В последно време хората, с които се срещам, задават сериозни въпроси. Задавам си ги и аз. Кой съм аз? Защо съм на земята? Има ли Бог? Какво мисли и прави Той за мене и моите близки? Как да се отнасям към Бога? Как да се отнасям към себе си и към хората край мен? Мога ли да живея в задоволство и как?
Когато препрочитам Библията, откривам, че подобни въпроси по един или по друг начин се задават и от библейските автори, а Божието слово им дава отговор. Питам се, възможно ли е да намеря начин да представя християнското учение по сбит и приемлив начин на хора, които са далече от библейската истина? Мога ли да подредя и изложа последователно някои от тези отговори – и за себе си, и за тези, които искат да знаят нещо повече за моята вяра?
Всемогъщият Бог е сътворил земята с любов. Създал е и човека, за да общува с него. Бог постановява пред Адам и Ева граници за позволени и непозволени неща. Целта е те да могат да живеят в благоденствие. Те избират позицията на нарушител, което пък налага да се плати за извършения грях чрез проливане на кръвта на жертва. Следва дълга история на човечеството, изпълнена както с добри, така и с престъпни дела.
След време Бог, Който обича всичките си земни деца, осъществява предвечния Си план за избавлението им от греховете им и от следствието на греха – смъртта. Бог изпраща Своя Единороден Син да се роди от девица като бебе, да расте като дете и да живее сред хората като обикновен човек. В изпълнение на Неговата воля Исус Христос трябва да бъде разпнат на кръст като жертва за всички минали, настоящи и бъдещи грехове на човечеството. Неговата кръв се пролива за изкупление за престъпленията на хората.
Възкресението на Исус дава възможност на всеки човек да приеме с вяра и покаяние Неговата жертва и по този начин да получи възкресение и вечен живот. Покаянието означава осъзнаване на греховността, готовност за промяна и поемане на лична отговорност за собствения избор на мисли, думи и постъпки.
Примерът на Исус, Неговият начин на живот, думи и постъпки, създават вдъхновяващ модел за християните. Хората получават сили да водят изобилен живот на земята и да се подготвят за вечността, като под ръководството на Светия Дух се предават на Божията воля. Това включва да се съобразяват с Божия морален закон в мисли, думи и дела, като търсят духовна връзка с Бога чрез молитва и чрез изследване и прилагане на Библията. Бог обещава, че онези хора, които Го приемат и изповядат, стават праведни, тоест очистени от греха в името на Исус. Той ги обявява за Божии деца и сънаследници с Исус, способни да приемат Неговите благословения като прошка, мир, радост, надежда, любов.
Тук се появява нов проблем. Падналият ангел Сатана всячески се старае да подвежда Божиите деца, като ги изпълва със страхове и съмнения, с оплакване и непокорство. Бог обаче ги обича, бди над тях и използва сатанинските капани, за да ги утвърждава и да ги прави смели и силни победители!
В Библията откриваме Божия изкупителен план за човешката история чрез Исус Христос, който е пътят и животът за всеки, който Го следва; откриваме любовта, благодатта и обещанията на Бога за изобилен живот тук и сега, както и за спасение във вечността. Тези неща са дар от Бога за всеки човек, който лично ги приема с вяра.
Животът по примера на Исус обаче е възможен само с Божията помощ и сила. Бог ги дава щедро, но иска да Му се доверяваме, да Го обичаме и да ценим себе си като Негови деца. Той очаква на свой ред и ние да прощаваме и ценим всеки човек – дори и онези, които се отнасят враждебно с нас. Бог ни учи да не таим обида и гняв, а да прощаваме на враговете си, да ги благославяме и дори да им помагаме в нужда. Бог казва „не“ на омразата и насилието, а казва „да“ на любовта!
Още от детските си години всеки от нас усвоява чувства и навици като завист, омраза, алчност, отмъстителност. Понякога се опитваме да оправим сами живота си и трупаме някакви житейски успехи, които впоследствие оставят горчив вкус. В други случаи не предприемаме нищо и не търсим промяна в себе си. Невежество и лъжи укриват истината за Бога, а Той желае да ни спаси и да ни научи да се обичаме, да си помагаме и да водим уравновесен живот с обновяване на ум, дух, душа и тяло.
Бог ни окуражава да инвестираме в здравето, силите, знанията и способностите, с които ни е обдарил, за да добруваме. Иска да градим взаимоотношения, изпълнени с любов, приемане и ласка навсякъде: у дома, в училище, в църквата, в болницата, на работното място. Приканва ни да се променяме с Неговото могъщество, за да бъдем достойни за вечния живот, който е подготвил за нас.
С вяра в Божията сила за промяна и с личните ни усилия можем да прочистваме мислите, думите и постъпките си от себичност, самосъжаление, чувство за вина, недоволство, обвинения, мърморене и оплаквания, като не се съсредоточаваме върху липсите, а благодарим за това, което имаме. Бог се радва, когато успяваме и когато сме здрави и дръзновени да следваме Исус – Пътят, Истината и Животът!
В заключение прилагам два стиха от Божието слово: „Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения“ (Пр. 16:3). „Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни“ (Пс. 90:14).
