Традиция, творчество, традиционализъм. Какво ли може да ги свързва, освен че започват с буквата „т“?
Предстои ни да празнуваме 500 г. Реформация и с това да си припомним позабравени моменти на поврат в християнската и европейската история. Това е удобен случай да сверим „богословския си часовник“ с този на Лутер, Калвин и др. Но не е ли това някакъв опит да погледнем назад към традицията с носталгия? Нали ние, евангелистите, се противопоставяме на останалите две крила на християнството, които издигат Традицията над Писанието?
Да, за нас вглеждането назад пет века може да изглежда като традиционализъм, но дали е така? Нека покрай празника да посочим онези аспекти на добрата традиция, които имат непреходна стойност.
През XVI век Бог издигна Лутер и неговите съработници, за да проповядват великата истина за оправданието чрез вяра и да дадат Библията на хората на майчин език. Хиляди получават възможност да чуят Благата вест и да бъдат спасени. Хиляди, които дотогава са стенели под непосилното бреме на религиозните суеверия, приветстват с огромна благодарност посланието за спасение чрез вяра. Светилникът на Божието откровение, крит толкова дълго от неприятеля, успява да хвърли лъчи всред мрака.
От друга страна, ще допуснем грешка, ако абсолютизираме делото на реформаторите, като твърдим, че тогава Църквата се е възстановила в първоначалния си вид. Редица доктрини се развиват през следващите столетия. Но тяхната смелост и решителност да отхвърлят религиозния гнет, е впечатляваща. Те биха засрамили мнозина от нас днес, които може да имаме повече знания от тях. Биха ни засрамили и с личния си живот, и с публичното си служение!
Ако се опитаме да върнем днес „едно към едно“ техните разбирания от онзи исторически период, ако речем да приложим техния установен ред в управлението на църквата и реда на богослуженията с тогавашните химни, това ще бъде нездрав традиционализъм. Ако обаче решим да преоценим основните постулати на реформаторите (само Христос, само Писанието, само чрез вяра, само по благодат, само на Бога да бъда слава), ако проверим доколко ги прилагаме и днес, тогава това е облягане на добрата традиция. Изобщо с това честване показваме, че имаме здрава християнска традиция. Така внимаваме да не изпаднем в традиционализъм и се стремим да проявяваме творчество в прилагането на здравата традиция.
Тук вероятно бихме били в унисон с наставлението на възрастния ап. Павел към младия Тимотей да пази „здравото учение“ срещу опитите за неговото обезценяване и изопачаване (вж. I Тим. 1:10; II Тим. 1:13; 4:3). Понятието „здравото учение“ е характерно за пастирските послания. Здравото учение е според славното благовестие, което идва от блажения Бог. Всичко това е било поверено на апостола да го поучава и разпространява. Тук той определено държи на традицията, макар и наскоро установена: „Ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил“ (II Тим. 3:14). Евангелската традиция не би трябвало да се налага над разбирането на Словото. То трябва винаги да бъде корективът над каквато и да е традиция. Но тук апостолът набляга на личното убеждение, което Тимотей е имал като наследник на вярата на баба си, на майка си и най-вече на апостол Павел, когото е наблюдавал в пътуванията и във всекидневния му живот. Когато Писанието се претворява в живота, когато не се допускат компромиси с вярата, тогава ставаш наследник на здравата традиция. „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус. Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, Който живее в нас“ (II Кор. 1:13-14; курсивът е мой). Каква отговорност и привилегия!
В новозаветните послания не се казва много за начина на служение, за практиките или за литургиката в ранните християнски събрания. Тук трябва да бъдем отворени за промяна и творчество.
А отворени ли сме за промяна? Хората, които Бог използва, могат да бъдат разтегнати и променени. Чък Суиндол казва, че „традиционализмът е стар дракон, който изцежда живота от своите жертви“. Нека внимателно да идентифицираме кой е правилният ни опонент. Това не е традицията, както смятат мнозина. Това е традиционализмът. Правилната доза традиции ни дава дълбоки корени – здравата мрежа от доказани истини. Между подобни традиции са онези стабилни принципи, които ни свързват със стълбове на истината: убеждението в авторитета и непогрешимостта на Светото писание; познаването на Бога; любовта към Бога; преклонението пред господството на Исус Христос; призванието да бъдем Негови светии и служители. Тези традиции и много други са ценни абсолюти. Те ни пазят от чувството на размитост в свят на релативизъм и непостоянство.
Има огромно различие между традиция и традиционализъм. Под традиционализъм разбирам отношение, което се противопоставя на всякакви промени, адаптации или изменения. Това е да се придържаш към обичаи или към поведение, което е сляпо и насилствено възприето. Това е да си подозрителен към новото, към осъвремененото, към различното. Това е да намираш сигурност и дори идентичност само в познатите неща и затова да се противопоставяш на всичко, което го заплашва. Това е заместване на свободата и на свежестта на Духа с легалистична система. Това е загриженост да пазиш суровите човешки правила, вместо да бъдеш гъвкав и отворен за творчество и новаторство.
Къде да стоим ние днес? Моята позиция е на страната на отвореността, позволяваща да се направи място за неопитваното, за непредсказуемото, за неочакваното – но и същевременно да останем здраво свързани с истината.
Неотдавна дойде новина от в. Мирър. Създадоха робо поп! Град Витенберг е известен с това, че преди точно 500 години на вратата на местна катедрала Мартин Лутер приковава своите 95 тезиса – събитие, което се смята за отправна точка за Реформацията. Една църква в немския град Витенберг обаче наскоро е разработила робот с наименование BlessU-2, който „изпълнява функции на свещеник“, като „благославя“ влизащите в църквата. На влизащите в храма роботът казва: „Добре дошли!“, а сетне ги пита дали искат благословия. Ако отговорът е положителен, роботът повдига длани и прочита цитат от Библията, който по желание на богомолеца може да се отпечата на хартия. Всичко завършва с фразата: „Бог да ви благослови и да ви пази!“. От църквата уточняват, че роботът не замества свещеника, и подобни роботи „свещеници“ няма да бъдат разпространявани по протестантските църкви“. Ето ви пример на ужасно неподходяща промяна!
От друга страна, Бог наистина е Бог на свежестта и промяната. Нека да поясня. Бог не се променя, нито се променя Неговият Син и Светият Дух. Той „е същият вчера, днес и вовеки“ (Евр. 13:8). Бог не е различен през тази година, през миналата или преди десет века. Той няма да се промени и в бъдеще. Но макар да е същият, Неговото действие е различно. Той остава свеж. Неговите пътища и методи винаги се обновяват, и то непредсказуемо!
Освен това Бог разгръща и разширява Своите методи. Той сменя Своите пътища така, сякаш никога не сме ги виждали преди. Не можете да си представите и какво ще бъде следващия път.
Има нови разбирания и промени, които Бог прави в живота на Своите деца. Той променя мисленето на ап. Петър в Деяния 10 глава. Когато Бог му предлага блюдо с разни неприятни животинки, Петър отказва. Да, гадното меню е трудно за преглъщане, но току-що повярвалите езичници трябва да бъдат приети като негови братя в Господа. Така Бог променя мисленето на Петър.
Бог казва, че трябва да бъдем Негови „подражатели“. Това означава да Го имитираме, да Го наподобяваме, доколкото можем. След като Той е Бог на свежестта и промяната, ние също следва да бъдем отворени за промяна. И ако трябва да изпълним тази заповед, тогава предлагам да останем свежи, иновативни и готови за необходимите промени.
