Първата част на този материал вж. тук.
Има ли нужда от такива реформи? По тоя най-важен по темата ни въпрос астрономията има думата. И тя отговаря така: Юлианският календар, който България употребява, инак добър, има една грешка в пресмятане размера на годината, която, както видяхме, е една от основните за мерене времето единици. Той смята годината, че има 365¼ денонощия, или 365 денонощия и 6 часа. Но като Земята (според по-късни и по-точни пресмятания) обикаля Слънцето в 365 денонощия, 5 часа и 49 минути, явява се една разница от 11 минути, която макар и незначителна за една година, с течение на годините и напластване на вековете е изместила Юлианската година от да съвпада с действителната. Тъй щото между Юлианската година и действителната, между нашия годишник и природната година сега вече се събират 13 денонощия разница, или повече от 51 минута на денонощие.
Предвид тия научни факти, да питаме: Има ли България нужда от промяна на календара? Това е равносилно да питаме трябвали управата на коя да е било държава да коригира изостаналия си часовник?
На това питане разумът дава само един отговор.
Друга доводна за изправата причина е, че календарът ни не само е станал научно неправилен и природно неверен, но сега продължава (и ако остане както си е, ще продължава с течение на годините) да се изместя от природното време все повече и повече. Тъй от въвеждането му по времето на Юлий Цезар до коригирането му от папа Грегорий през XVI век Юлианският годишник се е изместил с 10 денонощия; допреди шестнадесет години бе разместен с 12 денонощия, а сега е вече 13 денонощия. И това разглобяне ще продължава безконечно.
Да, вечно – ако ние не се изправим – и с това ще се намножават ненужно създавани заплитни. Например от 5 октомври 82 г. сл. Хр. до 5/15, 1582 г. точно колко е? Петнадесет века ли е или петнадесет века и петнадесет дни? От 5/15 октомври 1582 г., до 5/18 октомври 1982 г. точно четири века ли са или четири века и три дни? От 1/13 февруари 1900 г. до 1/14 февруари 1916 г. точно шестнайсет години ли е или шестнайсет години и един ден? (Всички тия цифри са верни по календара.) Не зная как ще отговори четецът, но историкът с Юлианския календар в ръка трябва постоянно да се справя с множество такива, и то все растящи мъчнотии.
Тези усложнения ще се разплетат и разрешат от изработената изправка на Грегорянския календар. Такава щастлива мярка би съкратила за нашия народ голямо количество излишно прахосвани труд и време. То би разтоварило интелигентния българин – историка, автора, публициста, вестникаря, политика, търговеца, четеца на текущи по света събития и пр. – от едно излишно бреме: да се спира пред всяка дата, при всяко четене или писане, за да проверява по новия ли стил е тя или по стария и тогаз да ги съгласява. И ако упорстваме да изправим годишника си, колкото повече вземаме участие в живота на културния свят, толкова повече ще се увеличава и усложнява и това принудено прахосване на мисъл, време и енергия – богатства, които никой разсъдлив човек няма в излишък.
Сериозна опозиция на тая реформа не може да се очаква, освен от страна на леността, невежеството и консерватизма – от такива изобщо хора, които не заслужават сериозно внимание.
Поради всичко дотук казано ние се надяваме, че ще излезе верен слухът, че правителството възнамерява да въведе у нас Грегорянския календар. Най-удобно време за изхвърляне на излишните дни е може би в края на месец ноември или началото на декември. Например когато почнем да датираме нашия 18 ноември като 1 декември, или нашия 1 декември като 14 декември. Всичко друго ще заеме мястото си автоматно.
Промяната на календара ще причини вероятно някои частни, както и обществени несгоди. Но те ще са краткотрайни и скоро ще бъдат забравени – както например промяната на часовника от алатурка на алафранга преди няколко години. Но даже да имаше по време смяната и големи неудобства, те още на втората година ще бъдат компенсирани стократно от последичните на направата преимущества.
Най-сетне, па и най-първо, трябва да се помни както от нас, гражданите, така и от нашите властници и представители, че тая реформа се изисква не от човек, а от природата. Та рано или късно ще се наложи на целия свят. Небесните тела никога няма да се повърнат по орбитите си назад, за да се приравнят с леността и невежеството. Ние ще трябва да направим годишника си според тях.
Рано или късно това ще стане. Ала колкото по-рано, толкова по-добре.
Настоящият текст е уводната статия на вестник Зорница от 18 февруари 1916 г.
Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник Народни права (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? Народни права, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г., споменатият в статията министър- председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 1916 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.
Подготовка на материала: Влади Райчинов
