Отново наближава онзи миг от годината, когато доброто се пробужда и ни показва в нова светлина. Събитието, което има тази толкова голяма сила да ни промени, така че да отключи нашите добродетели, които да засенчат тъмната ни страна, е Рождество Христово. Празникът не подтиква само децата към послушание и примерно поведение, той оказва влияние върху всички ни. Изпълва ни с чувство на милосърдие и състрадание, с желание да помагаме, като потиска егоизма, користта.
Как по друг начин можем да наречем идването на Божия Син на земята освен като невероятно чудо, а самия Исус Христос – безценен дар.
Нека си представим картината, че мракът е обгърнал света и хората в него живеят в тъмнина и заблуда. Но изведнъж лъч светлина от небето озарява всичко и дава възможност на хората да видят заобикалящия ги свят по друг начин. Мракът е олицетворение на всички човешки пороци и лоши човешки качества – лицемерие, алчност, завист, надменност, лакомия, убийства, лъжи, измами, коравосърдечност, егоизъм и още много други. Тъмнината всъщност е заблудата, в която живеем, създадена от злината и порочността, живееща в душите ни. Светлината, нашето спасение, което ще изкорени злото в нас и ще ни покаже истината – доброто, е Исус Христос, дар пратен ни от небесата.
Рождество Христово е лъч светлина в света, изпълнен с дребнавост и низости, който носи със себе си спасението и надеждата. Когато егоизмът и омразата са обгърнали душата, както ледена покривка Сибир, а веригите от коравосърдечност са оковали сърцето, идва този свещен празник с неземна сила. Изпълва ни с вяра и милосърдие. Дори сега в двайсет и първи век, когато човешкият род е затънал отново в блатото на греха, раждането на Агнеца му помага да излезе, показвайки му правилния път. Защото точно около това събитие добротата в хората нараства все повече и се проявява най-много.
Това събитие е променило коренно човека, безспорно в нещо по-добро, а ние го виждаме всеки ден в малките и големи жестове. Но най-много си проличава край честването на празника, когато ставаме по-добронамерени, по-сърдечни и по-милосърдни от всякога.
Колкото и пъти да го кажем, с колкото думи и да изредим, няма да успеем да опишем силата и добрината на нашия Спасител, Исус Христос. Той е светлина и чистота, източник на надежда, сила и вяра, олицетворение на доброто и всички добродетели, към които ние хората се стремим. Синът Божий е модел за подражание, който ние всички трябва да следваме, но никога няма да можем да постигнем. Защото никой не може да бъде по-благочестив, смирен и състрадателен от Него – Бог, самата доброта, чиято сила е безгранична. Как ние, хората, носители на всички лоши качества – омраза, завист, сребролюбие и т.н., бихме станали чисти като утринна роса, чисти като синьо небе през лятото, тихи и спокойни като планинско езеро. Как да станем като Божия Син, олицетворение на чистотата. Много хора са се опитвали да подражават, да вървят по Неговия път, те са ставали светци, но не и богове, защото Бог е недостижим, един-единствен и всемогъщ. Доказателства за Неговото величие има много – Неговото възкресение, съживяването на Лазар, вървенето по вода, превръщането на водата във вино и много други. Но най-великото Му чудо сме ние, хората – как ни е превърнал в нещо по-добро, а ние го виждаме всеки ден.
Нима има по-могъща сила от тази да прогониш мрака, да направиш залутаните в тъмнината човешки същества по-добри и благочестиви, показвайки им правия път. Светците, покорните миряни, монасите, обикновените праведници, всеки един от нас, който върши добро без задни мисли, е пример за могъществото и величието на Исус.
Рождество Христово е един скромен начин да покажем своята признателност и благодарност към Агнеца, като по същия начин почетем и увековечим неговата мощ, защото тя не може да бъде описана. Този малък жест за почит има за цел да покаже какво символизира Рождество Христово – то е едно ново начало за човешкия род, поставяйки началото на нова ера, изпълнена с добро. Премахва от нас калта на омразата, егоизма, измамата и лицемерието, дарявайки ни с безценни дарове, носещи ни мир, покой и удовлетворение. Иисус е безценен дар за нас хората, заради всичката благодат, която е донесъл на земята – истината за доброто, правилния път, спасението на душата и начина за хармоничен и благочестив живот.
________
Никол Бориславова следва в ПГ „Пейо Яворов“, Петрич. Участва с това есе в конкурса „Роди се дете, Син ни се даде“ на списание Щъркел. По времето, когато есето е подадено за конкурса, авторката е на 15 г.
