Преди около 2500 години един пророк е призован от Бога да вика срещу народа си. Да застане в портите на храма и да вика осъдително слово към едно общество, изоставило устоите на своята вяра и неглижирало закона на Господа. Пророкът е Йеремия, историческият период е четвъртата година от царуването на юдейския цар Йоаким, син на царя реформатор Йосия (Ерем. 7 гл.; 25:1).
А времената са много смутни както на международната сцена, така и във вътрешен план. Цар Навуходоносор – силният на деня – тъкмо е възцарен на престола на Вавилонската империя. Предстоят големи промени в Двуречието. Що се отнася до социалната справеливост и спазването на закона, в Юда цари пълен хаос. Ако прочетете внимателно седмата глава от книгата, ще забележите, че всичките десет заповеди от Декалога са погазени. Убийствата са нещо обичайно, идолопоклонството е ежедневие, хората са обременени от социалната несправедливост и корупция. Като в България днес! А сигурно около Ханука им пускат по медиите сълзливи клипчета и искат да изпратят по един древен SMS на стойност 1,20 лв. с ДДС за нуждите на тяхната „Коледа“.
Но най-тъжното в цялата работа е, че хората си мислят, че всичко им е наред и могат да си ходят в храма, да си принасят жертви и после да си правят, каквото си искат. Свещениците са толкова нехайни, та са превърнали Божието обиталище в разбойнически вертеп (11 ст.). Божието слово не се поучава, съответно то не се познава и не се спазва. А народът си кади и си мисли, че Бог обитава в Сион, защото „храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това“ (4 ст.).
Тогавашната „църква“ няма никакъв глас в обществото и много подобно на днешната е търсена само за ритуалните треби и за церемониалните богослужения. Затова пророкът вика! Вика за покаяние. Вика за реформа. Иска хората сърдечно да се обърнат към Бога и да се отвърнат от греховете си. Иска Божият закон да заеме подобаващото му място в обществото и храма.
През 2017 г. се навършват 500 години от началото на протестантската Реформация. Подобно на древния пророк и тя извиква силно към тогавашната църква да се покае и да издигне високо Божието слово – Библията, за свой ориентир на вяра и практика. Но както по времето на Йеремия, така и при Мартин Лутер Филип Меланхтон, Жан Калвин, Улрих Цвингли, пророческите слова не са приети радушно. Църквата отказва да се вслуша в Божия глас и отлъчва реформаторите от своето лоно. Това поражда мощно движение на проповядване от Библията, което променя не само Европа, но по-късно и целия свят. Така се зараждат и протестантските църкви.
Вестник „Зорница“ ще отбележи Годината на Реформацията, като в своите броеве ще заостря вниманието на читателите си върху принципите, издигнати от реформаторите. Подобно на Йеремия и тя ще напомни, че спасението е само по благодат, само чрез вяра, само чрез Христос, само през призмата на Писанията, само за Божия слава.
Колко много се нуждаем от един Йеремия днес! Защото трябва да признаем, че сме поизоставили проповедта пред песните и музиката. Мълчим си по въпроси, касаещи обществената несправедливост. Гледаме да не издигаме много гласа си, за да не ни нарекат „секти“. Трудно ни е да заемаме страна в социални конфликти. Чустваме се уютно в „храма Господен“.
Пожелавам на всички читатели на вестник Зорница през новата година да издигат гласа си и да извикват високо Божието слово. Ние всички сме призовани към това. Ние всички сме Йеремия. Защото Църквата всеки ден се нуждае от реформа, обществото ни също. Ако ние не извикаме, няма кой друг да го направи.
Да, подобно на пророка няма да бъдем приети радушно. Ще ни се подиграват, ще ни хулят, ще ни налагат цензура. Така са правели и по време на Реформацията. Но заставането на страната на Божиите принципи промени обществото. Даде началото на реформи в образованието, трудовата етика, премахна робството, даде свобода на хората да се придвижват и заселват, където пожелаят. Издигна справедливостта на пиедестал и прилагането на закона в приоритет.
Пожелавам си повече смелост и дръзновение през 2017 година. Нека Бог ни укрепи и ни държи по-близо до Себе Си през нея. Но нека да ни напомня, че ние сме изпратени в „портите на храма“ да застанем за Христовата вяра и да проповядваме „покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос“ (Деян. 20:21).
