23 сеп. 2021 г.

Съвременни промени в евангелската идентичност в Северна Америка

Терминът „евангелски“ означава обикновено голямо крило в протестантските църкви, което се ражда под въздействието на поредица от съживителни евангелизаторски кампании в Северна Америка и в онези части в Европа, в които Реформацията от 16 и 17 век вече е заела определени територии и част от обществото. Евангелски църкви се появяват и в други части на света, включително и на Балканите, към които се насочват значителни усилия на мисионери, изпълнени с искрен и пламенен евангелизаторски дух.

Четири основни пункта характеризират видимите промени („мутации“) в духовния климат на голяма част от евангелските църкви в Америка през последните десетилетия.

Подновяване на интереса към участие в политическите процеси на страната във втората половина на 20 век

Трябва да се има предвид, че формирането на евангелската идентичност в Съединените Щати и в страни от Европа като Франция (или България – б.ред.) е много различно. Американските евангелисти са част от едно, макар и многолико, протестантско мнозинство в държава, която дълго е смятана за „протестантска“ (и „пуританска“ – б.ред.). Връзката между американските евангелисти и американското общество е дълбоко вкоренена още от началото на формирането на американската нация. Това проличава и от активното им участие на избори. Надделява тяхното гласуване в полза на по-консервативните кандидати, които дават много по-ясен знак, че ще опазват традиционните морални ценности на християнството.

Френският (евангелски) анализатор Себастиан Фат посочва, че американските евангелисти понякога са се оставяли да бъдат „инструментализирани“ в политически план и увличани да подкрепят политики, които нямат непременно християнски характер. Същевременно много от американските медии, които в последно време са настроени срещу евангелското движение, използват прояви на политически пристрастия в неговите среди, за да го окарикатурят и да му създават типизиран образ на сляп поддръжник на крайно дясната републиканска кауза. Малко са изданията като „Християнството днес“ (Christianity Today), които представят балансирано политическата ангажираност на американските евангелисти. В една статия по повод на последните президентски избори то разкрива, че по данни от социологическите проучвания повечето от евангелистите не са гласували за Доналд Тръмп на предварителните избори през пролетта на 2016 г. На окончателните избори през ноември обаче повечето от тях са гласували за него. Това може да се обясни отчасти с решителното отхвърляне на либералното отношение на демократите относно еднополовите бракове и непоследователната им политика към ислямистката идеология – б.ред.) Така или иначе няма спор, че американските евангелисти осъзнават своята отговорност към политическото бъдеще на страната си и работят активно за него.

Еволюция на литургичния стил, която води до противоречия между поддръжниците на традицията и тези, които въвеждат новата култура на хваление, известна още като „Битки за хвалението“ (Worship wars)

Една от най-съществените промени през последните 50 години е свързана с влиянието на втората и третата вълна на харизматичното обновление. Според Лари Ескридж от Уитън Колидж, най-голямата промяна в живота на евангелските събрания засяга музиката: това което се пее, използваните инструменти и еволюцията в структурата на богослуженията. Според него първите такива промени са настъпили с движението „Народът на Исус“ (Jesus people), което се появява като отражение на хипи културата през 60-те години на миналия век. Втора вълна на промени идва под въздействието на харизматичното движение през 70-те и 80-те години, и то най-напред в Нова Зеландия и Австралия (оттам произлиза например хвалението „Хилсонг“ (Hillsong Worship), възникнало през 1983 г. в петдесятната църква Hills Christian Life Centre – б.ред.). Тези нови тенденции на хваление са предизвиквали и още предизвикват (за съжаление) „битки“ или „войни“ за хвалението, със съответни разцепления в американските евангелски среди между привържениците на „съвременното“ богослужение и привържениците на „традиционното“.

Диалог с католиците

Третата характерна тенденция в евангелското движение в Съединените щати е стремежът към диалог с католиците. Ако във Франция един средностатистически католик може да пренебрегне напълно съществуването на евангелистите (както един православен в България), то в Съединените щати доскоро се е случвало обратното – протестантите не са забелязвали католиците. Поради еволюцията в културата на населението на Северна Америка от 1970 г. насам, евангелистите започват да си дават сметка, че могат да споделят общи ценности с католиците, особено в етичен план. В средата на 1990 г. е публикуван обемист и сериозен документ със заглавие „Евангелисти и католици заедно“.

Засилване на интереса към историческите изследвания на евангелското движение, дълго време считани за несъществени за духовното изграждане на вярващите

Като четвърта много важна промяна трябва да се отбележи интересът към историята на Църквата. В отговор на промените в културата и литургиката на евангелизма Робърт Уебър е създал Института за богослужебно образование (Institute for Worship Studies) във Флорида. В този институт се изучава и преподава музика, литургика и теория на богослужението с поглед към богословието и историята на Църквата от ранните векове. Това позоваване на богословието и практиката на Древната църква присъства в множество от аргументите на реформаторите от 16 и 17 век. Животът и поклонението на християните преди Миланския едикт от 313 г., в положение на религиозно малцинство, преследвани и гонени, предоставя безценен опит на съвременните евангелисти, които трябва да отстояват своята идентичност в едно бързо секуларизиращо се общество, каквото вече представлява и американското.

Neal Blough, Les mutations contеmporaines de l’identité évangélique en Amerique du Nord, Théologie évangélique, vol.2, n°2, 2017, p.38-51.

« Actualy, Most Evangelicals Don’t Vote Trump », http//www.christianitytoday.com, 18.03.2016.

Larry Eskridge, « The Praise and Worship » Revolution, http //www.christianitytoday.com/history/2008/ october/praise-and-worship-revolution.

Charles Colson&Richard J. Neuhaus, Evangelicals and Catholics Together: Toward a Common Mission, Dallas, Word, 1995.

Нийл Блау/п-р Данаил Игнатов Нийл Блау е американец, живеещ във Франция, член на евангелска менонитска църква и дългогодишен преподавател по история на Църквата. По-долу представяме със съкращения и бележки негова статия, представена на тематичен колоквиум за евангелската идентичност в Свободния факултет по евангелско богословие във Во-сюр-Сен (FLTE, Vaux-sur Seine), Франция през юни 2016 г. Считаме, че тя представлява интерес поради паралелите, които могат да се установят с някои особености на евангелското движение в България.

Similar Posts