За кого е предназначено поклонението? „То е предназначено за Бога“, веднага идва отговорът. Ние се покланяме и издигаме Бог в нашите песни и молитви. Бог е в центъра на поклонението, можем да получим нещо от Него, но преди всичко отдаваме себе си на Бога в този момент.
Истинско поклонение?
Клишета, като тези можем да срещнем всекидневно в нашите църкви. Те са съвсем естествени и са отпор на все по-бързо навлизащата поп култура под амвоните ни. Чувстваме се задължени да ги кажем, да не би да се намерим по средата на тази същата поп култура. Като реакция на чувствените, опитващи се да уловят емоциите на сърцето ни хвалебни стилове, ние показваме, че сме балансирани в нашето поклонение, като наблягаме на факта, че даваме на Бога цялото си естество.
Тук се прокрадва една тъничка идея – когато сме извън църквата, Бог е Този, Който прави всичко за нас. Той е, Който ни привлича към Себе Си. Той е Този, Който променя сърцата ни. Той е Този, Който ни спасява. Веднъж приели Христа, обаче, ние се чувстваме задължени да отдаваме себе си на Него. Влезли в църквата вече ставаме не търсещи Божията благодат, но отдаващи хвала на славното Божие Име.
А Библията ни учи, не че Бог пръв действа в нас и после ние Му отдаваме хвала, но и че самият акт на нашия отклик е дело Божие. Апостол Павел ще напише до църквата във Филипи: „Мили мои братя… изработвайте спасението си със страх и трепет…“ и ще добави след това: „…защото Бог е Който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Божието благоволение…“ (Фил. 2: 12-13). Той ни казва с други думи, че дори когато отдаваме, ние всъщност получаваме. Бог действа в нас, както по време на поклонение, така и по всяко друго време. Само защото сме движени от властта и силата на Святия Дух, нашето поклонение носи слава на Бога, иначе ще бъде един хубав концерт с чудесни песни. Така поклонението, както всяко друго нещо в християнския живот е по благодат и чрез вяра.
Средствата на Божията благодат
Другата грешка, която често срещаме е, че наричаме само песните „поклонение“. Всъщност целия наш живот е поклонение на Бога. Но обикновените средства, чрез които получаваме даровете на спасението и изкуплението са дадени от Христос в Неговите наредби – проповядване на Словото, отслужване на тайнствата и молитвата. Божията дух превръща четенето и особено проповядването на Словото, като средства на убеждаване и обръщане на грешниците към Бога. Чрез тайнствата (кръщение и Господна трапеза) получаваме благословението на Христос и действието на Неговия Дух у тези, които ги приемат с вяра. А чрез молитвата ние изразяваме желанията си пред Бога за неща, които са в съгласие с Неговата воля, в Името на Христос, изповядваме греховете си и благодарим с признателност за Неговата милост.
Но отново, богослужението в Господния ден е изцяло движено от Него. Той е Този, Който ни приканва на поклонение, Той е Който ни прощава греховете, Той е Който ни учи чрез Словото Си, изобличава ни и ни насърчава. Храним се на Неговата трапеза, влизаме в завет чрез Неговото кръщение.
Какво да използваме?
Проблемът на някои съвременни по-прочувствени стилове е, че не възприемат на сериозно Словото и тайнствата. Вярващите си мислят, че колкото повече време за песни и музика има, толкова вероятността непокаялите се в събранието да достигнат до покаяние е по-голяма. Но истината е, че „вярата идва от слушане“ на Божието слово (Римл. 10: 17). а също така и, че „…в Него живеем, движим се и съществуваме…“ (Деян. 17: 28).
Ако разберем тази простичка истина, че всичко е от Бога и за Бога, няма да се притесняваме от стила на музиката в нашето поклонение. Няма да се притесняваме дали Бог присъства между нас, няма да се безпокоим дали приятелят който сме довели на църква ще се чувства привлечен от песните.
За едно нещо трябва да сме бдителни. Да не пренебрегваме проповядването на Словото, молитвата и тайнствата. Придържайки се към тези Божии средства за благодат, ние ще изпитваме Неговото присъствие сред нас.
Ще завърша с нещо лично. Това, което ме привлече в църквата, в която членувам и служа беше едно молитвено събрание. Беше мразовита сряда вечер. Салона беше малък и зле отоплен. Това което видях тогава бяха няколко възрастни мъже и жени, които разговаряха с Бога. Това толкова силно ме впечатли, че реших, че тази ще бъде моята църква. А беше само едно обикновено молитвено събрание…
