През 1000 г. император Ото III отворил саркофага на своя предшественик Карл Велики, за да му се поклони и за да извади неговата корона. Тялото на управлявалия две столетия по-рано монарх на Свещената римска империя било положено в атриума на катедралата в Аахен.
Гледката в гробницата била плачевна. Короната на краля била килната встрани; носът му липсвал; тялото било свлечено гротесково; мантията била разядена от молци; ноктите били пробили копринените ръкавици.
Един от пръстите му изкривено сочел върху стих от отворена в дланите му Библия – Матей 16:26: „Какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Какво ще даде човек в замяна на живота си?“
* * * * *
„Кой е царят на славата?“, пита Давид в Псалом 24. На кого подобава да се покланяме? Кого коронясваме в живота си?
Прелиствам страниците на евангелията в търсене на отговори. В тях откривам един поразително скромен и тих цар. Внимателно Исус крие Своята слава. Призовава онези, на които е помогнал, да не разказват на никого.
В един ключов момент обаче Христос отвежда трима от учениците си на една планина на една планина и ненадейно се преобразява. Лука разказва (9:29):
Видът на лицето Му се измени. Облеклото Му стана бяло и блестящо.
* * * * *
Миг по-късно край Него се появяват Мойсей и Илия „в слава“, а задрямалите ученици се разбуждат и стават очевидци на „славата Му“. Изсред засенилия ги облак прокънтява глас: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.“
Озадачени и безмълвни, тримата ученици на Исус не споделят с никого какво са видели. Тази причудлива случка обаче бележи преломен миг в Неговото служение. Лука 9 гл. завършва с описание как Исус се отправя на едно последно пътуване към столицата Ерусалим.
Преображението на Исус е преломен момент, след който сюжетът в разказа на Лука поема в различна посока. Ако до този момент служението на Исус е предимно в Галилея, оттук насетне Той се отправя към Юдея и Ерусалим.
Подобен преломен момент, но с отрицателен знак, откривам и във втората книга на Лука – Деяния на апостолите. Там обаче сюжетът се развива в противоположна посока. Действието най-напред започва в Ерусалим и едва по-късно излиза от пределите на Юдея.
В Лука кулминацията е в края (кръстът и възкресението), докато в Деяния кулминацията е в началото (възнесението и Петдесетница). Няма как да пренебрегнем огледалната структура на Лука и Деяния:
ЛУКА ДЕЯНИЯ
Възкресение Възнесение
Разпятието Петдесетница
в Йерусалим в Йерусалим
в Юдея сред юдеите
в Галилея сред езичниците
И именно там, където е разделителната линия в двете му повествования, Лука спира действието и ни разказва две необичайни истории, които служат като повратни моменти в книгите. В Лука Преображението на Исус дели разказа на извън Юдея и във Юдея. От друга страна в Деяния 12 гл. виждаме случка със славата на един друг цар, която разделя разказа на две видими части: във Юдея и извън Юдея.
Става дума за падението на цар Ирод Агрипа I. В един определен ден той си слага царска мантия, сяда на престола си и държи реч пред поданиците си в град Кесария. Заради търговски спор при него има делегация от езичници и той властно и самонадеяно парадира с дадената му от Рим корона.
Това впрочем е третият представител на тази династия, споменат в Новия завет. Той е внук на печално известния Ирод Велики (погубил хиляди деца след раждането на Исус), както и племенник на Ирод Антипа (обезглавил Йоан Предтеча и участвал в съда срещу Исус). Неговият син Агрипа II също ще се появи на новозаветните страници (вж. Деяния 26 гл.).
Агрипа I управлява Юдея, Галилея и Перея през 41-44 г. сл. Хр. На млади години той е изпратен от майка си да се учи в Рим (и вероятно за да бъде избавен от маниите на неговия дядо). В компанията на Тиверий и Клавдий той се научава на разгулен живот. Бързо обиква блясъка и славата и парите.
Сприятелява се и с Калигула и когато той става император, Агрипа I е удостоен с титлата amicus caesaris – приятел на императора. Амбициран да продължи строителните проекти на дядо си, Агрипа I издига трета стена около Ерусалим и се превръща в любимец на еврейското население. И въпреки че във вените му тече езическа кръв, той е приет със сляпа преданост.
Историкът Йосиф Флавий разказва как при един празник в Ерусалим тълпите ентусиазирано скандират: „Ти си един от нас!“ В началото на Деяния 12 гл. Ирод открива още един начин да „се хареса на юдеите“. Екзекутира Яков и хвърля в тъмница Петър – двама от очевидците на Преображението и сега водачи на ранната църква. Така гоненията срещу последователите на Исус се засилват точно в годишнината от Разпятието.
На фона на бляскавата му кариера падението и смъртта на Агрипа I изглеждат изключително жалки. Още докато приема скандиранията на множествата „Глас Божий, а не човешки!“, той бива поразен от невидим ангел и издъхва в агонии и унижение.
Тази антикулминация в повествованието на книгата Деяния на апостолите е в ярък противовес с върховия миг на Преображението в книгата Лука. Паралелите и контрастите между тези две истории са поразителни.
Исус се преобразява в ослепителни дрехи; Ирод се преоблича в царска мантия. Исус се изкачва на висок хълм; а Ирод се възкачва на висок престол. Апостолите чуват Божия глас за Исус; а на тълпите им се счува, че гласът на Ирод е Божий глас.
Славата на Исус слиза отгоре; докато славата на Ирод е негова собствена фикс идея. Исус е посочен като Божий Син и избраник; докато Ирод е покосен на място и безславно „изяден от червеи“.
Може би неслучайно Лука поставя тези две истории в ключовите моменти на двете си повествования. Може би контрастът е замислен заради нас. Това наблюдение, независимо дали е заложено съзнателно от Лука или не, ми дава повод да си задам някои жизнено важни въпроси.
На кого се покланям аз в моя живот? На Исус или на някой „Ирод“? Кого избирам да коронясвам във всекидневието си? Как се казва моят цар?
Какво търся в този, комуто се покланям? Авторитетен глас, внушителна осанка, изваяна фигура? Спортно майсторство, музикална даровитост, бизнес успехи, фейсбук последователи? Кой е моят идол? Кого боготворя или „обожавам“? Кого цитирам най-често? Чий профил следя? Кого давам за пример? Заради кого усилвам звука на телевизора? В кого съм влюбен?
Може би твоят „цар Ирод“ не е някой човек, а някой футболен отбор. Или пък държава идеал, или марка автомобил. Или личен порок, или завладяващо хоби, или болна амбиция. Ако в живота ти има нещо – каквото и да е то – което иззема мястото на Христос, което Го избутва в ъгъла, което си съперничи с Него, което обладава копнежите и амбициите ти, това нещо е твоят цар.
„Днес изберете на кого ще служите“, призовава един древен еврейски водач. Днес е благодатният ден, когато имаш възможност да направиш избор между Преображението на Исус и падението на Ирод. Единият цар умира за тебе, за да ти даде живот. И макар да изглежда скромен и нецарствен, макар да издъхва унизителна смърт, Той е жив и ще управлява в слава до века!
Другият цар те тъпче и те използва, изсмуквайки живота ти. И макар да изглежда бляскав и триумфиращ, той гине и гние, прояден от червеи.
Кого избираш да коронясваш?
