20 май 2024 г.

Божията любов изявена в Христовите страдания

Разпети петък е много специален празник за нас, християните. На първо място, този ден е специален, защото ако го нямаше, нямаше да го има и празникът на Възкресението. А ако нямаше Възкресение, нямаше да я има и надеждата за нашето Спасение!

Но има още нещо, заради което Разпети петък е по-особен от всички останали празници,  чествани от Христовата църква. На този ден ние най-силно би трябвало да се отдадем на размисъл за величието на Божията любов и дълбочината на Христовите страдания! Колко от празниците, които празнуваме са свързани така силно с темата за страданието, както днешният? В повечето празници се празнува някакъв радостен повод, като изключим може би 19 февруари и 2 юни, но и  те са  дни за размисъл и почит!

Спомням си как, когато излезе филмът „Страстите Христови”, аз отидох да го гледам с един мой братовчед, който бе абсолютен атеист. Изобщо не го интересуваше нито Христос, нито каквото и да е друго нещо, свързано с Бога. Тези от вас, които са гледали филма, знаят колко кървав филм е това. Но зад цялата кръв и страдания изпъкваше много силно смирението и решителността на Господ Исус да извърви голготския път докрай. Когато филмът свърши, всички станахме да си ходим. Тогава с учудване забелязах, че моят братовчед-атеист продължава да седи и безмълвно да гледа изнизващите се една по една букви. Аз се притесних, че останахме само двамата в киното, и започнах да му казвам: „Хайде, брат’чед, ставай да си ходим!”. Но той продължаваше да стои и да не ми отговаря. След известно време все пак стана и си тръгнахме, но и двамата мълчахме доста време. Най-накрая, той проговори и ми каза: „Лесно ти е, брат’чед, ти знаеш къде ще отидеш!” Бях сразен. Моят братовчед-атеист бе разбрал колко дълбока е Христовата любов, изразена в Христовите страдания.

В 53 глава от Книгата на пророк Исая намираме едно от най-ясните пророчества за идването на Месията. С тази картина Бог разкрива на пророка чрез Своя Дух с големи подробности страданието на Христос: нещо, което евреите трудно биха свързали със своята представа за Месията.

Преди време мисионери в Израел бяха направили едно проучване. На един лист били написали именно въпросната 53 глава от Книгата на пророк Исая, която е включена в еврейските Писания. И с този лист те ходели по улиците на Йерусалим и питали минаващите евреи какво мислят за тези стихове. Повечето от тях им казали: „Не ме занимавайте с християнство!”. Това е доста интересен отговор, защото показва, че дори и в Стария Завет, който се приема напълно от евреите, има много ясен показател към Исус Христос, Месията, когото те не приемат.

На какво се дължи това? Това се дължи на еврейската представа за Месията. Те очакват един Месия, който ще се появи в Израел и със сила ще наложи Царството Си. Това до голяма степен е свързано с идеята за авторитета, който Месията ще има. Не е случайно, че  предложеният текст започва с думите: „Кой е повярвал в известието ни и на кого се е открила мишцата Господня?”(Ис. 53:1). Много е трудно за нас, хората, да приемем, че някой, който притежава пълната власт във Вселената, пълното господство, и знания, и могъщество, ще дойде на земята като един обикновен и непривлекателен човек. Това показва колко далеч стоим от истинското познаване на Бога.

В тези стихове Божието Слово ни открива много подробна картина за начина, по който Исус е изглеждал (или по-скоро начина, по който е бил възприеман). Тук се казва, че в Него не е имало благообразие, нито приличие за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем. Я сега си представете какъв би бил ефектът на всички филми за Исус, които са правени, ако актьорите бяха избирани именно по тези показатели? Едва ли щяха да привлекат голяма аудитория! И въпреки това, Исус не се е отличавал с холивудска красота, защото за Него е бил важен не външният изглед, а вътрешната красота. И до ден днешен за Исус се говори като за Някой, Който е изявил в съвършенство вътрешната и недостижима красота на човека, а не като за най-красивия човек, живял на земята.

По нататък в текста четем и за живота, който нашият Господ е живял: Той е бил презрян, отхвърлен от хората, навикнал на скърби и печал, за нищо не са го счели! И именно това виждаме на Разпятието – всички се разбягват или Му се подиграват. Колко от нас биха живели по този начин? Колко от нас биха избрали да водят такъв живот? Ние обичаме лукса, веселието, сигурността, удобството! Въпреки, че живеем в една свободна и мирна страна, нас ни е страх да отидем и да говорим с хората за Божията любов, която може да ги отведе завинаги в небесата! Защо? Кои са нещата, които ни спират да говорим на хората за Бога? Страх да не ни отхвърлят? Но се казва, че Исус бе отхвърлен от хората! Ние по-велики ли сме от Царя на Царете и Господаря на Господарите, че да имаме претенции всички да ни обичат и приемат? Това ли искаме – заради временното си спокойствие и удобство да изпратим хората около нас на вечно осъждение и страдание? Доколко сме готови да страдаме за хората около нас? Исус бе готов!

„Имайте у себе си същото съзнание, което беше у Христос Исус, Който като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст!” (Фил. 2:5-8)

Ние имаме ли Христовото съзнание? Или търсим равенство с Бога? Защото Бог казва: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят!” (Матей 5:44), а ние казваме: „Тъпкано ще ти го върна!”. На кого принадлежи възмездието? Смеем ли да издаваме присъди над хората: „Този заслужава да отиде в ада!”. Ако го правим, значи се опитваме да държим равенство с Бога и нямаме Христовото съзнание!

През вековете е имало много странни разбирания за страданията на Исус. Някои от тях продължават и в днешно време! Сигурно сте гледали как във Филипините има традиция на Разпети петък мъже да се приковават доброволно с пирони на кръстове! Те твърдят, че така почитат Бога! За мен това е странно! Страданията на Исус не са някакви безцелни страдания, заради самата болка, а те водят към изпълнението на определена цел: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Ис. 53:5,6).

Целта на страданията на Христос бе изумителна! Той пожела да понесе вместо нас това, което ние трябваше да понесем – наказанието за нашите грехове! Поради бунта ни спрямо Бога, ние трябваше да бъдем отвратителни в Божиите очи и да изглеждаме като човека, описан в стих 2 от разглежданата глава от Книгата на пророк Исая. Нашият живот трябваше да бъде като този, описан в стих 3. И ние трябваше да бъдем наказани като в стихове 4-6. Направо бих могъл да сътворя своята заслужена история въз основа на тези стихове. Ето, как би изглеждала тя: „Поради своя собствен грях, Георги бе поставен в сухата земя. Нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледа Бог, нито красота, за да го желае. Той бе презрян и отхвърлен от Бога, човек на скърби и печал, и Бог за нищо не го счете. Георги бе поразен  и наскърбен, беше наранен, поради своите собствени беззакония, беше бит, поради бунта му срещу Създателя и Господ възложи върху него, наказанието, което му се полагаше!”

Ето така би изглеждала моята собствена история, както и вашата история, ако не се беше появил Исус. Ако самият мой Господ не беше пожелал да понесе моето собствено наказание и да страда, да бъде отхвърлен, бит и убит, поради нещо, за което не бе виновен, поради нещо, което не бе причинил Той Самият! Беше ли длъжен да Го направи! Бог длъжен ли е някому нещо! Не, не и не! Бог е Бог – съвършен, всемогъщ, суверен и вездесъщ, а ние сме „плява, която вятърът отвява”, „цвят, който вехне”, преходни на земята и нищожни в битието! Но Бог е преди всичко друго ЛЮБОВ. Той е любов и затова избра страданието, затова избра презрението и отхвърлянето, затова избра да понесе нашето беззаконие.  Ето защо ние празнуваме Разпети петък, а след него и Възкресение Христово: Защото величието на Божията любов е най-осезаема в дълбочината на Христовите страдания!

В заключение, искам да задам един въпрос на тези от вас, които твърдят, че познават Христос. Вие познавате ли наистина величието на Божията любов? Вие познавате ли наистина дълбочината на Христовите страдания? Вие познавате ли смисъла на вашето съществуване като Христови ученици? Страданията са другата страна на любовта! Истинската любов и към Бога, и към хората, преминава през страданието! Христос страдаше! Вие страдали ли сте доброволно, заради Бога и хората? Страдате ли сега, гледайки погиващите около вас! Разкъсва ли се сърцето ви, когато Бог ви нашепва: „Този човек е пътник за ада – моля те, кажи му за Мен!”. Страдате ли, когато Бог ви изобличава за греховете ви? Ако отговорът е „Да!”, тогава искам  да ви кажа: Не търсете обезболяващи средства за сърцата си! Единственият начин болката да премине, е като последваш Божия глас към посоката, в която те призовава, но дори и тогава болката ще продължи, докато се срещнете лице в лице с вашия Господар и чуете думите: „Браво, добър и верен, слуго!”. Кое новородено сърце не копнее да чуе тези думи от Христовите уста!

А към тези от вас, които все още не са последвали Христовия призив за помирение с Бога и все още не са опитали от Божията любов, искам да се обърна с думите на Чарлз Уесли, казани някога в негова проповед :

„Събуди се, безсмъртна душе, от своите блянове за земно щастие! Не те ли създаде Бог за Себе Си? Не можеш да намериш мир, докато не си починеш в Него! Върни се, страннико! Бягай обратно към своето убежище! Ти си само един странник, гост на земята, създаден като еднодневка, готова да премине в истинското си състояние! Побързай! Вечността е близо. Вечност в блаженство, или вечност в пълна скръб! Събуди се сега, ти, който спиш в духовна смърт, за да не заспиш един ден във вечна погибел! Последвай Исус и Той ще те приеме!”

Нека Бог да ни благославя и изявява в живота ни величието на Своята любов, като осъзнаваме все повече дълбочината на тази любов, разкрита ни в Христовите страдания!

Similar Posts