Древните равини са смятали, че Бог е сътворил света през първата седмица от седмия месец тишри. Оттам те са сметнали, че след като това е месецът на Сътворението, трябва да стане първият месец и на годината. Затова през този ден евреите празнуват Рош Ашана (Нова година) на 1 тишри.
Тъй като е седмият месец от религиозната година, месец тишри е наречен от равините и „съботен месец“. В него се извършват специални обреди и през него се честват едни от най-важните празници за съвременния юдаизъм – Рош Ашана, Йом Кипур (Денят на умилостивението) и Сукот (Шатроразпъване). Тези празници някак естествено карат евреите да мислят най-много за Бога и за себе си. Те, като че ли поспират за един месец и малко или много се вглъбяват в себе си, откъсват се от ежедневието и се стремят да са по-близо до Бога.
Има много примери в Стария завет (на евр. Танах), които показват опитите на Бога да спре забързания ход на евреите и да ги накара да се обърнат към Него и да се вслушат в Закона Му. Може би един от най-ярките е записан в Неемия 8:1-12. Там се разказва как Израил се е върнал от Вавилон и отново започва да спазва Тората искрено. „Спирането“ тук е толкова знаково, че народът не може да въздържи покаянието и сълзите си, защото греховете му са твърде много и големи. Налага се Ездра в един момент да успокои сънародниците си и да им напомни, че този ден не е само за плач и покаяние, а и за радост и веселие, защото Бог е милостив и обича людете Си.
Все ми се струва, че на днешния човек му трябва един такъв „съботен месец“, в който да се поспре и да обмисли накъде отива и къде ще стигне. Наложително е да се опитаме да разберем какво ще стане с нас, ако започнем да свикваме с терора и бомбите, с национализма, расизма, фашизма и антисемитизма, с болката и омразата, с инстинкта да обвиняваме някой друг за всичко случващо се.
Като се замисля, такъв „съботен повик“ за преосмисляне на цялата ни ценностна система вече съществува в личността, делото и словата на Господ Исус. Той дойде, за да накара хората да се спрат и да проумеят, че живеят в нова реалност. Затова първите думи в проповедите Му са: „Покайте се, защото наближи Небесното царство“ (Мат. 4:17).
Спрете! Обърнете се! Замислете се!
За това се отнасят думите на нашия Господ. Той апелира да се огледаме и да си дадем сметка, че у човека няма нищо добро и че ако продължаваме да се самовеличаем, няма да можем да избегнем „Вавилон“ на омразата, на смъртта, на болката, на войната и противопоставянето. Нашето царство един ден ще рухне и никой няма да може да спре падането му. Неговите основи не са правилно изградени. Вярата на хората е насочена към самите тях, като им внушава, че човек е добър по природа и може да върши добрини, стига само да пожелае.
В противовес на това, Месията Господ Исус дойде, за да ни каже, че не сме на прав път и веднага трябва да се спрем и да се обърнем с покаяние към Бога и Неговото царство, което се гради на Божиите стандарти и което никога не ще рухне.
Така и авторът на Посланието към евреите споделя, че живеем във времето на Шабат – съботната почивка в Божието присъствие. Чрез Господ Исус Христос Божието царство ни осигурява вечна почивка и покой от борбите, злото, страданието и греха. Не е нужно да се притесняваме накъде ще отиде светът. Та ние ще бъдем част от божествения процес на победата над Сатана. Не е нужно да се страхуваме, че този или онзи ще вземе надмощие или че нещо зло ще ни се случи. Та Бог притежава цялата власт на небето и на земята.
Нужно е само да се спрем и да се замислим за себе си и за това, на чия страна сме застанали – откъм човешкото царство, или откъм Божието? Ако осъзнаем, че сме на погрешната страна, нека се покаем (т.е. да се обърнем от досегашните си мисли, стремежи и поведение) и да се срещнем с най-любящия Бог на света, Който не пожали Сина Си Господ Исус Христос, а Го даде за греховете ни. Тогава за нас ще има и ново начало (Рош Ашана), и истинско изкупление (Йом Кипур), и вечна радост (Сукот).
На 29 срещу 30 септември 2019 г. евреите отпразнуваха настъпването на 5780-тата година от сътворяването на света. Рош Ашана („Новата година“) е важен празник за еврейската общност. Вечерта евреите отиват в синагогата и със специална литургична служба отбелязват настъпването на Новата година. След като равинът завърши богослужението, хората се поздравяват с „Шана Това!“ („Добра година“), като вярват, че настъпилата година ще бъде по-добра от предходната. На излизане от синагогата се поднасят резенчета ябълки, които се потапят в мед и се изяждат, като по този начин хората символично си пожелават Новата година да бъде плодовита и сладка. След това тържествата продължават и по домовете.
Вярва се също, че на Рош Ашана старият свят умира и се появява нов, който ще бъде по-добър и по-сполучлив. Затова и Рош Ашана е денят, когато се извършва съд над цялото човечество. За да може да стане нов, светът трябва да бъде обновен, като над него се произнесе Съдията на Вселената. Централно място в двата дни на Рош Ашана заема свиренето с шофар (рог от овен). По този начин евреите оповестяват коронясването на Бога за съдия на света. Напомня се също и за Страшния съд, който ще бъде известен със звук на шофар.
Звукът от шофар е важен символ, свързан с идването на Месия. Поради факта, че е направен от рог на овен, шофарът напомня на евреите за овена, който Бог снабдява вместо Исаак, когато Авраам е трябвало да го принесе в жертва на Всевишния (Бит. 22 гл.). Ето защо евреите намират връзка между идването на Месия и звука на шофара. Рогът от овена обявява идването на Агнеца Божий. Заместителят идва, за да изкупи грешника.
Евреите вярват още, че и възкресението на мъртвите ще стане под звука на шофара. Когато четем в I Солунци 4 глава за пришествието на Господ Исус Христос и за звука на „Божията тръба“, можем да бъдем уверени, че по всяка вероятност това ще бъде звук на шофар. Тогава, при звука на Божия шофар, Месията ще дойде за втори път, за да обнови света и да го покори под Своето управление; да направи света отново „Едемска градина“ и да възстанови реда на Сътворението. Едва тогава ще може да се появи новият свят, където няма да има болка, грях, смърт и сълзи (Откр. 21:3-4).
Независимо дали сме евреи или не, ако вярваме истински в Месията Господ Исус, ще можем да преживеем избавлението, което бе подарено на Исаак. Въпреки че заслужаваме да бъдем положени на дръвника, ще можем да видим Агнеца Божий, заел нашето място на Голгота. Ще можем да чуем звука на шофара, чрез който Той ще ни повика, за да ни въведе в обновената Рош Ашана – „годината на благоволението Господне“.
