24 юли 2024 г.

„Доколко една църква се справя с включването на младежите, това определя нейния успех“

От януари 2017 г. п-р Благовест Николов официално встъпи в длъжност като първи пастир на Съборната църква на ул. Солунска в столицата. За предизвикателствата в новото поприще, за някои съвременни тенденции в евангелския свят, за ролята на музиката в пастирското служение с него разговаря Влади Райчинов.

 

П-р Николов, преди всичко честито встъпване в служение като първи пастир на църквата на ул. „Солунска“ 49! Как се чувстваш в това ново поприще?

Благодаря. Чувствам се странно. От една страна, продължавам с натрупания опит и инерция от позицията на втори пастир към църквата и това ми дава известна увереност. От друга страна обаче, очакванията и отговорностите вече са по-големи, което пък е повод за притеснение и нуждата от по-добра лична организация и мобилизация.

Ти служиш като пастир вече 7 години в тази църква. Какво е новото в личен план за теб сега?

Новото е, че трябва да обърна повече внимание на управлението, на ръководенето като цяло, повече внимание на визията и посоката на развитие на църквата. Интересното при мен е, че етапите в моя живот са се сменяли през около 7 години, а това не съм го търсил съзнателно. Казарма и следване – 7 г., организатор на производство в цех за музикални инструменти – 7 г., служение на проповедник в с. Баня – 7 г., ръкоположен съм за пастир и служение там още 7 г., втори пастир в I ЕЦ София – 7 г., и сега нов етап като първи пастир….

От лятото на 1999 до септември 2016 г. участвах в проектите на Студио 865 за радиопредавания, водех 5-годишното библейско изучаване „Пътуване през Библията”, както и „Слово за днес”. Беше благословено и допълващо служение, но вече приключи и затова мога да се съсредоточа повече в новото си поприще.

Разкажи някои вълнуващи моменти от историята на Първа евангелска църква в София.

Историята на църквата е богата и дълга, следвайки перипетиите в развитието на по-новата история на страната ни и на евангелизма като цяло. В краткото време само бих си позволил да кажа няколко думи за един по-малко известен факт, свързан с трудностите и гоненията, които верните служители са имали не само след, а и преди 9 септември 1944 г.

През 1939 г. пастир на църквата е Асен Симеонов. Властите обаче му забраняват да проповядва, тъй като дотогава е покръстил около 300 евреи, на които е помагал да избегнат тъжната си съдба. Дори се е налагало да пътува за покръстването на някои от тях до Цариград, което тогава е било много рисково. След неколкократни предупреждения в полицията той е бил нападнат и бит на улицата, а веднъж са стреляли покрай него, за да го сплашат.

От този амвон преди теб са служили изключителни Божии хора. Би ли споделил имената на някои от тях, които те вдъхновяват по особен начин? Сподели техни истории, които са се запазили в архивите.

Наистина е имало изключителни проповедници и посветени на Божието дело личности. Вече споменах един от тях – п-р Асен Симеонов, който освен всичко е бил и юрист, и полиглот. Той е превел на езика есперанто романа Под игото, стиховете на Яворов и други наши български писатели. Друг забележителен пастир е бил Васил Зяпков, който с ерудиция, духовно ръководство и вярност към Бога и страната си е съчетавал онова, което е било необходимо за един истински лидер – да понесе достойно дълбоката криза преди, по време и след Втората световна война. Друг забележителен наш пастир е Христо Куличев, за когото знаете повече както лично от него, така и от книгите му.

Като проповедник на Божието слово кои теми особено силно докосват духа ти? Върху какво изпитваш особено водителство да проповядваш напоследък?

Една от темите, по която от две години чувствам, че съм подтикнат да говоря, е молитвата – лична и обща. Голяма част от християните не се молят или поне недостатъчно. Нуждата от раздвижването на молитвения живот е от изключителна важност, основа за цялостното служение и функциониране на църквата. Затова от време на време ръководя молитвени концерти в неделя сутрин – един подходящ начин за предизвикване на съживление в църквата.

Поколенията в Христовата църква сякаш все по-бързо се сменят. Какви притеснителни тенденции виждаш в евангелските общества през последните години?

Мисля, че липсва нужното посвещение в голяма част от новоповярвалите хора през последните десетина години. Имаше такова в началото на 90-те години, но през последните години се забелязва намаляване на личния принос на редовия християнин в разпространение на благовестието и във вътрешните служения на църквата.

Друг факт от последните 15-тина години е, че ВЕБИ не успя да стане обединително учебно заведение за евангелските деноминации, а напротив – фрагментирането на обученията и подготвяне на кадри се задълбочи. Това определено не е добре за евангелското движение и създаване на собствена школа.

А какво те насърчава в следващите поколения? По какъв начин Христос работи в тях?

Младежите днес са по-открити и спонтанни. Адаптират се добре в съвременните форми на комуникация и използват умело интернет пространството в свидетелството си за вярата в Христос. Доколко една църква се справя с новите предизвикателства и включването на младежите, това говори за нейния успех или неуспех.

Освен с пастирско служение ти се занимаваш и с музика. По какъв начин се преплитат в живота на църквата проповядването и музикалното поклонение?

Музиката е неразделна част от поклонението и изобщо от богослужението. Трябва да поясня, че музиката и хвалението бяха мой първи приоритет в по-голямата част от живота ми.  Вярвам в притегателната сила на християнската песен и влиянието ѝ върху духовното изграждане на християнина, тъй като съм го изпитал и продължавам да го изпитвам. Песните и химните допълват и утвърждават Божието слово в сърцето по един дълбоко емоционален начин.

Въпросът, който винаги стои актуален, е дали се прави качествено и премерено.

С какви музикални проекти си ангажиран напоследък? Какво планирате?

Продължава моята дългогодишната работа с Хора при църквата, който мечтая да се утвърди в една своего рода певческа школа за по-младите. След като приключи проектът с новата евангелска песнарка, сега често с удоволствие се заемам да адаптирам текстове на нови песни.

Част съм от мъжки квартет (останалите певци са Пол Риджуей, Ч. Нейков и Кр. Динев), който изглежда има бъдеще като добър начин за изразяване на благовестието. Имаме покани от различни места, ще видим …

През 2017 г. евангелските общности отбелязват 500-годишнината от началото на Реформацията. Какво трябва да запомним от тези пет столетия?

Може би това, че само връщането към основните библейски истини, само Библията, само Христос, спасение само по благодат, могат да направят нашата страна просперираща по модела на тези страни, които успяха да го реализират.

Какви са плановете на ОЕЦ за отбелязване на тази годишнина? Ние в Зорница бихме искали да сме медиен партньор на подобни инициативи. Българско евангелско дружество също замисля някои събития.

В рамките на Управителния съвет на ОЕЦ още се обсъждат конкретни мероприятия за годината. Ще има серия от събития под мотото „500 години Реформация“. Обмисля се едно общо събиране в голяма зала, както и концерт на сборния хор и оркестър под диригентството на д-р Пол Риджуей в края на октомври.

От какъв вид реформация се нуждаят църквите днес?

Непрекъснатият и все незавършващ преход като че ли се отразява и на църквите. Например вярващите в малките населени места поради процеса на трайно обезлюдяване са обезкуражени. Трябва всички да преосмислим виждането си за малките църкви и да издигаме позитивните неща в тях: тясно общуване, споделяне, взаимопомощ и в много случаи не е необходима скъпа издръжка на проповедник.

А големите градски църкви трябва да станат мисионерско ориентирани. Мисля, че точно това липсва като виждане в българските църкви – мисионерското мислене и цел.

И България, и светът преживяват критични времена. Чувството за тревожност сякаш пленява много сърца. Какво послание би отправил в началото на новата година?

Когато мнозина губят посоката, когато доверието в авторитетите се срива драстично, когато семейството се разпада, когато заплахата от всякакви форми на тероризъм става все по-реална – хора, доверете се на Пътя, Истината и Живота – Господ Исус Христос!

Нека през 2017 г. се доближим повече към основните библейски ценности, за да има истински прогрес.

Какво би пожелал на читателите на Зорница в началото на 141-вата година на вестника?

Четете и разпространявайте този исторически за страната, а сега и напълно обновен вестник! Успех и нови вдъхновения на целия редакционен колектив!

Similar Posts