24 юли 2024 г.

История и мисия на Методистката църква в Русе, II част

Д-р Албърт Лонг има голяма заслуга и за разгласяване на зверствата в Батак при потушаването на Априлското въстание и привличането на вниманието на световната общественост към тях в полза на многострадалния български народ. В крайна сметка решителната намеса на Лонг и други мисионери дава сериозен тласък на т. нар. „българска агитация“ на английския либерал Уилям Гладстон, което довежда и до политическата автономия на България и освобождението ѝ от османско владичество.

Обвиненията към мисионерите, че са дошли да правят протестанти от православния народ, са до голяма степен идеологическа пропаганда или се дължат на непознаване на протестантската християнска вяра. На Лонг принадлежат думите: „Аз не желая да правя протестанти. Със своята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат Христовите принципи на правда и истина. Работя за бъдещето.“ Заслугите на д-р Алберт Лонг за България са много, но тук темата е друга.

Още през 1857 г. д-р Албърт Лонг и Уесли Притимън извършват проучвателно пътуване в българските земи заедно с д-р Едуин Блис като водач. Около средата на годината те остават две седмици в Русчук (днес, Русе), след което се връщат във Варна. Единадесет години по-късно, през 1868 г., п-р Е. А. Уанлес и Фредерик Флокен пристигат в България и се установяват в Русчук, който е определен за седалище на мисията в цяла Северна България. През цялата следваща година п-р Уанлес учи български език, а Флокен надзирава духовната работа на църквата в Тулча.

Флокен говори руски и немски и това му помага в мисионерската работа. Той открива в къщата си молитвен дом, посещаван не само от негови единоверци от градската железница, а и от православни вярващи, които желаят да слушат проповедите и пението (както научаваме от писмо на митрополит Григорий до екзарх Йосиф). Един русенски свещеник на име Сава приема вярата на мисионерите, но понеже се вдига голям шум, е заточен в Рилския манастир. Местното духовенство веднага дава енергичен отпор на методистките проповедници. Русенската печатница издава през 1869 г. обемиста книга „Православний глас против протестантите“, дело на братството от Рилския манастир. Доста по-късно, през 1882 г., се появяват и книги като „Силата на православната ни вяра и лукавите постъпки на протестантите против нашия народ“ от Х. М. Гребенаров. През 1870 г. йеромонах Матей Преображенски отпечатва и енергично разпространява брошурата „Защита на православието, нападнато от протестантските мисионери с разни брошури“. Творбата е изпълнена с обидни квалификации по адрес на мисионерите, а от богословска гледна точка аргументите срещу протестантката вяра са несъстоятелни. Пропагандата обаче успява да настрои голяма част от обществото и така мисионерите са принудени да се изнесат от града.

Въпреки сериозната опозиция от свещениците и учителите, духовното дело дава добър плод и така се образува църковна общност. Още през 1869 г. църквата в Русе е смятана за „главна станция на мисията в България“. През 1875 г. в Русчук пристига нов мисионер: Деуит Чалис. Най-важното събитие от историята на българската мисия през тези години е първата мисийска среща, проведена в Русчук на 2 октомври 1876 г. под ръководството на епископ Андрюс. Неговото посещение окуражава мисионерите и техните съработници. Епископът извършва първите официални назначения на български проповедници и техните помощници. Мисията се разпростира на територията на почти цяла Северна България. През следващите години църквите постепенно нарастват като членове и влияние.

В изследванията на методистката мисия има разминаване в датировката на църковната сграда на църквата в Русе. Според Иван Марков, през 1883 г. с подобаваща тържественост е открита красивата църковна сграда. От друга страна, Вениамин Пеев, който се позовава на различни архивни документи, датира освещаването на църковната сграда (построена по проект на С. Златов и Лаунсбъри) през 1891 г. Отново според Пеев през същата година и непосредствено до църквата, по проект на австрийския архитект Майор е построено богословско училище, в което се помещава и пастирският дом. Дж. М. Райд пише, че през 1883 г. методистката мисия се сдобива с имот, и в съгласие с В. Пеев посочва, че сградата е осветена на 24 април 1891 г. по време на Годишната конференция в Русчук.

Училището за момчета (Literary and Theological School) е отворено първоначално във Велико Търново, а след това е преместено в Свищов. То действа като смесено богословско и общообразователно училище. През 1894 г. е преобразувано в богословска семинария и е преместено в Русчук.  До 1944 г. църквата се развива успешно, увеличава членовете си и в нея служат редица изтъкнати и високо образовани пастири. П-р Марин Делчев завършва богословие в САЩ и става първият презвитер с богословско образование в града. Той ръководи църквата в различни периоди  в края на XIX и началото на ХХ век. В същия период църквата се пастирува и от д-р Стефан Томов, възпитаник на известния „Робърт колеж“. Той също така става директор на Методисткото училище след преместването му от Свищов и редактор на издаваното в Русе списание Християнски свят.

В периода 1912-1920 г. изявен проповедник е п-р Иван Ганчев, който успява да обърне мнозина към вярата. П-р Захари Димитров е добър организатор и съдейства за построяването на методистката църковна сграда в с. Хотанца през 1927 г. П-р Стефан Скулев служи в русенската църква от 1927 до 1931 г. Цветан Цветанов е най-дълго служилият в църквата пастир: цели 21 години, от 1932 до 1952 г.

Периодът на комунистическо управление е тежък както за методистката, така и за всички други църкви. П-р Гавраил Цветанов е арестуван през октомври 1944 г. и до 1945 г. лежи в лагера край Бобовдол. Кирил Йотов прекарва осем месеца в затвора, подложен е на мъчения и побой, след това е освободен. През 1944 г. Алфонс Прач, който тогава е суперинтендант на методистите в България, е принуден да напусне страната пред заплахата на настъпващата съветска армия и умира при въздушно нападение в Плауен, Германия. На негово място е назначен п-р Янко Иванов.

П-р Илия Илиев, който ръководи църквата в Русе в периодите 1953-1963 и 1978-1980 г., е арестуван от Държавна сигурност през 1948 г. и е осъден на три години затвор. През същата година са арестувани п-р Здравко Безлов[1] и суперинтендантът Янко Иванов. През 1949 г. пастирите получават присъди на театрални съдебни дела, които стават известни с прозвището „Пастирските процеси“. Методистката църква в България е почти напълно разрушена. Тя успява да запази само няколко сгради, които не са присвоени от комунистическата власт, една от които е църквата в Русе.

Поради държавния контрол всички връзки на българската методистка мисия със световния методизъм са прекъснати. Държавната власт принуждава методистите да свикат събрание и да приемат за суперинтендант наложения от комунистическия режим Методи Марков, който не е методист. Той е наречен „епископ“. След него от 1962 г. до падането на режима ролята на епископ играе посоченият от властите Иван Ножаров. През 1962 г., когато е назначен Ножаров, евангелските християни от петдесетната общност, чийто молитвен дом е отчужден и разрушен, са приети от п-р Илия Илиев в методистката сграда, където двете евангелски общности съжителстват мирно и братски следващите 30 години. По-късно и баптистите, чиято сграда е отнета и превърната в „Дом на атеиста“, също се присъединяват към двете общности и заедно се покланят на Бога.

След п-р Илиев от 1964 до 1977 г. църквата ръководи п-р Георги Налбантски. От 1977 до 1980 г. неформално църквата отново се поема от п-р Илиев, заедно с дякон Йордан Дойчинов. Комунистическата власт принуждава всички евангелски християни да се събират заедно в красивата бяла каменна сграда на методистката църква в Русе, а това сплотява и укрепва общата вяра в Господ Исус Христос. Пастирският дом е отнет от комунистите с цел да бъде превърнат в художествена галерия за картините на Светлин Русев и някои русенски художници. След падането на социалистическия строй църквата си връща владение върху тази и някои други незаконно отнети сгради.

След 1989 г. оцелелите пастири и някои по-млади проповедници наново организират Методистката църква в България. Оцелелият от комунистическите репресии п-р Здравко Безлов е поставен от еп. Хайнрих Болетер за суперинтендант. Той изпълнява тази длъжност до 26 февруари 1993 г., когато почива от масиран инфаркт. Наследява го п-р Бедрос Алтунян, който служи като суперинтендант до пенсионирането си през 2010 г. Следва едногодишен период, в който екип от пастири упражняват надзор над църквите, а от 2012 г. до 2022 г. еп. Патрик Щрайф назначава за суперинтендант п-р Даниел Топалски.

През 2023 г. Евангелската методистка епископална църква в България напуска Обединената методистка църква и от 1 май се присъединява към новосформираната консервативна деноминация Глобална методистка църква (Global Methodist Church).

От 1983 г. до 2001 г. Методистката църква в Русе се ръководи от Данаил Налбантски. След него от 2002 до 2006 г. пастир е Николай Петров, а от 2007 до 2016 г. – п-р Даниел Топалски. След двугодишно пастируване на п-р Владимир Тодоров през 2017-2018 г., от 2018 г. до днес църквата ръководи авторът на настоящия доклад.

Тази кратка история на църквата ни може да ни напомни, че нищо не започва с нас. Ние сме носители на хилядолетна християнска традиция, на „пресвята вяра, веднъж и завинаги предадена на светиите“, която трябва да опазим независимо от трудностите. И това, че днес можем да сме заедно като братя и сестри в Господа, е насърчителен знак, че Бог продължава да действа и да гради Своята църква в България и в Русе.

 

 

П-р Владимир Железов представя този доклад на 25.11.2023 г. при честването на 140-годишнината от освещаването на сградата на Методистката църква в гр. Русе.

 

 

 

[1]     За живота на Здравко Безлов, виж: Вл. Железов, „Здравко Безлов – най-младият „пастир-шпионин“ (Зорница, 04/2023).

Similar Posts