От 23 до 26 април 2014 г. в София се проведе международна българо-немска конференция на тема „Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото наследство. Опитът на България и Германия“.
При откриването събитието бяха отправени няколко приветствия: от посланика на Федерална република Германия, от представителя на Фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арндт, както и от секретаря на президента на Република България по култура, образование и национална идентичност Мартин Иванов.
Какви са изводите от сравнението на опита на Германия и този на България? Ето няколко наблюдения, които може да ни бъдат от изключителна полза.
Първо, само около две години след промените в Германия са отворили всички досиета на всички граждани независимо от професия и длъжност. У нас това все още не е направено, особено за досиетата на църковните служители. Отварят се само досиетата на хора, които в момента заемат някаква ръководна длъжност, но не о на всички останали и не за цялото време на комунистическата диктатура.
Второ, в Германия основната цел на тези процеси е да може Църквата да се прочисти колкото може по-бързо от фигури, които са били сътрудници на тайните комунистически служби. В България обаче се налага съвсем различна тенденция. Вместо да се правят целенасочени опити Църквата да бъде очистена от внедрените в нея сътрудници, тяхното присъствие продължава да се толерира. Сякаш няма особена воля църквата да се занимава с тези хора. А в резултат присъствието им продължава да нарушава мира в църковните общности и да ги прояжда отвътре.
Трето, в Германия въпросът за вината и прошката стои открит и продължава да се разрешава постепенно според направените разкрития. У нас обаче такъв въпрос изобщо не се повдига по простата причина, че „виновни няма“.
Четвърто, в Германия се предвижда след пет години, тоест до 2019 година, да завърши работата по разкриването на досиетата. У нас обаче по-скоро се говори, че Комисията по досиетата трябва да се закрие – и то далеч преди да е свършила своята работа.
Нека след направените сравнения си зададем два въпроса: Каква е демокрацията в Германия и каква е демокрацията в България? И също, докато в Германия власти и църкви си съдействат за заличаване на следите от комунистическото наследство, какво се прави по тези въпроси у нас, в България?
Искам да помогна на нашите читатели в търсене на отговора, като им напомня, че Германската федерална Република прие в своите обятия Германската демократична Република и плати милиарди, за да я освободи напълно от комунистическата опека, а България все още не се е отърсила от комунистическото влияние.
Нека се молим и работим на следващата подобна конференция да покажем жадуваните от всички нас промени.
