Роди ни се Дете, Син ни се даде.
И управлението ще бъде на рамото Му.
А името Му ще бъде: Чудесен, Съветник,
Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
Исая 9:6
Значат ли за тебе нещо имената? Или те са безцветни, обикновени думи на човешката реч – по-обикновени от другите думи? Не така е било в древния Изток. Името винаги е било символ на нещо. А когато дава някому име, Бог влага в него нещо дълбоко и вечно. Така е и с името на Христос.
Чуден по рождение
Онзи, Който е Господар на господарите, Комуто е подвластна цялата вселена, избира пътя на унижението за Своя Син. Не палат, не разкош, а бедна, схлупена кошара – сред прости хора и животни. Бог благоволява в най-нисшето, за да създаде най-висшето. Не заслужава ли Христос името… Чуден?
Чуден в живота
Животът на Христос – от витлеемската ясла до Голгота – е нещо необикновено, при все че е с плът като всички останали, а сцената на живота Му е земна.
Христос е чист като утринна роса. Като планински сняг. Благоуханен като цветята. Цял изтъкан от светлина и святост. Лъчезарен, пълен с истина, доброта, човечност и божественост. Сред хищници – ангелски кротък и добър.
Минава по калните друмища на земята, без калта да полепне по Него. Изкушаван е, но нито веднъж не пада в изкушение. Заобиколен е от порочност и богопротивност, но остава непорочен и божествен. И оставя светли следи. Не заслужава ли името… Чуден?
Чуден в смъртта
Той я предвкусва още приживе. Знае, че идва като неумолима повеля на Твореца за спасението на света. Бори се в Гетсиманската градина против горчивата чаша, но накрая се примирява с великата необходимост. И когато Му поднасят горчивата чаша, Той я изпива до дъно.
Агонията Му е агония на човек. Тя е дълбоко изживяна, разтърсваща безгрешното Му тяло и още по-святата Му душа. Но умира така, както само Бог може да умре – с истинско величие в смъртта. Не заслужава ли името… Чуден?
Чуден във възкресението
Друго, което издига Христос над живота и над самата смърт, е Неговото възкресение. Пълна победа сред най-голямото поражение. Подобно на китна пролет след студена, ледена зима. Подобно на песен след скръб и ридания. Светло, хубаво утро след тъмна, бурна нощ.
Победител над живота и смъртта чрез възкресението. Това е нашата радост и надежда. Спасителят е жив. Първият плод от победата над смъртта. Не заслужава ли името… Чуден?
Чуден в словото
Устата Му изричат думи, които милват и целят. Думи, в които кънти гласът на самия Бог. Но в тях понякога ехти и свещеният гняв – бурята на небесното негодувание. Те са ту като шумящ планински поток, ту като широка, плавна река, която носи благодат на народите. Неговата Блага вест е за прокажените, за всички, които са в неволя и робство.
Той е бил още преди създанието на света. Самото Слово и се е въплътило в нашия свят. Чрез Христос говори самият Бог. Не заслужава ли името… Чуден?
Чуден в мисъл
Думите Му са откровение. Изречените Му мисли сияят като диаманти. Притчите Му са най-скъпа бисерна огърлица. Мислите Му излъчват неизтощима сила и свежест – ето вече две хиляди години. Всяка земна мъдрост бледнее пред Неговата мъдрост. Властно покорява ума ни Неговата свръхчовешка мисъл. Не е ли наистина Чуден?
Чуден в спасението
Той прави от счупения съд нещо ново. От прокажения – чист. От роба – свободен. От богопротивника – светец. На обречените дарява милост, на погребаните – възкресение. Стои като фар на брега на бурно море и напътства към спасителен пристан. Като добър пастир търси загубени овце.
Няма грях, който да надвишава по сила милостта Му, стига грешникът искрено да се покае. Освобождава ни от проклятието на миналото и от тежестта на някоя жестока съдба. Разтваря пред нас чертозите на Небесното царство и ни зове като лекар на безсмъртни души да ни даде спасение от всяка язва на греха. Протяга ръце и ни кани: „Елате всички отрудени и обременени.“
Не е ли Чуден в Своето спасение!
