозен подход спрямо циганите, който се основава на развиване на религиозна и просветителска дейност, съчетана с усилията да се променят някои от етнокултурните практики на тези общности като чергарството и врачуването, музикалния им репертоар, смятани за неприемливи в живота на едни новопокръстени християни (Християнски приятел, 1939, бр. 6).
Преимущество на протестантите e, че достигат до циганските групи, развивайки дейност в техните махали, градове и села. Започват да ги третират равнопоставено с другите общности, сред които работят, и използват няколко начина за евангелизация. Първият от тях е изготвяне на специални мисии. През 20-те и 30-те години на ХХ в. се създава „Евангелска баптистка мисия между циганите в България”. Тя е плод на усилията и работата на Баптисткия съюз в България. Издава се месечният в. „Светилник”, от който е публикуван един брой през 1927 г. с приложение на ромски език „Романо алав” („Циганско слово”). Редактор на вестника е известният проповедник сред циганите Петър Минков. Създаването на комитет „Циганска евангелска мисия” от началото на 30-те год. на ХХ в. също е свързано с дейността на Минков, който след успешните си евангелизации в Североизточна България се установява в София. Учредителното събрание се състои в дома му и се дискутират идеи за основаване на организация за християнска работа сред циганското население на Балканите. За председател е избран редакторът на вестник „Зорница”. Сред членовете са проповедници от Евангелската петдесятна църква, Евангелската баптистка църква, Първа евангелска църква в София и Евангелска методистка епископална църква „Д-р Алберт Лонг” в София, мисионери между циганите, евреите, руснаците и други. Основна цел на комитета е да: „разпространява християнската нравственост и да съдейства за духовното, културното и нравственото повдигане на циганския народ. Чрез уреждане и поддържане на културни и възпитателни учреждения – вечерни и други училища, сиропиталища, старопиталища, болници и др., в зависимост от средствата и в изключителния интерес на циганите (т. 3)…” (Комитет циганска евангелска мисия, 1932-1933).
Друг начин на работа е разпространение на преводи на Свещеното писание на ромски език и издаване на специализирана литература. Извършени са преводи на Евангелията на Лука, Матей и Йоан (Гилиат-Смит 1912; Атанасакиев 1932; Атанасакиев 1937). Със съдействие на проповедника Петър Минков се издава и Евангелието на Марк (Куличев 1994:264-265). Издадени са песнопойките: „Романе свято гили” („Ромски свети песни”), публикувана в Лом през 1929 г.; „Романе святи гиля“ („Ромски свети песни”), отпечатана в София през 1933 г. и „Романе сомнал гиля” („Ромски свети песни”), публикувана в София през 1936 г.
Следващият подход към евангелизирането на циганската общност е създаване на църкви и назначаване на пастори цигани. Важна част е въвеждането на специализирано обучение за мъже, жени, младежи и деца и изпращането на възпитаници за обучение в чужбина, които след това се ръкополагат за проповедници. Първата успешна мисия на протестантите е тази на австрийски баптисти в Северозападна България в началото на ХХ в. Първата циганска църква отваря врати през 1930 г. в малкото селце Голинци (днешният квартал „Младеново“ в гр. Лом). Вярващите се събират на домашни богослужения още от началото на века, ръководени от Петър Пунчев, много преди да имат самостоятелна сграда. Пунчев е роден през 1882 г. в семейство на чергари, които са православни християни. През 1910 г. той е кръстен чрез водно кръщение от Яков Клундт в ломската протестантска църква (Славкова 2007). Пунчев е изпратен на обучение в Eвангелското богословско училище „Сент Андре” в Австрия преди да бъде ръкоположен за проповедник (Куличев 1994:324). В същото училище са изпратени и други възпитаници на църковното училище. Георги Стефанов заминава на обучение в същото училище през 30-те години на ХХ в. преди да бъде ръкоположен за пастор. Той не се изявява като прилежен ученик и се налага да бъде преместван в други образователни институти в Полша и Германия, а години по-късно е изключен от Баптисткия съюз в София. Освен в Австрия, в края на 30-те години младежи се изпращат да учат и в Германия. Александър Тошев от групата за изучаване на немски език в църквата в с. Голинци заминава на обучение в Мюнхен. В циганската църква в Голинци се организира неделно училище за деца, курс по немски език за младежи и курсове за жени по времето на Петър Минков, който вероятно е българин, но научава ромски език. Той е инициатор за създаването на християнското дружество „Ромни” („Жена”) и „Младежко християнско дружество” с председател Тодор Петров Еринкин. От края на 20-те години циганският храм има църковен хор, ръководен от Тодор Еринкин. През 1939 г. се организират женски събирания от дяконисите Лидия Дьолефелд и Ема Херман, които обучават млади жени на ръкоделие, плетене и домашни умения (Християнски приятел, 1939, бр. 1). Цигани се назначават за библейски книжари и мисионери, които да разпространяват Божието слово между собствения си народ. След като получава водно кръщение и преди да стане пастор, Петър Пунчев е назначен за библейски книжар, който обикаля села и градове и проповядва. През 20-те години на ХХ в. Тодор Петров от същата църква е назначен за библейски книжар и изпратен в Перник да провежда мисионерска дейност и да разпространява религиозна литература.
Малко сведения има за провеждане на специализирано обучение за деца. В църквата в Голинци се създава неделно училище, но от наличната историческа информация не става ясно дали е за деца, или само за младежи. При всички случаи децата в Голници, които са от баптистки семейства, са възпитавани в евангелски морал от своите родители, баби и дядовци. Напътствани са от проповедниците. Децата посещават богослуженията в църквата заедно със своите близки и се запознават с религиозната тематика още преди да станат пълноправни членове в зряла възраст по собствена воля.
Мисии на баптистки мисионери по това време се провеждат в още няколко региона в България: Фердинанд (дн. гр. Монтана), Перник и София, където се прилага същия подход: създаване на религиозни общества; назначаване на проповедници и мисионери цигани; прилагане на специално обучение за различните възрастови групи. Петър Минков става известен с евангелизациите си и просветителската си работа сред циганите във Фердинанд, където основава евангелско общество и организира вечерни курсове за ограмотяване още преди да се установи в Голинци. Циганският проповедник Баро Боев също е известен с успешната си дейност сред собствения му народ през 20-те години на ХХ в. Неговият син Езекия Боев, с когото се запознах през май, 2019 г. (благодаря на семейство Жоел Широн от Монтана, които ми съдействаха за това), все още си спомня деня, когато в тяхната къща идва сестра Лидия (по всяка вероятност става въпрос за Лидия Дьолефелд), за да говори с баща му Баро. След това Баро Боев е изпратен на обучение в чужбина, а после става баптистки проповедник. В антропогеографско проучване за град Фердинанд на Стоян Марков от 1944 г. научаваме повече за дейността на Баро Боев: „Циганчетата посещаватъ българско училище. По вяра са мохамедани. Голяма часть отъ циганското население се е покръстило. Презъ 1924 год. въ Фердинандъ се преселва отъ Расово (Ломско) циганинъ Баро Боевъ „покаялъ се евангелистъ баптистъ. Той става библейски книжаръ между циганското население въ града и околията, а впоследствие проповедникъ… Покаялите се образуватъ секта отъ 16 души (1941 год.)…“ (Стоян Марков 1944: 55).
Като обобщение трябва да кажа, че вярата в Бог се превръща в много важна част от живота на покръстените цигани баптисти. Мъже и жени, както и вярващи от различни възрастови групи, получават достъп до перспективно образование и обучение във време, в което други техни сънародници нямат такава възможност.
_____________
Редакцията на „Зорница“ запазва наименованието „цигани“ дадено от авторката на тази историческа статия, като има пред вид и нейната забележка, че „роми“ става популярно след 1989 г. и че първото не трябва да се възприема като обидно.
