18 ное. 2026 г.

Трите движения на псалмите (II част)

В църквата има проблем с песните, които пеем. Най-често пеем песни, в които прогласяваме, че Бог е жив и действа като Създател; че законът Му е съвършен; че Той ще отплати на нечестивите; че е изворът на всяка мъдрост и че когато сме във взаимоотношение с Него, ще живеем спокойно и благословено.

Всичко това е вярно. Има много такива псалми – псалмите на ориентация – когато пътят пред нас е ясен и гладък; когато виждаме маркировките и се чувстваме ,,ориентирани‘‘ в правилната посока. В църквата предпочитаме да пеем такива песни и те запълват почти целия ни репертоар.

Но животът не се състои само от такива моменти. Всяка неделя хора прекрачват прага на църквата. От външния им вид не винаги става ясно, кой страда от загуба на съпруг, от лоша новина от лекар, от липса на работа, от спонтанен аборт, от криза на вярата или от неочаквана депресия. Животът е пълен с моменти на дезориентация, в които може да ни се струва, че Бог е загубил контрол и че всичко се преобръща.

Но интересната истина е, че в Библията има песни не само на ориентация, а и за времена на дезориентация. Голям брой от псалмите са песни на плач, протест и оплакване за объркаността, която срещаме в света. Псалмите на дезориентация са познати и като „псалми на тъмнината“. Докато псалмите на ориентация разказват за свят, в който всичко е балансирано, симетрично и има смисъл, тези псалми говорят и за другата истина, която виждаме в живота. Има хора, които не обичат тези псалми и твърдят, че те говорят за неверие и неуспех. Но за вярващата общност тяхната употреба е смела проява на вяра. Понякога ни се струва, че те са прекалено искрени, дори груби в начина, по които изразяват дълбоките чувства на псалмиста.

Тези псалми твърдят, че дори времената на безредие и смущение имат място в живота на трансформиращата вяра. Чрез тези псалми виждаме, че в разговора ни с Бога няма забранена за нас тема. В псалмите на дезориентация писателят не се опитва да бъде учтив или дискретен, а директно обвинява Бога и изразява немислими мисли и неизразими думи.

Всички псалми на дезориентация (като Псалми 6, 32, 38, 51, 102, 130 и 143) споделят две характеристики: (а) обръщението е винаги към Яхве; и (б) макар речта да е освободена от учтиви думи и дори скандална, тя винаги съдържа молба, жалба и хвала.

В молбата авторът се обръща към Бога въз основа на дългите отношения на доверие помежду им и смело Го моли да действа. Псалом 13 започва така: „Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем? Докога ще криеш лицето Си от мен?“ Ситуацията е напрегната. Намеква се, че несправедливостта е резултат от невниманието на Яхве и това създава напрежение в отношенията с Него.

В Псалом 13:3 молбата е изразена така: „Погледни, послушай ме, Господи, Боже мой, просвети очите ми.“ Има псалми, които са лични по характер (като Пс. 13, 86 и 35), докато други се изказват от името на цялата общност (Пс. 74, 79, 137).  Псалом 74:2 казва: „Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността.“ Молбата и жалбата вървят ръка за ръка. Може да предхождат хвалата или да бъдат в друга последователност.

Жалбата обяснява колко отчаяна е ситуацията. Има спешна нужда: болест, изо­лация, затвор, унищожение. Говорителят превръща своя проблем в проблем за Яхве, Който е способен и длъжен да направи нещо по въпроса. Псалом 13:3-4 гласи: „…да не би да заспя в смърт; да не би да каже неприятелят ми: „Надвих му“ и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя“. Тук псалмистът не твърди, че е невинен (както в Псалом 69:4: „тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал“) и не търси прошка за греха си (като в Псалом 51, където Давид се покайва след прелюбодейството с Витсавее). По-скоро молбата към Бога е да бъде верен и да действа. Често се появява идеята, че Бог трябва да действа заради името Си („заради името Си, ръководи ме и ме направлявай. Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене“, Пс. 31:3-4).

Голямата изненада е, че псалмите на дез­ориентация не съдържат само молба и жалба, а винаги стигат до хвала. Псалом 13:4-5 заявява: „Но аз уповавам на Твоята милост, сърцето ми ще се радва в спасението Ти. Ще пея на Господа, защото е бил щедър към мен.“

Хвалата звучи изненадващо. Нещо се е променило. Нуждата, спешността и отчаянието се превръщат в радост, благодарност и благополучие. Хвалата най-често показва сигурност, че Яхве е чул молбата и жалбата на псалмиста („Господ е чул гласа на плача ми; Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми“, Пс. 6:8-9). Понякога псалмистът обещава да изпълни обет („Ти, Боже, си чул оброците ми, дал си ми наследство, каквото даваш на онези, които се боят от името Ти“, Пс. 61:5). Винаги идва момент, когато Бог престава да бъде обвиняван и става достоен за хвала (вж. Пс. 13:4-5; 22:21-22).

Какво обаче може да предизвика такава голяма промяна, че псалмистът да премине от молба и жалба към хваление? Всичко насочва към едно вътрешно, духовно преживяване. Бругеман го нарича „заветно-богословско движение“. Чрез изливането на мъката и изразяването на жалбата и молбата, псалмистът като че ли бива освободен да хвали Бога. Той си спомня, че Бог е всемогъщ и достоен за хвала.

Факт е, че всеки човек преживява моменти на дезориентация. Опасявам се, че нашите църкви и богослужения често не оставят място за това. Псалмите на дезориентация ни дават пример как да бъдем искрени с Бога, а също така и как Бог не ни оставя сами в нашата мъка. Той не се страхува от нашата искреност. Може би проблемът не е само в песните, които пеем, а и в чувството на неудобство, което усещаме, когато преминаваме през тъмни и трудни моменти. Ние празнуваме Възкресението, но често прескачаме трите дни с тъмнина и отчаяние у учениците, когато те смятат, че Исус е мъртъв и че с Него са погребани и всичките им надежди.

Отговорът е не само да пеем песни в минорна тоналност, които създават тъжно усещане. Подобни песни най-често са свързани с покаяние или с Христовата жертва за нас. Трябва да внимаваме също да не използваме единствено такива тъжни песни по време на Господнята трапеза, чието наименование на гръцки е Евхаристия и означава „благодарност“. Дали пристъпваме към трапезата на Господа, за да тъгуваме или за да благодарим? След като сме изповядали нашия грях и приели жертвата на Исус за нас, не ли е вече време за радостна благодарност?!

През този месец в църквата празнуваме Адвента: новината, че Христос е дошъл и отново ще дойде за нас. Празнуваме Емануил, Бог с нас. В този период на светлина и красота има обаче и хора, които дълбоко тъгуват и страдат. Те имат нужда да се молят и да пеят заедно с псалмиста: „Ти си преброил скитанията ми, сложи сълзите ми в съда Си. Не са ли те записани в Твоята книга?“ (Пс. 56:8). Вярвам, че псалмите на дезориентация са предизвикателство за нас и ни приканват да се запитаме дали оставяме място за плач в живота на църквата. Как да помогнем на вярващите да изразяват своите молби и скърби по начин, който ще ги доведе до хвала?

В следващата част от тази поредица ще разгледаме третата група псалми, които говорят за новата ориентация, постигната в нашето отношение с Бога – след като преминем периоди на дезориентация.


 

Първата публикация на статията е на 30.03.2024 г. в www.methodist.bg.

Това е втора от три части на настоящото изследване. На следните линкове можете да прочетете първа и съответно трета част.

Трите движения на псалмите (I част)

Трите движения на псалмите (III част)

Similar Posts