Протестантството в България може да се раздели на няколко периода в зависимост от условията, при които се осъществява печатът и разпространението на евангелска книжнина. Като хора на книгата евангелските вярващи са развивали дейност в тясна зависимост от възможностите за издаване на духовна литература.
Първият период обхваща времето от средата на XIX в. до 1912 г., когато избухва Балканската война. Това е времето на първите мисионерски усилия в страната и на първоначалното натрупване на периодични издания и книги, библейски превод и помагала за изучаване на Библията. Създават се училища, зараждат се първите църкви, оформят се деноминациите.
Възниква необходимост от обединяване на усилията на евангелските християни за подготовка на сериозна и полезна за вярващите литература. Основата, разбира се, е съществуващата вече българска Библия, чието издание е завършено през 1871 г. До края на века са издадени двете части на Пътешественика и Библейски речник, който ще служи и през ХХ век не само на протестантите. Едно от най-влиятелните периодични издания през тези възрожденски времена е Зорница, което първоначално започва да излиза като списание от 1864 г., а впоследствие и като вестник от януари 1876 г.
Издаването на книжнина е основна цел и на създаденото по инициатива на Андрей Цанов през 1875 г. в Самоков Българско евангелско дружество (БЕД). В реч през 1925 г. по случай петдесетгодишнината от създаването на БЕД Андрей Цанов казва:
„Първоначално целта на това Дружество е главно да издава книги и да дава помощ на църкви за пастирите им. Програмата му е да печати разни религиозни книги, строго съгласни с основните верски и морални учения на евангелията и да ги разпространява на умерени цени между народа. При това, да купува Свещеното писание от библейските дружества и да разпространява и него между народа. В първите си няколко години Дружеството напечата няколко твърде добри и полезни книги, например: Бой с пет исполини, преведена от д-р П. Шопов; Нравствена философия преведена от д-р Хаус; Цел в Естеството и няколко теории, приготвена от А. С. Цанов.“[1]
Самоков става евангелски център, защото там са преместени и духовните училища от Пловдив и Стара Загора. Там също се издават доста помощни материали. Освен учебни помагала за учениците богословското училище публикува Библейски справочник. Активни са и мисиите в Пловдив, който преди Съединението е доста свободен град и се печатат списания, книжнина. Издават се и брошури.
Към края на този период през 1909 г. се учредява и Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) като сдружение между трите тогавашни евангелско-протестантски деноминации – съборни, методистки и баптистки църкви.
Междувременно движението на Братските общества също се стреми да издава качествена книжнина. От 1901 г. например Спас и Стефан Стефанови издават списание Духовно слово. В този кръг повечето сподвижници са библейски книжари. В това няма прецедент, защото и първият българин наричащ се протестант още през 1852 г. Гаврил Илиев от Берковица също е бил книжар на Британското библейско дружество по нашите земи и е съдействал за мисията на д-р Алберт Лонг в Мизия.
Отделни църкви също проявяват активност в издаването най-вече на преводна книжнина, като Баптистката църква в Казанлък например периодично отпечатва преводи на проповеди от Спърджън.
Вторият период обхваща времето между 1912 и 1920 г. Това е трудно време за цялата страна. Следват война след война. В малкото затишие между 1914 и 1916 г. е отпечатана първата Библия с препратки под линия. То е и първата ревизия на Цариградското издание (наричано още Славейкова Библия). Евангелските християни са активни по време на войните с подпомагане на нуждаещите се, а в областта на печатното слово се произвеждат хиляди брошури. Доста са и разпространителите на брошури, които достигат до фронта, за да благовестват на изпадналите в неволя войници, особено през 1917-1918 г.
Третият период обхваща времето от 1921 г. до избухването на Втората световна война. През тези години в страната се появяват още християнски деноминации. Периодът е характерен с постоянното издаване на в. Зорница, който е като жалон за евангелизма в България. Завършена е и нова ревизия на Библията, тъй като е въведен нов правопис. През 1923 г., когато излиза пилотното издание, са направени и корекции в лингвистичния състав с по-съвременно звучащи думи. След това, през 1924 г. е отпечатано ново количество в Придворната печатница.
Зараждащото се в началото на 20-те години петдесетно движение се разделя на две основни течения: Евангелските петдесетни църкви, които се регистрират като нова деноминация (СЕПЦ) през 1928 г.; и множество независими Божии църкви, познати под общото название „тинчевисти“, които приемат петдесетната доктрина, но не желаят да бъдат регистрирани от държавата.
И двете формации, особено СЕПЦ, боравят с книжнина, издават списания. Петдесятните църкви имат връзки със западни християнски структури и издават сп. Благовестител в Бургас по инициатива на председателя на деноминацията п-р Николай Николов, редактирано от Донка Кенарева от Сливен. В Пловдив се формира издателска група около Бояджиевите (вид Божия църква), които издават и разпространяват списанията Фар на живота и Евангелска тръба.
Периодичните издания не са за подценяване. В този период те играят ключова роля. Например Братските общества продължават да издават Духовно слово, а чрез него разпространяват и други преводни книги.
През 1921-1932 г. излиза и най-луксозното за времето си цветно списание Духовна обнова. То е в по-голям формат и е с цветно приложение за деца – Другарче. Списва го п-р Павел Мишков, като покрай него също прокламира и разпространява преводни книги. Той прави и първото цветно илюстровано издание на книгата Пътешественикът. Издава и Духовната война на Бъниан.
По това време вече са се установили адвентните общества, които се отличават със своята дисциплинираност и методи на евангелизиране. Адвентистите от седмия ден са хора на книгите – те посвещават вярващи от църквата в колпортьорство (от фр.: „да носиш окачени на врата, на гърдите и на гърба книги, афиши“). Като предлагат литература по домовете на хората, те създават мрежа от църкви, които днес са най-равномерно разпределени по територията на страната. При това са сигурни, че в църквите си имат грамотни и интелигентни хора. Докато съработниците на сп. Духовно слово издават и книги, без да регистрират издателство, Адвентната църква започва с издаване на отделни заглавия през 1928 г. и регистрира първото официално християнско издателство за литература през 1935 г. „Нов живот“. То работи активно до 1948 г., когато е закрито от властите. Възобновява се след промените през 1990 г.
Баптистките църкви през този период издават сп. Евангелист и сп. Реформатор. Изданията са прекратени в началото на Втората световна война през 1938 г. поради финансови затруднения. И баптисти, и петдесетни през този период издават неделни уроци за собствена употреба. Същото правят и адвентистите. Някои пастири от методистки и съборни църкви с повече опит издават свои сборници с проповеди: Цв. Литов, Павел Мишков, п-р Градинаров и др. В периода се наблюдава тенденция чрез литература да се достигат широки кръгове хора с различни интереси. Издават се книги с мъдрости, съвети за подобряване на живота и храненето, което създава нови читатели. Активни са и християнските въздържателни дружества.
Българското евангелско благотворително дружество задава направление с книгата на п-р Тодор Халуей Библията и литературата (1927 г.), а п-р Д. Фурнаджиев издава Указател на Светата Библия (1934 г.). Това все пак е мирен период, в който избуяват както нови издания – преводни и местни, така се разрастват и разпространителските умения. Книжари и колпортьори покриват почти цялата територия на страната, излизат и в Македония. Знам го от дядовците ми – Апостол Папратилов (1889-1973 г.) и Хачик Крикорян (1900-1977 г.). Това е практика, която и днес дава резултати – стига да има хора за нея.
Четвъртият период е отново кратък – от 1939 до 1948 г. Това е бурното време на неочакваните промени. Повечето евангелски общества са изненадани от обрата, който донася т.нар. „Народна власт“. Веднага след Девети септември изглежда, че дейността на християнските организации ще продължи необезпокоявано, въпреки репресиите и издевателствата навсякъде из страната. През 1945 г., когато войната свършва, някои от периодичните издания още излизат. Продължава дейността и на изд. „Нов живот“. Един комитет от Съборната църква и от баптистите в лицето на п-р Никола Михайлов, Васил Ангелов и Жорж Попов замислят ново списание Добри вести и през лятото на 1946 г. започват с първия брой. Уредник е Васил Ангелов, а Жорж Попов и п-р Михайлов са редактори. Списанието е с преводни статии, проповеди и насърчителни свидетелства, като се приема много добре по църквите в тези притеснителни времена. Но то излиза само до лятото на 1948 г., когато властите отменят годишното му разрешително. Народната власт закрива ОЕЦ, БЕД, изд. „Нов живот“, вестник Зорница. Започва един мрачен период, когато постепенно се забранява всякаква официална евангелска печатна дейност. Все пак до 1948 г. излизат някои добри заглавия, които ще бъдат преиздавани на Запад и ще се внасят тайно от мисионери обратно в страната.
В началото на този пети период започват репресиите срещу водещите пастири от евангелските деноминации. Ползват се всякакви методи за дискредитиране и вменяване на вина пред обществеността. Двата съдебни процеса срещу евангелските водачи през 1949 г. са сериозен удар срещу Божието дело в страната. Преди тях се състои процес и срещу епископи на Католическата църква. Тя също е репресирана с убийства и изгнания. С Православната църква се отнасят още по-зле – още през първите години след 1944 г. е имало случаи на издевателства и убийства на свещеници без съд и присъда.
Властите смятат, че с обезглавяването на църквите вярващите ще се разпръснат. Някои от църковните членове се затварят по домовете си (поне временно). Повечето вярващи обаче се надяват на Господ Исус, че ще даде изходен път, и остават да поддържат поне сградите на църквите.
В края на 50-те печатната работа се възобновява – тайно, конспиративно, според зададените условия. През 1952 г. Васил Ангелов е поканен да поеме амвона на Софийската баптистка църква. Той подновява връзки с други евангелски служители и започват работа по превода на бележките от Библията на Скофилд в съчетание с уроците на Харлей Ропър – 300 урока от Битие до Откровение. Сътрудничи си с п-р Георги Тодоров от Търновската петдесятна църква, Донка Кенарева от сливенската и съпругата на Васил Ангелов.
През 70-те се записваха проповеди на касетофони и някои се заемаха да ги свалят саморъчно на хартия, за да се разпечатват. Създаваха се бригади от пишещи машини (всеки работи индивидуално), купуваха се топове хартия пилюр и индиго и така формираните издания се размножаваха – по шест копия от едно преписване. Най-ясните се съхраняват за по-добри времена и през 60-те години се внасят контрабандно от християнските мисии от Запад.
Някои от изданията се внасяха у нас от мисии като ОМ, Open Doors и Свет на востоке. Нашата задача беше да подготвяме част от материалите за отпечатване навън, а други се комплектоваха в чужбина от български вярващи, изселили се по някакъв начин. След това получавахме готовите книги за разпределяне из страната. Самите книги и библии, както и доставките, бяха безплатни.
Тези действия започнаха към края на 60-те години и продължиха с нарастващ интензитет до края на 80-те, когато отново бяхме изненадани. Този път свободата ни се отрази благотворно. Бяхме си създали и приятели из страната, които да продължат с разпространението.
С натрупания опит през тоталитарните години имахме готовност през 1990 г. да получим отпечатаните в Германия първи издания, оформени за пазара у нас. На 5 юни 1990 г. беше учредено издателство „Нов човек“. Регистрацията бе обявена на 8 октомври същата година. След 1991 г. възникнаха още книжовни формации – изд. „Верен“, изд. „Скрипчър Юниън“, изд. СЕД, изд. „Менора“, Мисия Възможност и други. Българско библейско дружество и Библейска лига поеха библейските издания. Създадени са и книжарниците на CLC, „Верен“. Всяко от издателствата търсеше и свои канали за разпространение. През 1990 г. беше възстановен емблематичният вестник Зорница, който до ден днешен излиза ежемесечно без прекъсване.
През 1993 г. възстановените деноминации наново учредиха ОЕЦ. Тази година честваме юбилей на това най-голямо обединение на евангелски църкви и парацърковни организации – 110 години от създаването на ОЕЦ. Появиха се и нови евангелски вероизповедания – Църква на Назарянина, Лютеранска църква, Обединени Божии църкви, БЕЦ „Блага вест“ и други.
Днес всички църкви съзнават голямата роля на книжнината и издават свои материали. Пазарът е наситен с нова духовна литература. През последните тридесет години евангелската книжнина се увеличава непрекъснато. Развиват се и нови методи на разпространение. Разширява се кръгът и на български автори – християни. Ползва се мобилна книжарница, приемат се поръчки по интернет, продажбата на книги се осъществява по конференции и църковни празници. Издаде се Библия за незрящи.
Тази култура изграждаме с общи усилия – съзнателно и целенасочено за разширяване на Царството на нашия Господ и за Божия прослава.
______________________________
[1] В. Зорница, юни 1925 г.
Ползвани материали:
- Христо Куличев, Вестители на истината
- Симоне Флад, За разпространението на Христовата вяра
- в. Зорница.
- Сп. Духовно слово – отделни броеве
- Сп. Добри вести (1946-1948, сборник)
- Уилям Уебстър Хол, Пуритани на Балканите (Нов човек)
