24 юли 2024 г.

Посветени на Божия закон

Този Ездра излезе от Вавилон. Той беше книжник, вещ в Мойсеевия закон, който Господ, Израилевият Бог, беше дал. Царят му даде всичко, което поиска, понеже ръката на Господа, неговия Бог, беше над него за добро. Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите излязоха в Йерусалим в седмата година на цар Артаксеркс. Ездра стигна в Йерусалим в петия месец от седмата година на царя. Защото на първия ден от първия месец той тръгна от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Йерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него. Защото Ездра беше утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израил наредби и закони.
Ездра 7:6-10

Библията има основно значение за растежа ни като християни. Всеки християнин трябва да се фокусира върху нея. С молитва и чрез изучаване на Божието слово ще растем в благодатта и познаването на Исус Христос.

Старият завет разказва как народът на Израил многократно въстава срещу Бога. С времето те стават все повече и повече неверни. Усвояват мерзостите на околните народи и оскверняват храма на Господа. Отново и отново Господ им изпраща посланици, които ги призовават да се покаят. Но израилтяните се присмиват на Божиите пророци и презират известията им, докато най-сетне гневът на Господа пламва против народа и няма изцеление.

Два пъти Бог допуска срещу тях царете на вавилонците, които избиват момците им с меч в светилището и не пощадяват нито млад мъж, нито млада жена, ни старец, ни старица. През 605 г. пр. Хр. Бог предава мнозина от тях на Навуходоносор.

През 586 г. пр. Хр. Навуходоносор вече отнася във Вавилон всички принадлежности и съкровища от Господния храм, както и съкровищата на царя и на дворцовите служители. А през 539 г. пр. Хр., почти седемдесет години след началото на Вавилонския плен, персийският цар Кир издава указ, според който евреите в изгнание могат да се върнат в Йерусалим, за да възстановят Храма (Ездра 1:2-4).

И така, под ръководството на Зоровавел, група от изгнаниците се връща в Юдея, за да се захванат с възстановяването на Господния храм в Йерусалим. Обаче не всички израилтяни се завръщат от Вавилон в Юдея. Значителна група остава, защото междувременно са станали проспериращи и се радват на голяма свобода. Доволни са от условията в тази далечна страна.

Завърналите се изгнаници ентусиазирано започват да възстановяват Храма. Подновяват се и жертвоприношенията. Но се появява и сериозно противопоставяне на работата им за възстановяване. Идват врагове от север, които обезкуражават хората в Юдея и ги заплашват, опитвайки се да ги откажат да строят. Тези врагове наемат съветници да работят срещу тях и да осуетят плановете им (вж. Ездра 4:4-5).

Божията ръка е с Ездра

Има пет неща, които научаваме за Ездра от библейския текст. Първо, тук виждаме родословното дърво на Ездра. В началото на седма глава се изброява дълъг списък с имена. Повечето читатели сякаш прескачат всички тези имена. Но е важно да ги четем, защото те показват как Ездра проследява корените си до израилевия първосвещеник Аарон. Ездра е член на високопоставено свещеническо семейство. Той е автентичен и законен свещеник на Бога, упълномощен да преподава закона на Господа пред хората.

Второ, Ездра си познава нещата. Забележете как се отнася към Писанието: „Този Ездра излезе от Вавилон. Той беше книжник, вещ в Мойсеевия закон, който Господ, Израилевият Бог, беше дал“ (Ездра 7:6). Ездра познава закона. Изучава закона. Размишлява върху закона. Обсъжда закона с други учени.

Третото, което ни се казва за Ездра, е това: „Царят му даде всичко, което поиска“ (7:6). Ездра е имал достъп до персийския цар Артаксеркс. Имал е влияние върху него. Можем да кажем, че е имал добри отношения с царя – до такава степен, че царят разрешава на Ездра да вземе каквото поиска. И какво е поискал в този момент Ездра? Може да предполагаме, че е поискал нещата, посочени в писмото на Артаксеркс, които ще намерите в останалата част на Ездра 7 глава.

Четвърто: „Ездра излезе от Вавилон“ (Ездра 7:6). Това се случва през 458 г. пр. Хр., около 80 години след извеждането на първата група изгнаници от Йерусалим. Свещеник Ездра напуска Вавилон и се отправя обратно към столицата Йерусалим с група от вавилонски изгнаници – сред които има свещеници, левити, певци, вратари и храмови служители.

Но петото нещо сякаш е най-важното. На два пъти ни се казва, че Божията ръка е „над“ Ездра (Ездра 7:6,9). Това е популярна фраза в книгите на Ездра и Неемия. Използва се общо осем пъти в тях (Ездра 7:6,9,28; 8:18,22,31; Неем. 2:8,18).

Какво означава да имате Божията ръка върху себе си? Означава, че Господ е дал Своята благодат към вас, че ви благославя! Ето защо Ездра има толкова успехи във всичко, с което се захваща. Бог е участвал във всички усилия, в които се е ангажирал Ездра. Божията ръка е над Ездра.

Има две неща, които можем да кажем за ръката на Бога. Първо, Бог е всемогъщ. С ръката Си Той поддържа небето и земята, както и всичко в тях. Второ, Бог е любов. С ръката Си Той ни дава всичко необходимо за душата ни и за тялото ни.

Божията ръка е над Ездра. Милостивата ръка на Бога е над Ездра. Някой може да попита: „И какво от това?“ Отговорът е следният. Тъй като ръката на Бога е над Ездра, царят му дава позволение да стори всичко, което иска (Ездра 7:6). Дори езически цар може да разпознае, когато Всемогъщият Господ Бог е благословил някого. Понеже ръката на Бога е над Ездра, затова Ездра и компания са в състояние безопасно да пропътуват дългия път от Вавилон до Йерусалим (Ездра 7:9).

Това разстояние е около осемстотин километра – тоест почти цял месец пътуване с камила или кон. На Ездра и спътниците му сигурно им е отнело доста дълго време да се приберат. Вероятно са използвали северния маршрут, за да избегнат горещините и сушата на пустинята. Северният път сигурно е бил пълен с опасности поради бунта, който междувременно е избухнал в Египет, а пътищата са били доста опасни. Но тъй като ръката на Бога е била върху Ездра, той успява да изпълни своето призвание в Йерусалим: да организира построяването на Храма, да възстанови свещенството, да извърши ремонта на олтара, да насърчи духовна реформа и да доведе хората до публично покаяние и изповед. Всичко това става възможно, защото върху него е Божията ръка.

За Ездра можем да кажем, че във всичко има успех, защото Бог е милостив и силната Му ръка е върху него. Без благословията и присъствието на Божията ръка никое от нашите усилия няма да има успех. Псалмистът пише: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражарят“ (Пс. 127:1). Имаме нужда от Божията благословия!

Предаността на Ездра към Словото на Бога

Десети стих започва с особено важната дума „защото“. Тази дума съединява девети и десети стих, а нейното присъствие ни показва, че между тези два стиха има връзка. Чуйте девети и десети стих като едно цяло: „Добрата ръка на неговия Бог беше над него, защото Ездра беше утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израил наредби и закони“ (Ездра 7:9-10).

Разбираме ли връзката? Ръката на Бога е над Ездра именно защото Ездра се е посветил на изучаването и спазването на закона. Има връзка между изучаването на Божието слово и милостивата ръка на Бога върху нас. Или с други думи, Бог се наслаждава да благославя тези, които обичат Неговото слово.

Сега, нека да уточним нещо. Тук ние не казваме, че трябва да изучаваме Словото, за да бъдем благословени от Бога. Никога не трябва да си въобразяваме, че можем да закупим или да спечелим Божието благословение. Никога не трябва да мислим, че Господ е принуден да ни благослови, защото ние изучаваме Словото. Тази награда не се спечелва, а е дар на благодатта.

Познаване, практикуване, преподаване

От този текст веднага става ясно, че Ездра обича Божието слово. Текстът, който прочетохме, ясно показва как Ездра е утвърдил сърцето си да върши три неща: (а) да изучава Господния закон; (б) да го изпълнява и (в) да поучава Израил.

Ездра изследва закона. Той се е посветил да го изучава внимателно. Десети стих тук буквално казва: „Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон.“ В Библията думата „сърце“ не означава орган, който изпомпва кръвта, за да циркулира в тялото. По-скоро, „сърцето“ обозначава цялото човешко същество, тоест неговия център. Ездра концентрира целия си живот върху изследване на Божия закон.

Ездра съблюдава закона. Прилага го на практика. Ездра е не само слушател, а и изпълнител на Словото. Той предоставя самия себе си на Божието слово. Не казва ли същото и апостол Яков? Той ни съветва да бъдем изпълнители на Словото, а не само негови слушатели (1:22-25). Изпълнителите на словото са блажени. Те са благословени от милостивата ръка на Бога, защото Бог се наслаждава да благославя хората, които обичат Неговото слово.

Ездра преподава закона. Старателно и умело учи израилтяните на Божия закон. Преподава не от разстояние и повърхностно, а се подготвя внимателно, вярно и отговорно.

Ездра изследва Словото. Ездра спазва Словото. Ездра преподава Словото. Тези дейности са от основно значение. Ние също трябва да изучаваме, да практикуваме и да поучаваме Словото. Това са трите крака на един стол. Еднокрако и двукрако столче не може да има, защото един стол се нуждае от най-малко три крака, за да стои стабилно. Също така ние не можем просто да изучаваме Словото, а трябва също така и да го практикуваме на дело, и да го преподаваме на други. Ето тогава Бог ще ни благослови, защото Той с радост благославя онези хора, които обичат Неговото слово.

Познаване на Словото, практикуване на Словото, преподаване на Словото. Ние сме призовани да го правим като Христова църква. Ето защо имаме и неделно училище, и катехизис, и изучаване на Библията. И не забравяйте, че Бог благославя онези, които обичат Неговото слово.

Познаване на Словото, практикуване на Словото, преподаване на Словото. Призовани сме да го правим и у дома. Като родители отделяме ли достатъчно време за семейни молитви всеки ден? Изпълняваме ли отговорността си за духовното израстване на децата? А ние знаем, че Бог благославя всички, които обичат Словото.

Познаване на Словото, практикуване на Словото, преподаване на Словото. Нека си припомним сега какво пише апостол Йоан под вдъхновението на Светия Дух: „В начало беше Словото. И Словото беше у Бога. И Словото беше Бог. То в начало беше у Бога… Словото стана плът и между нас. И видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:1-2,14). Чуваме ли какво казва Йоан? И Словото стана плът. Исус е Словото. Не можем да изучаваме Словото, да практикуваме Словото или да преподаваме Словото, без да се срещнем с Исус.

Опознавайте Словото, практикувайте го и го преподавайте! Запознайте се с Исус. Растете в благодатта и познаването на Исус. Стойте близо до Него и Божията ръка ще бъде над вас, защото Бог благославя онези, които обичат Неговото слово.  

Similar Posts