07 дек. 2022 г.

Литературното ехо в Библията

Читателят на Зорница вероятно е попадал нееднократно на поговорката: „Писанието интерпретира Писанието.“ В желанието си да тълкуваме даден библейски текст, преди всичко останало ние разчитаме на светлината, която се хвърля върху него от самата Библия. Този подход е основополагащ за отношението ни към Божието слово, тъй като приема висок възглед за библейския канон като едно цялостно, завършено и боговдъхновено откровение.

В тази връзка редица библейски изследователи напоследък използват термина „интертекстуалност“ като обобщително понятие на взаимните препратки и семантичната обвързаност в рамките на шейсетте и шест книги от Битие до Откровение. Макар в контекста на библейското откровение този термин все още да не е напълно изчистен като дефиниция, в него все пак се съдържа едно споделено становище за това, че вътре в себе си Писанието притежава целенасочени връзки, текстуална съгласуемост и смислова спойка.

Самото понятие „интертекстуалност“ се изковава от Юлия Кръстева през осемдесетте години[1], но впоследствие заживява самостоятелен живот независимо от нейния замисъл. По-изчистено значение за целите на библейското богословие впоследствие предлага Ричард Шулц.[2] За целите на настоящото изследване заимствам една терминологична класификация, предложена от Кристофър Бийтъм в негова дисертация[3] към колежа „Уитън“.

Вътрешната текстуална взаимозависимост на Свещеното писание се основава на три вида литературни връзки според Бийтъм: цитат, алюзия и ехо. Най-очевиден от трите е библейският цитат. Той може да е въведен с конкретни маркери или да е завоалиран. От друга страна, алюзията е малко по-трудна за разпознаване. Бийтъм посочва четири условия: (а) да има конкретен източник; (б) читателят да познава източника; (в) да има умисъл у автора; (г) да е разпознаваема за читателя. Основна разлика между цитата и алюзията според него е дължината: цитатът трябва да е най-малко шест думи; а алюзията – да е най-много пет думи.

На трето място Бийтъм разглежда литературното ехо. То е най-трудно различимо. От горните четири условия ехото следва да отговаря единствено на първото – да има конкретен източник в по-ранен текст. За разлика от алюзията обаче не е задължително да се ползва с авторска умисъл; не се налага да е пределно ясно за читателите; и не зависи от оригинала, за да има роля в новия контекст.

Така литературното ехо е фрагмент или шепот от по-ранен библейски текст. Подобно е на алюзията, но е с по-слаби интертекстуални връзки. Общо казано, то е художествен прийом, при който дадена тема или словесен израз се въвежда в библейския текст, а впоследствие се появява на повърхността под една или друга форма. Може да се разглежда като конкретен лайтмотив или като по-общ принцип на повторение на дадена фраза.

Пример за ехо намираме в Псалом 84, където в трети стих поетът съпоставя Божия дом с „жилище“. По-нататък в поемата домашният мотив продължава в четвърти стих („блажени онези, които живеят в Твоя дом“) и в десети стих („предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието“).

В Псалом 1 пък темата за „събранието“ се въвежда още в самото начало, а впоследствие виждаме нейно повторение в пети стих.

Пример за литературно ехо в рамките на един и същи разказ се долавя в историята на Рут. По време на една среднощна среща на гумното край купа ечемик Рут отправя молба към заможния Вооз: „Простри полата си над мене, защото си ми близък сродник“ (3:9). Тази фраза прозвучава като ехо на един израз от устата на самия Вооз по-рано в повествованието по повод на това, че Рут е потърсила подслон „под крилете“ на Господа Израилевия Бог (2:12).

В рамките на по-широкия библейски канон прояви на литературно ехо се съзират не само вътре в отделните поеми и повествования, а и между напълно отделни книги, писани в различни епохи от хора, които не се познават лично. В историята на Рут например четем как Вооз изразява впечатлението си от младата моавка „как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала“ (2:11). Тук осезаемо се долавя ехо от Божията заповед към Аврам в Битие 12:1: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.“

Когато на друго място Сарая предлага на Аврам да потърси наследник чрез египетската слугиня Агар, текстът многозначително подчертава: „Аврам послуша това, което каза Сарая“ (Бит. 16:2). Тази формулировка сякаш препраща към познатия ни от разказа за Грехопадението израз, където Адам е „послушал гласа на жена си“ (Бит. 3:17).

Литературната техника при употребата на ехо крие важни приложения при интерпретация на библейския текст. На най-базисно равнище тя е израз на художественото изящество, с което даден поет или писател преплита множество нишки в рамките на своя текст. По такъв начин произведението (било то по-малка лирическа творба или цялостна библейска книга) се обогатява с вътрешни препратки, сюжетна спойка и тематична пълнота.

В литературното ехо често се залагат допълнителни равнища на смислова съдържателност. В книгата Рут например, когато в 2:12 Вооз изразява задоволство, че девойката е потърсила закрила „под крилете“ на Бога, той все още не подозира каква огромна роля предстои да изиграе лично в подсигуряването на подслон за нея по-късно в историята. Фактът, че авторът на книгата Битие подбира същия израз за вслушване в гласа на съпругата от разказа за Грехопадението, автоматично внушава отрицателна настройка у читателя спрямо замисъла на Аврам и Сара по-късно. Чрез формулировката от устата на Вооз, че Рут е оставила родината си и е дошла в едно непознато място, в нашите представи самата Рут е представена като герой на вярата по аналогия с Авраам.

Разбира се, в огромната плетеница от препратки между десетките книги, които съставляват Свещеното писание, има и допълнителни измерения в употребата на прийома „литературно ехо“. На библейските страници можем да доловим стотици мотиви, изрази и образи, повтарящи се под нови форми и преодоляващи времето и пространството в тематично взаимосвързано цяло. Всички те се акумулират в една обща последователна и съгласувана история за Божия план за спасението на падналия в грях човек.

Визуализация на 63 779 вътрешни препратки в Библията. Цветовете отговарят на отдалечеността между препратките. Вертикалните бели линии са главите според дължината им. Проектът е достъпен интерактивно във висока резолюция на адрес: www.ChrisHarrison.net, откъдето е заимствана тази илюстрация

 

Наскоро проф. Джордан Питърсън описа Библията като „първия текст с хипервръзки“.[4] Не съществува в историята друго литературно произведение, отбелязва той, което толкова комплексно да препраща към самото себе си в цялостната си структура с такъв богат обем от вътрешни връзки.

При пространно изследване с помощта на компютърни алгоритми Кристофър Харисън на свой ред достига до удивителния брой от 63 779 вътрешни препратки между библейските книги.[5] В нагледна форма това откритие е представено като диаграма със свързващи линии между всички глави в Божието слово, които съдържат цитат, алюзия или ехо към други текстове (вж. илюстрацията).

„Хоризонталната лента представлява всички библейски глави – пояснява Харисън. – Самите библейски книги се редуват в бял и сив цвят по нея. Дължината на всяка отвесна черта отговаря на броя стихове в самата глава. Всяка от тези 63 779 препратки е онагледена с отделна ивица, а цветът отговаря на разстоянието между двете глави.“

Така представена, схемата е впечатляващо визуално изображение на масивния обем от вдъхновени свише текстове, писани в продължение на хилядолетия от десетки автори на три континента съответно на еврейски, арамейски и гръцки език, който днес наричаме Библия. В този контекст литературното ехо (наред с цитата и алюзията) като художествен метод за подсигуряване на вътрешни връзки между различни пасажи е сред най-ценните елементи в богатия образен свят на Божието слово. Наистина, няма по-добър тълкувател на Писанието от самото Писание.

_______________________________
[1] Julia Kristeva, Desire in Language: A Semiotic Approach to Literature and Art, 1980.
[2] Richard Schultz, Intertextuality, Canon, and Undecidability, p. 24.
[3] Christopher Beetham, Echoes of Scripture in the Letter of Paul to the Colossians.
[4] Jordan B. Peterson, Biblical Series I: Introduction to the Idea of God (YouTube video).
[5] ChrisHarrison.net.

 

 

Материалът е част от поредицата на в. Зорница „Художественият език на Библията“. Публикуван е в брой 04 от 2019 г. 

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК НА БИБЛИЯТА

От февруари 2019 г. вестник Зорница подхваща нова поредица. Тя е посветена на художествения език на Библията. Писана в продължение на поне 1600 години, на три езика, от над четиридесет автори с най-разнообразни професии и занимания, тази неповторима книга представлява богата духовна, литературна, културна и историческа съкровищница. Самата дума „библия“ впрочем е в множествено число и в превод от гръцки означава „книги“. Тоест между нейните корици ние разполагаме с цяла една библиотека!

Поредицата „Художественият език на Библията“ разглежда Писанието откъм неговото литературно и лингвистично богатство: художествени похвати, фигури на речта, жанрове, мотиви, архетипи и др.

Similar Posts