20 май 2024 г.

Слово от сърцето

Малко преди настъпването на Страстната седмица и Великденските празници организацията „Репортери без граници“ обяви, че нашата страна се намира вече на 112-то място от общо 180 държави в световната класация по свобода на словото. Това е преминаване с едно място по-надолу от миналата година. Ние сме на последното място като страна членка на Европейския съюз в тази преценка. Пред нас са Парагвай, Габон, Северна Македония, Боливия. След нас са Централноафриканска република, Замбия, Конго. Няма да говорим къде по-напред са другите ни съседи от Балканския полуостров.

Изследванията на „Репортери без граници“ са основа за преценката на нивото на демократичност в една страна. Те оценяват взаимоотношенията между политиците и журналистите като показател доколко свободно живеем. Ето някои от заключителните думи на анализа: „Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти.“

В „месеца на словото“ нека си поговорим малко за свободата на словото и как ние я употребяваме. Не съм сигурен на кое място бихме застанали ние, протестантите, ако имаше класация и сред нас. И тук става дума не толкова за свободата на словото. Говоря за използването на словото помежду ни и най-вече в Интернет и социалните мрежи. Там нещата не са никак добре!

Можете да си направите експеримент, като напишете коментар за някоя спорна доктрина някъде из „нашите“ портали и ще имате възможността да се насладите на „богатството“ на българския език с християнски привкус. Веднага ще стане ясно, че имаме нужда от голяма доза мъдрост в този аспект на нашето публично свидетелство. Господният брат Яков пише: „Мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:17-18). Именно в библейския смисъл мъдростта е представена като Личност. Тя снове и вика по градските улици и площади и с гласа си иска да събуди разума у хората (Пр. 8:1-3). Представя се за радетелка на истината (7-8 ст.); по-скъпа е от благородните метали и от най-драгоценните богатства (10-11 ст.); обитава в благоразумните хора (12 ст.) и най-важното, бои се от Бога (13 ст.).

Апостол Петър е дълбоко впечатлен от примера на Господ Исус, въплътената мъдрост: „Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“ (I Пет. 2:21-23).

Да, Исус използва строг език, когато спори с фарисеи, садукеи и книжници. Неговите думи обаче са справедливи. Въпреки че в тях има укор, никъде в Новия завет не е записано Господ да изговаря хулна или непристойна дума. Нещо повече, има голяма разлика в думите, които използва по отношение на враговете Си и думите към обикновените хора, с които общува. Към представителите на тогавашния религиозен елит и обществено статукво Той не пести укори и забележки. В това постъпва право, истинно и справедливо (вж. Мат. 23:13-33). Към хората в нужда езикът Му е мек и състрадателен. Той ги съжалява и иска да им помогне (Мат. 9:36; Марк 6:34). Дори пред римския прокуратор Той пак подбира думите Си (Йоан 18:33-38). Въобще, има много какво да се поучим от думите на нашия Господ.

А днес има толкова много обидни думи, които могат да се прочетат в постинги от вярващи хора, че се налага строго себеобуздание на мислите, чувствата и езика, защото от ясно по-ясно е, че „човешкият гняв не върши Божията правда“ (Яков 1:20). Не само това, но и тези между нас, които разпалват страстите си из нета, няма да бъдат вземани сериозно от никого, ако се опитат да споделят нещо важно на други места. Така вестта за Господ Исус ще бъде приглушена от непристойно държание и необуздан език.

Дали не е хубаво да си направим равносметка? На кое ли място съм аз в собствените си постинги из социалните мрежи? Дали не бих могъл да се замисля, преди да напиша нещо тук или там? Ценя ли Словото, което ми е дадено?

Словесната хигиена би следвало да е характерна за вярващите. А тъй като тя не е някаква независима характеристика на личността ни, е хубаво да се замислим откъде произлиза. При всички случаи нашето слово отразява онова, което е в сърцето ни (Марк 7:21-23). Затова, когато пишем нещо някъде, нека да се замисляме дали думите ни ще отразят състоянието на сърцето ни. Ако сме с ново сърце, то и думите ни трябва да са нови! А ако не са, то тогава… какво е сърцето ни?

Similar Posts