През 1931 г. редакцията на вестника отбелязва 50-годишнината от първия брой, излязъл на 2 януари 1976 г. Причината да се празнува тогава е защото в края на XIX век има пауза от няколко години, когато „Зорница“ временно не излиза. В празничния брой е пълно с обзорни и исторически материали, а тук публикуваме обобщение от тогавашния редактор-уредник Неофит Ив. Цаков на различни отзиви във връзка със значимостта и историческата роля на вестника.
„Юбилеят на в. Зорница не е празник само на българите евангелисти, а на възмогналия се народен дух и на българската журналистика изобщо. Защото Зорница и след освобождението на България продължаваше да буди народното съзнание на българите, останали под робство, и да разпространява българското четмо всред тях. Докато всички други печатни органи от оная епоха ни оставиха само своя светъл спомен, Зорница продължава да излиза. Пожелавам му да запази докрай старшинството си между българските вестници.“
Христо Силянов,
председател на Дружеството на софийските журналисти
* * * * *
„Делото на в. Зорница далеч надминава задачата на един вестник, защото тя има голям дял в пробуждането на народното съзнание и в това отношение нейната заслуга следва да се оцени като една от най-големите.
Зорница е един народен вестник. Винаги най-близък до болките на народните маси, далеч от нашето лошо партизанство, той беше и е благият утешител и добър съветник. Списван на хубав български език, непрестанно проповядващ по един достоен начин човещина и братска любов, в. Зорница в продължение на цял половин век утеши хиляди измъчени души, стопли много сърца и пося много човешка любов.
Неговият дълъг петдесетгодишен път е една верига от постоянни пречки и борба с българската нерадостна действителност и затова редовното му излизане е един подвиг, който трябва да бъде справедливо похвален.“
Стоян Омарчевски,
бивш министър на просветата
* * * * *
„В тоя юбилеен час на Зорница могат да се кажат много и все хубави думи, както ги тя справедливо заслужава. Аз съм отколе далеч от общуване с нея; ала останали юношески впечатления от нейни поуки и днес още се обаждат в моите мисли за мене самия като човек, за природата около мене с човека в същата и за Бога над човека и над природата и небесата. Аз ѝ съм неизмерно благодарен. А благодарството ми по време на мои занятия с български език се привързва в чувствителна мяра към нея и заради това, че там съм виждал как трябва българската книга, българското книжовно слово да се грижи за разбран, правилен и хубав израз. Заслугата на Зорница откъм тая страна е достойна да бъде предмет на особено изучаване и изложение.“
Александър Теодоров-Балан
* * * * *
„Поставил си задачи малко по-други от задачите на тогавашния ни периодичен печат, в. Зорница можа безпрепятствено да проникне по всичките кътове на българската земя, дето с щедра ръка започна да сее знание и просвета. На него се гледаше като на една културна необходимост, като на един съветник, който без боязън може да говори на чист български език там, дето беше забранено всяко българско слово. И ако имахме днес на ръка списъците на неговите някогашни абонати, щяхме най-добре да очертаем етнографичните граници на нашето племе, сега тъй много стеснени от политическите съображения на разни чужди учени.
Само тая да беше заслугата на в. Зорница, стига. Пред нея заслужава да се преклони всеки българин, каквито и да са неговите религиозни убеждения.“
Стилиян Чилингиров, писател
* * * * *
Покрай многото радости, които съм преживял през ранното си детство, беше и тая, че често се налагаше, по силата на някаква чужда за мене необходимост, да променям местожителството си. Баща ми беше секретар-бирник и всяко преместване в друго село ми обещаваше нова обстановка. От всяко село вземах по нещичко. Тъй например в Ковачилар се научих да правя върбови свирки. В Кривна бях заякнал и там усвоих леснината да повалям приятелите си, а в Джеферлий усвоих ловкостта да си служа с прашка. Но случи се тъй, че най-ценната си придобивка получих в село Обретеник. Там успях да прочета първата дума, преди още да ходя на училище.
Баща ми получаваше един вестник и аз един ден, макар и с голяма трудност, прочетох заглавието му. След като ми показаха всяка буква поотделно, аз трябваше да свържа буквите, тъй че да получа заглавието. И в тая знаменита сутрин усилието ми се увенча с успех. Аз произнасях високо буквите, сливах звуковете и тъй получих думата „ЗОРНИЦА“.
Сега, като си спомням това, аз добре си обяснявам защо чувството ми към вестник Зорница е проникнато от толкова много топлота.
Добри Немиров, писател
* * * * *
В деня на щастливото съвпадение на 25-годишния ми юбилей от началото на литературната ми дейност и 50-годишния юбилей на в. Зорница аз искам да подчертая невидимото, безшумно, но силно влияние, което това периодично издание е упражнявало върху нравственото оформяне и етичната просвета на българския народ. Духът на истинското християнство се е излъчвал от него и е прониквал в практическия живот и всекидневните отношения на българина. А лично за мене през моето детство истинска наслада беше да чета в него достъпните притчи и параболи, да черпя познания за европейския и далечния интересен американски живот, да изграждам своята личност и да събирам онова неизтощимо съкровище, което съставя нашия нравствен капитал за целия ни живот. Пожелавам на Зорница дълги и дълги години да сияе пламенно и равномерно на нашия духовен хоризонт.
Емануил Димитров, доцент в университета
