Точно сто години ни делят от датата 24 октомври 1920 г., когато България отбелязва двоен юбилей: 70 години от раждането на Иван Вазов и 50 години творчески път като писател. Всенародното честване е по инициатива на министъра на просвещението Стоян Омарчевски. В Народното събрание той прокарва решението Вазов да бъде обявен за народен поет, да се създаде фонд на негово име и да се набират средства, за да може писателят „да твори, необезпокояван от грижите за ежедневието и материалното“. Фондът ще субсидира и издаването на събраните му съчинения.
Тържеството се провежда в Народния театър в присъствието на цар Борис III. Празникът действително е всенароден. В Морската градина на Варна е открит паметник на Вазов, а в Сопот се учредява комитет за приспособяване на родния му дом в Къща музей „Иван Вазов“.
„Любими поете – пишат сопотненци до него, – петдесет години наред Вие работихте неуморно над българската книга и над българската душа. Цяло поколение отрасна и много още други ще отраснат с Вашите дивни песни, с Вашите вдъхновени поетически творения… Затуй днес сте заобиколен от целия народ, който… бърза да Ви засвидетелства своята дълбока почит. Този ден ще остане паметен за градущите поколения.“
Грандиозни чествания на рождения ден и творческия път на Вазов се провеждат и в Пловдив, но поетът не съумява да присъства лично.
Специално издание на Под игото е публикувано в деня на празника от традиционната печатница на романа „Т. Ф. Чипев“. В карето на това юбилейно пето издание се изтъква, че е отпечатано „в три хиляди и сто екземпляра – сто на луксозна хартия, номерирани и подписани от автора“.
За 70-годишния си юбилей поетът получава десетки подаръци, след които сребърна лира, ордени, картини, барелеф, лаврови венци, портфейли. Министър Омарчевски му подарява златен часовник с монограм.
Вазов дава съгласие да предостави подаръците, ръкописите и личната си библиотека за бъдещ музей на неговото творчество. След юбилея си той пише на 30 октомври 1920 г.: „Аз съм сто пъти, хилядо пъти възнаграден за моя труд, защото никога духовното единство на нашия народ не се е проявявало с такава пълнота и сила, както този път.“
Освен с инициативата за честването на юбилея министър Омарчевски остава в историята също така с правописната реформа от 1921 г., въвеждането на задължително основно образование и с определянето на 1 ноември за Ден на народните будители.
През лятото на 1921 г., броени месеци преди смъртта на Вазов, неговите събрани съчинения са публикувани в 28 тома, реализирани от книгоиздателя Александър Паскалев. На 30 юни същата година правописът е променен, но по изричното настояване на Вазов неговите съчинения са напечатани по стария правопис.
до Иван Вазов по повод неговия 70-годишен юбилей
Българските евангелисти не остават назад при отбелязването на юбилея на Иван Вазов. По-горе публикуваме поздравителното обръщение, изпратено от религиозния представител на ОЕЦ пред властите п-р Димитър Фурнаджиев и писателя Стоян Ватралски. Текстът е заимстван от книгата Иван Вазов като поет и религиозен учител, откъси от която препечатваме в Зорница.
„Заедно с всички душевно здрави в нашия народ – гласи обръщението на Ватралски и Фурнаджиев, – ние, евангелистите, сме Ви благодарни, че Вие сте искрен любител на своята земя и род; че сте възторжен любител на природата; че славословите науката и напредъка; че възпявате производния труд и истинския работник и сам сте образец на трудолюбие; че сеете вяра, надежда и любов заедно с всички добродетели…“
По-късно, през 1934 г., в книгата си Ватралски си припомня този ден:
„В това празненство вземаха живо участие и народ, и държава, с всички културни дружества, всички учебни учреждения, всички благотворителни и почти всички индустриални организации. Това събитие беше, по своята грандиозност, размер и великолепие, небивало в нашата история. А на 22 септември 1921 г., година след това без един месец, когато Иван Вазов прекрачи мистериозната граница на живота и се присъедини към малкия лик на българските безсмъртни духове, нему се даде царствено погребение.“
