„Правѝ прàви пътеки за нашия Бог!“, настоява гласът в пустинята. С тази „блага вест“ древният пророк Исая оповестява предстоящия завършек на Вавилонския плен на юдеите. В 40 глава от книгата си той пише за прошка от беззаконието, за идването на дългоочакван Пастир, за мъдростта на Духа, за величието и верността на Създателя, за прилив на сили у немощните верни.
Седем столетия по-късно същата фраза е заимствана от Йоан Предтеча, който прогласява вест за друго избавление. В Лука 3 глава кръстителят говори за остра нужда от покаяние, за идване на Божия гняв, за отсичаща брадва и неугасим огън. „И с много други увещания той благовестваше на людете“, заключава авторът многозначително, сякаш подсказвайки ни, че в Благата вест за Божията правда и спасение се съдържа и Гнусната вест за човешката кривда и грях.
Според двете глобални платформи за библейски текст в цифров формат Bible Gateway и YouVersion най-търсените и споделяни стихове за 2018 г. са съответно Еремия 29:11 и Исая 41:10. „Не бой се, защото Аз съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да! Ще ти помогна, да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“, обещава Бог чрез пророк Исая. „Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“, записва Еремия. Разделени само от трийсетина страници в нашите библии, тези два стиха говорят за небесна подкрепа и помощ, за бъдеще и надежда: Аз съм с тебе, Аз съм твой Бог, Аз зная какво планирам.
Днес, в началото на новата 2019 година, почти двайсет века след пустинния глас на Йоан, светът е по-задъхан от всякога в копнежите си за добри вести. Правозащитни движения, коледни кампании, миротворчески инициативи, спортни рекорди, културни прояви и технологични открития всячески внушават оптимизъм в прогреса на човека. Дълбоко в себе си обаче усещаме как творението скърца от болка. Повече от когато и да било преди днес сме свидетели на накърнени фундаментални права, крайна бедност и безпомощност, нагнетени с ненавист етнически конфликти, разпадащи се семейства, хронични болести и глобални епидемии, извратено творчество и прокобни експерименти с новите технологии.
На 10 декември 2018 г. светът отбеляза Деня на човешките права. Юбилеят ознаменува подписването на Всеобщата декларация за правата на човека по инициатива на ООН точно 70 години по-рано. Документът е част от Международната харта за правата на човека и е приложим в съчетание със законово обвързващи спогодби като Европейската конвенция за правата на човека.
В рамките на трийсет члена Всеобщата декларация защитава фундаментални човешки права като свободата на словото, свободата на вярата, свободата на събранието (които впрочем бяха поставени под угроза с несмислени идеи за промени в нашенския Закон за вероизповеданията) и други. Според Книгата на Гинес тази декларация всъщност е най-превежданият документ в историята, достъпен на повече от 375 езика и диалекта.
През изминалата година обаче сякаш повече от всякога бяхме свидетели на особен парадокс. Същите прогресивни общества, които толкова ревностно издигат в култ темата за нарушаването на правата на човека, стават все по-дръзки в потъпкването на правдата на Бога. В неолибералното търсене на равноправие, мир и морал светът трескаво се еманципира от Онзи, който е върховният Автор на доброто и справедливото.
Възможно ли е съвременното законотворчество да измисля правни парадигми с по-голяма стойност от тези на юдео-християнската ценностна система? Способни ли са политици и общественици, които нито гладуват, нито жадуват за правдата, да чертаят смислено и справедливо бъдеще? Как без страх от Бога може да има любов към човека?
Движещата сила за правдата в едно общество не са нито политическите партии, нито културните дейци, нито органите на реда, нито журналистическата съвест. Има две условия, които създават реални условия за това: духовно будните пророци и библейски силната църква.
От една страна, светът има нужда от ярки индивидуалности със страх от Бога, които да са готови да излязат напред, да надигнат глас, да поемат отговорност, да поведат разговора. Не само Исая и Йоан са говорели за „прави пътеки“ през историята. Не само те са заявявали „Изпрати мен!“ и не само те са слагали пръст в раната на човешкия грях. Историята познава и тихи, и ярки личности, оставяли бележита следа, коригирайки компаса на правдата.
През изминалата година светът се прости с няколко такива фигури. При Господа се прибраха: основателят на служението „Ауана“ Артър Рорхайм; мисиолозите Чарлз Мърфи и Дейвид Хеселгрейв; певицата Арета Франклин; писателят Джеймс Сайър; благовестителят Били Греъм; издателят Сам Мур; радио проповедникът Джеймс Ърл Маси; композиторът Кърт Кайзер; писателят Юджийн Питърсън; новозаветният богослов Грант Озбърн.
Преминаването на тези пророчески гласове оставя вакуум, който ще бъде запълнен от нови библейски силни и покорни на Божия глас водачи. Сред историческите отговорности на вестник Зорница винаги е била и тази, да забелязваме духовния потенциал и да му даваме платформа. И през новата година ще продължим да търсим следващите богослови, писатели, проповедници, мисиолози и композитори. Убедени сме, че и днес Бог подготвя силни личности, които да водят със сърце и визия, гладувайки и жадувайки за Божията правда.
От друга страна, сега повече от всякога обществото ни се нуждае от единна и силна църква. Моралните въпроси ще стават все по-нюансирани, с все повече подводни камъни. Нови технологични развития като изкуствения интелект, лицевото разпознаване или прецизната медицина ще провокират различен вид нравствени дебати. Покварени идеологии ще се просмукват в битието ни все по-подмолно и напористо. В тези дни Христовото тяло следва да е особено бдително и подготвено с истината, правдата, благовестието, вярата, спасението и Словото – онези същностни елементи на духовното снаряжение, чрез които „да противостоите в злия ден и като победите, да устоите“ (Ефес. 6:13-17).
През последните години църквата в България показа единство в четири области: при честването на 500 години Реформация; при възпирането на Истанбулската конвенция; при инициативата за обща молитва и братолюбие; при борбата за фундаментални човешки права около измененията в Закона за вероизповеданията. В два от тези случаи бяхме провокирани от общ външен дразнител. В другите два обаче се обединихме около общата си евангелска идентичност и около каузи като съвместна молитва и християнско братолюбие.
Каквито и предизвикателства да се появят на хоризонта оттук насетне, българските църкви показаха и пред широката общественост, а и пред останалия свят, че можем да бъдем пример за духовно единство, да идентифицираме морални язви в обществото, да адресираме социално значими въпроси, да мобилизираме юридическия и журналистическия ни капацитет, да формулираме ясни аргументи и послания, да се активизираме в пост и молитва.
Тези сигнали са насърчителни. Гласовете в пустинята ще продължат да зоват за правда и през 2019 година. А църквата ще продължи да бъде стълб и подпорка на истината. Можем спокойно да го изповядаме, защото и пророческият глас, и Христовото тяло са Божиите инструменти да раздвижва, да изобличава и да променя.
А Бог тепърва има планове за човека и неговото бъдеще.
