Проповедта на първото Рождество е записана от Лука във втора глава на неговото евангелие. Произнесена е на едно поле недалеч от Витлеем. Слушателите са витлеемски овчари, нощуващи на открито заедно със своите стада. Проповедникът е Господен ангел, който нарича себе си Гавриил и носи вести на определени от Бога хора (Лука 1:19).
Ето как Гавриил определя темата на своята проповед: „Благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“ (Лука 2:10). Тази проповед носи радост, голяма радост, и е предназначена за всички хора по лицето на земята. Братя проповедници, така ли прогласявате Благата вест, че тя да бъде за всички, а не за определени хора?
В следващия единайсети стих ангелът посочва и изпълнителя на тази вест – Младенецът, който се е родил в Давидовия град през същата нощ. Той е Спасителят. Той е Помазаникът. Той е и Господ. Това е нашият Спасител, Господ Исус Христос. Роденият във Витлеем е чудесният Спасител, а с Него човечеството получава и една нова песен. Тя се изпълнява от ангелски хор. От онова първо Рождество до ден днешен тази песен звучи всяка година:
„Слава на Бога във висините
и на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение!“
Песента отдава дължимата прослава на Бога във висините и прогласява дългоочаквания мир между онези хора, в които е Божието благоволение. От онова първо Рождество насетне всяка година тази песен се разнася навсякъде по света.
Братя и сестри, радвайте се! Бог ни изпрати Своя Син, нашия Спасител, Господ Исус Христос.
Честито Рождество Христово!
