И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери.
Лука 15:20-24
Тази притча на Господ Исус е твърде лична за всеки от нас. Можем да се огледаме в нея и да намерим себе си – дали в образа на блудния син, който криво разбира правото си на свободен избор; или в лошите другари, които го използват, докато има какво да получат от него; или в безмилостния гражданин на далечната страна, който не му позволява да се нахрани дори с храната на прасетата; или дори в образа на брата, за когото справедливостта и наказанието са по-важни от милостта и любовта.
Всеки от нас е духовно мъртъв. Всеки от нас е изгубен. Всеки от нас е изоставил своя небесен Баща. Всеки от нас живее така, сякаш е господар на живота си. Не се съобразяваме с никого и нищо освен с нашите желания. Правим каквото си искаме. Караме другите да правят каквото искаме, а ако не го направят, се караме с тях. Негодуваме, когато не ни дават каквото искаме. Гледаме отвисоко тези, които лесно ни дават каквото искаме.
Живеем както си искаме, но това не ни прави щастливи. Това ни прави нещастни и самотни! Представяме си, че като живеем сякаш Бог не съществува и като правим каквото ни харесва, ще сме истински свободни и пълноценни личности. Това обаче така и не се осъществява. Подобно на блудния син се оказваме в калта – при прасетата, гладни, изоставени, без истински приятели, без бъдеще, без надежда за нещо по-добро!
Колко хора днес се впускат в разпуснат живот, излъгани, че така се живее най-добре! Често чувам хора да казват, че ако не се отдават свободно на разврат, пиянство и забавления, няма за какво да живеят… Каква мимолетна наслада им носи този начин на живот, а колко са горчиви последствията му! Мой приятел наскоро завърши трагично живота си – гладен, премръзнал, самотен – точно като блудния син. Няколко месеца по-рано ми се хвалеше как всичко, от което се нуждае, са само повече пари. Печелеше много, но и харчеше много – парите му потъваха в хазарт, алкохол и цигари. Но така и не прибавиха радост и достойнство на клетата му душа. А всичко, от което се нуждаеше, беше да се върне с покаяние и вяра при любящия Бог, Когото той упорито се опитваше да забрави!
Блудният син от притчата също се опитва да забрави своя баща. Когато иска своето наследство, той всъщност иска това, което би получил след смъртта на баща си. В един определен смисъл той заявява, че за него баща му вече не съществува. Това отваря огромна празнота в душата му, която той се опитва да запълни с неща, които да компенсират липсата на взаимоотношения с бащата, който го обича толкова много. Мисли си, че любовта на неговия родител може да бъде заменена с нещо материално.
Ние също вероятно понякога си мислим, че можем да заменим с нещо друго Божията любов към нас, която Той ни е разкрил чрез жертвата на Своя Син Исус. Но как можем да заменим злато за прах или здраве за болест? Как може майката да замени своето дете с домашен любимец и да не чувства мъка? Как може детето да замени своята майка за лъскава играчка? Божията любов е незаменима! Липсата на Бога в живота ни не може да бъде компенсирана от нищо.
Ние просто не можем да забравим Бога! Където и да отидем, виждаме Неговите добри дела. Накъдето и да се запътим, Той вече ни чака там. Безбожният човек може да пита: „Къде е Бог?“, но всъщност въпросът му е „Как да избягам от Него?“ Ние забравяме Бога само когато не сме на себе си, само когато сме заслепени от собствената си страст! Но скоро болката, срамът и огорчението от собственото ни бягство от Бога, ни застигат и ни отрезвяват! „Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях“ (Пр. 5:22).
Блудният син умира от глад в присъствието на прасетата, когато идва на себе си и си спомня за своя баща. Колко различен е животът, който си е представял, от реалността, която го постига! Това е заблудата на греха. Той ни обещава лесен живот без Бога, но винаги получаваме разочарование и скръб. „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта“ (Пр. 14:12).
Може би неразумният син си мисли: „Веднъж се живее. Не искам да прекарам младостта си, работейки като вол на нивите на баща си! По-добре да се позабавлявам и да умра щастлив!“ Той напуска уюта и сигурността на родния си дом, за да търси силни усещания и неясни приключения. Това, което получава, е силно душевно терзание и ясно осъзнаване на собствения си провал. В крайна сметка, след години той осъзнава: „У дома ми беше по-добре!“
Може би и ние днес сме огорчени и обезнадеждени от това, което ни е постигнало. Вероятно сме обидени колко несправедливо и жестоко някой се е отнесъл към нас. Или сме гневни на наши „приятели“, които дълги години са споделяли трапезата ни, но не са ни помогнали в нужда. Или просто сме неудовлетворени от живота, понеже смятаме, че заслужаваме повече. Ние винаги сме склонни да обвиняваме другите хора за нашите несгоди. Някои дори дръзват да обвиняват Бога за проблемите си. Но ясно виждаме кога блудният син от притчата се почувства толкова зле – дълги години след като е напуснал своя дом.
Господ Исус ни показва в тази притча не само източника на страданието ни, а и средството, с което да ги разрешим. Всички сме отделени от Бога. Това е източникът на всички дълбоки и неразрешими проблеми. Ние не Го познаваме и не Го обичаме. Искаме да живеем живота си независимо от Него. Искаме сами да владеем живота си. Исус ни показва и средството, а именно покаянието – съжалението за собствения грях, признанието му и желанието да се завърнем при своя Баща.
Покаянието и вярата в Исус е средството, чрез което се помиряваме с Бога и започваме нов живот с Него. Обаче има и нещо повече в тази история. В нея Господ ни показва и основата на помирението ни с Бога. Без тази основа помирението ни с Него би било невъзможно, както е невъзможно без здрава основа да бъде изграден небостъргач. Без тази основа бащата никога не би приел обратно своя син, който го е опозорил и е пропилял имота, събиран с много труд и усилия. Без тази основа той никога не би го защитил пред недоволния му брат. Тази основа е любовта. Бащата обича силно своя син. Той не изчаква блудният син да го моли за прошка. Не го изчаква да падне на колене пред него и да го умолява със сълзи да го приеме обратно. Бащата е този, който се затичва към сина си, докато той е още далеч, смилява се за него, „хвърли се на врата му и го целуваше“ (20 ст.). Бащата е този, който прави първата крачка към помирението. Той ясно показва благоразположението си към своето чадо. Едва тогава синът събира смелост да изкаже думите на покаяние: „Тате, съгреших против небето и пред теб. Не съм вече достоен да се наричам твой син“ (21 ст.).
Преди да сме направили дори и една крачка към Бога, преди да сме казали дори и една дума на покаяние, Бог вече е положил основата за това. Той вече се е затичал към нас. Вече ни очаква. Готов е да ни приеме. „Когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните… Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Римл. 5:6,8).
Бог ни уверява в любовта Си. Умолява ни да се помирим с Него. Не Той, а ние сме коравосърдечните. Често хората си представят Бога като сърдит старец с накърнено достойнство, който трябва да бъде умилостивен, като правим много дори дела, като се самообвиняваме, като му се молим дълго и прочувствено, за да благоволи да чуе молитвата ни, без никаква гаранция, че ще ни прости след това. Но това е карикатура на Бога, а не Неговият истински образ.
Господ Исус ни показва какъв в действителност е Бог. Той е любящ Баща. Той чака да се смирим и да дойдем при Него. Той вече в Христос е примирил света със Себе Си (II Кор. 5:19). Вече е отворил вратата на Своето благоволение и ни чака да влезем през нея с покаяние и вяра. Тази врата е Исус Христос. Никой не идва при Бог Отец освен чрез Христос. Той ни е примирил с Бога. Той е нашият спасителен кораб, с който да преплуваме океана на Божия справедлив гняв. Чрез Него Бог ни приема като възлюбени синове, опрощава всичките ни грехове и ни прави способни да станем праведни хора.
Къде сме ние днес? Запътили ли сме се с покаяние към Бога или все още пируваме с фалшивите другари? Където и да се намираме, Бог ни обича, скърби за всеки от нас и ни очаква да се върнем при Него! Защо да чакаме утрешния ден за това?
___________
Заглавна илюстрация:
Блудният син; худ. Олег Королев (източник: saatchiart.com)
