Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, т. е. закона със заповедите Му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
Ефесяни 2:14-16
Цели двайсет и осем години три спирки на берлинското метро остават безлюдни. Въпреки че са част от мрежата на Западен Берлин, те се озовават на източна територия при издигането на Стената. Светът ги познава като Geisterbahnhöfe, „Призрачните станции“. При преминаване оттам западните влакчета намаляват скорост, но не спират. Станциите са оградени с бодлива тел и запечатани с бетонни блокове.
Отгоре над тях 140-километровата Берлинска стена неусетно се превръща в парлива метафора за безумните разделителни линии, които хората чертаят помежду си. Запад срещу Изток. Първи свят, Втори свят, Трети свят. Бели срещу цветни. Жени срещу мъже. Поколение Алфа срещу Милениали. Начетени срещу неуки. Абортиращи живот срещу избиращи живот. Сатирици срещу мюсюлмани. Патриоти срещу европейци. Нашите срещу вашите.
Впрочем това се отнася не само за света на нехристияните. Подобни тенденции битуват и между тези от нас, които се окичваме с името на Исус Христос. Църквата също знае как да издига стени. Делим се на млади и възрастни. Обвиняваме се в назадничавост и в модернизъм. Строим си отделни молитвени домове за българи, за роми, за бежанци. Сдушаваме се с онези, които разсъждават като нас, изразяват се като нас, гласуват като нас, харесват същите фейсбук страници като нас. А сетне заедно, с наслада и единомислие, сочим с пръст другите, които имат различно мислене, различно държание, различно вярване.
Сгушени зад зидовете на деноминационните укрепления, цъкаме с език срещу останалите. Разпределяме кой къде трябва да сяда в църковния салон според парите и пола, според притежанията и поведението. Намираме различия във всичко: от доктрините, до дрехите. Само ни дайте повод да генерализираме несходствата си и гледайте какво става!
В Откровение 12:10 Сатана е наречен „клеветник“. Думата в оригиналния език е κατήγορος, „обвинител, прокурор“. Оттам е коренът на глагола „категоризирам“. Всеки път, когато сочим с пръст различните, ние ги обвиняваме в несходство. Осъждаме ги за разликите. Вкарваме ги в кутийки. Вменяваме им кусури. Приписваме им обобщения. Разграничаваме се от тях – и от Христос (Мат. 25:45).
Точно както сторихме през онзи прокобен петък. Сигурно не си го спомняте, но и ние с вас бяхме там, в подножието на Голгота. Обвинихме („категоризирахме“) Исус, че се прави на Христос (Лука 23:2). Дюдюкахме против претенциите Му. Размахвахме юмруци срещу идеите Му. Възмущавахме се от Неговото поведение, понеже се сдружава с непристойните, неадекватните, незаслужилите. Изискахме екзекуцията Му, задето „вълнува народа“ (5 ст.).
А след разпятието, през най-усойната събота в историята, Исус слезе няколко нива по-надолу – чак до Призрачните станции, изпратен да срине основите на Стената. Да подкопае демоничната платформа на огромната, непреодолима бариера, която ни изолира фатално от Отец. Да извика пленници от угнетителното робство в „местата, по-долни от земята“ (Ефес. 4:7-12). Да катури кроежите на категоризатора и да въведе великото помирение между грешниците и Твореца на света. Да събори Стената и да въведе такъв шалом, какъвто този свят сам никога би могъл да постигне.
Чрез смъртта си, пише Павел, Христос унищожи враждебността помежду ни, за да ни помири с Бога. А с възкресението си строи от нас нов дом за обиталище на Бога (Ефес. 2:14-22).
Велик ден, нали!
