Литературното богатство на старозаветната поезия включва един прийом, който днес познаваме като „акростих“. В класическия си вид този похват е съчинен и подреден в стихова форма текст, при който първите букви на редовете или абзаците формират свое самостоятелно послание.
Когато старозаветните автори си служат с акростих, това обикновено включва всичките 22 букви от еврейската азбука. Всяка от тях според последователността си е поставена в началото на дадена единица текст. Това може да са редове, стихове или групи стихове. Примери за акростих в библейския текст има единствено на еврейски (но не и на арамейски или гръцки), тъй като почти цялата библейска поезия е на този език.
В Псалом 9, 10, 25, 34 и 145 първата дума на всеки стих започва със следващата буква от еврейската азбука. Този вид поеми се наричат „азбучни псалми“.
Последните двайсет и два стиха от книгата Притчи също представляват акростих. Добродетелният характер на жената се възпява с помощта на лаконични и изразителни описания, всяко от които започва с последователна буква от азбуката на Божия народ.
Азбучен също така е и Псалом 37. При него текстът е разделен на 22 строфи (предимно стихове, групирани по двойки), всяка от които също започва с поредната буква от азбуката. Акростих е използван и в Псалом 111 и 112, но в тях всеки един ред (а не всеки стих) започва с еврейските букви от Алеф до Тав. Според някои изследователи тези два псалома помежду си формират лирическа огледална форма, като първият говори за величието на Бога, а вторият – за блаженството на човека.
Може би най-богатата като художествено изпълнение поема акростих в цялата Библия е Псалом 119. Тази творба се състои от двайсет и две единици, всяка от които съдържа по осем стиха. Със своите 176 стиха това е най-дългият псалом и също така най-дългата глава в цялото Писание.
Химнът възхвалява красотата, богатството и стойността на Божието слово, а литературната рамка на текста в съвършенство подкрепя посланието му. Алеф, Бет, Гимел, Далет, Хе, Вав, Заин, Хет, Тет, Йод, Каф, Ламед, Мем, Нун, Самех, Айн, Пе, Цаде, Коф, Реш, Шин, Тав – всяка от буквите в еврейската азбука не само стои в началото на съответната строфа, но и с нея започва всеки един от осемте реда в строфата! Подобна литературна прецизност е изключително трудна за постигане. Тя нарежда Псалом 119 сред най-комплексните и превъзходни в художествено изящество лирически творби изобщо в историята на човека.
Един от най-интересните примери за употреба на акростих е книгата Плач на Еремия. Първа и втора глави са съставени от по 22 строфи, състоящи се от по три реда. Всяка строфа започва с поредната буква от азбуката. Трета глава има същата структура, но тук вече всеки ред от всяка строфа започва със съответната буква. В четвърта глава се повтаря моделът на първа и втора (но този път с по два реда в строфа). Единствено последната пета глава не съдържа акростих (макар стиховете и там да са двайсет и два) – може би за да илюстрира хаоса и падението на Ерусалим.
Разбира се, акростихът като похват не би могъл да оцелее при превод на друг език. Съвременният читател на Библията обаче може да оцени степента на художествено изящество при този труден за изпълнение литературен прийом. Така една от функциите на акростиха е да спомогне за красотата и лирическата елегантност на старозаветната поезия.
В добавка към това използването на цялата азбука като гръбнак на текста допринася за усещането за завършеност и пълнота на текста. Така не само съдържанието, а и структурата на поезията подсилва у читателя възприятието за ред и порядък.
И не на последно място, акростихът играе още една роля. В култура на устни предания като еврейската той подпомага запаметяването на библейския текст – нещо, което сякаш все повече ни убягва в нашето задръстено от писменост съвремие.
____________________________
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК НА БИБЛИЯТА
От февруари 2019 г. вестник Зорница подхваща нова поредица. Тя е посветена на художествения език на Библията. Писана в продължение на поне 1600 години, на три езика, от над четиридесет автори с най-разнообразни професии и занимания, тази неповторима книга представлява богата духовна, литературна, културна и историческа съкровищница. Самата дума „библия“ впрочем е в множествено число и в превод от гръцки означава „книги“. Тоест между нейните корици ние разполагаме с цяла една библиотека!
Поредицата „Художественият език на Библията“ разглежда Писанието откъм неговото литературно и лингвистично богатство: художествени похвати, фигури на речта, жанрове, мотиви, архетипи и др.
