Възкресен за оправданието ни

Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:

Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Внимателното разглеждане на стиха ни разкрива няколко неща.

Първо, твърде възможно е тук Павел да цитира добре установена християнска традиция или дори ранна изповед на вярата, която неговите читатели познават.

Второ, стихът съдържа ясни препратки към песента за страдащия слуга от Исая 53 – текст който християните от самото начало свързват с Исус Христос. Най-ясният паралел е в 53:12, но такива могат да се намерят и в стихове 5-6,10 (LXX). По-трудно забележима и поради това нерядко пропускана е връзката с Ис. 53:11 „Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него.”

Трето, текста съдържа двойна пасивна глаголна форма (т. нар. divine passive) – „беше предаден“ и „беше възкресен“, което показва, че Бог е извършил и двете неща. 

Четвърто, стихът съдържа ясен двоен паралел

Нашият Господ Исус Христос

                                                            беше предаден за прегрешенията ни

                                                            и

                                                            беше възкресен за оправданието ни.       

Основният богословски спор се води относно начина, по който трябва да бъде разбирана гръцката дума διά (при нас два път преведена като „за“ или „заради“). Повечето учени приемат, че в първата част тя е използвана, за да покаже причинно-следствената връзка между прегрешенията и смъртта на Христос – Исус умира заради нашите грехове. Как обаче трябва да бъде разбирана тя във втората част? Можем ли да твърдим, че поради паралелната структура на стиха Павел иска да ни каже, че възкресението на Христос носи нашето оправдание пред Бога?

Със сигурност би било грешка да твърдим, че Павел разделя или дори противопоставя  смъртта и възкресението на Христос както твърди в първата част на стиха, че смъртта Му носи прошка на греховете, а във втората – че възкресението осъществява нашето оправдание. Не само, че второто е трудно обяснимо взето само по себе си, но и двете неща не могат да бъдат разделяни, а винаги са едно цяло в Божието спасение. Ударението е върху това, че Христос е бил предаден за нас и е бил възкресен отново за нас.   Въпреки това думите на Павел не са просто реторика. „Да кажем, че Исус е бил възкресен за нашето оправдание означава да каже, че неговото възкресение доказва истинността на и потвърждава факта, че нашето оправдание е осъществено…Възкресението на Исус е доказателство, че Неговото дело заради нас е завършено“ и прието от Бога. “С други думи, възкресението на Христос има за своя цел да осветли факта, че всички, които признават Исус за свой Господ и Спасител са приели едно състояние на праведност в очите на Бога. Отец, възкресявайки Исус от мъртвите, ни уверява, че…жертвата е била приета и следователно грехове ни са простени.“ Тези, чиито грехове Бог прощава, Той също така и оправдава. Един мъртъв Спасител не би могъл да постигне това. В този смисъл съвсем удачно можем да кажем, че Исус е възкресен за нашето оправдание.

Това обаче съвсем не изчерпва мисълта на Павел. Възкресението на Христос за нашето оправдание може да се свърже с настоящото застъпничество на Исус. Апостолът казва нещо подобно в Римл. 8:34: „Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?”

Накрая Зейн Ходж смята, че е по-удачно да преведем гръцката дума dikaiōsis не като „оправдание,“ а като „(възкресен, за да) живеем праведно.“ В този случай възкресението на Христос не е просто доказателство, че ние сме оправдани пред Бога, а уверение, че можем да живеем един качествено нов живот. Дъглас Муу достига до същата идея: „Така както смъртта на Исус дава необходимата основа за продължаване на Божието действие на оправдание, така и Неговото възкресение, прославяйки Христос и освобождавайки Го завинаги от влиянието на греха (6:10), дава една постоянна сила над греховете изпитвана от вярващите в тяхното единeние с Христос.“

Това е в пълно съгласие с цялостното виждане на Павел. Начинът, по който той описва кръщението на вярващия в Римляни 5 на практика изразява съвсем същата идея – в своето кръщение чрез вяра християнинът се съединява с Христос в смърт и възкресение подобни на Неговите, за да може „да ходим в нов живот.“

Раннохристиянският писател Ориген (3 в.) чудесно изразява това със следните думи: „Ако сме възкръснали заедно с Христос, Който е нашето оправдание и сега ходим в нов живот и живеем според правдата, тогава Христос е бил възкресен за нашето оправдание. Но ако все още не сме съблекли стария човек с делата му, а вместо това живеем неправедно аз смея да кажа, че Христос все още не е възкръснал за оправданието ни, нито пък е бил пожертван за греховете ни.“