24 юли 2024 г.

История и преводи на българската Библия

Под това заглавие на 19 ноември 2015 г. в Залата на федерацията на научно-техническите съюзи в София[1] беше открита изложба на стари български издания на Светото писание. Показани са отпечатани през XIX век библии от личните колекции на Венцислав Босев и Венцислав Стойков.

Самото откриване беше съпроводено от малка лектория с музикални изпълнения. Венцислав Босев, представител на организаторите от Църквата на адвентистите от седмия ден в България, направи кратък увод за историята на Библията и нейната разпространеност в световен мащаб. След това Венцислав Стойков, докторант в СУ „Св. Климент Охридски“, изнесе лекция, посветена на българските преводи на Библията през XIX век. Предлагаме на читателите обобщение на най-важните и интересни моменти от нея.

За първи път Библията е преведена на (старо)български от светите братя Кирил и Методий и от техните ученици. Десет века по-късно нуждата от нов превод е повече от належаща. Четири милиона българи живеят разпръснато в северната част на Османската империя, а още половин милион – в пределите на Руската империя. Те са обгрижвани от гръцки духовници, литургията и преподаването са на гръцки език. От друга страна, в Северна България (с изключение на Търново) се служи на църковнославянски. Но не всички българи говорят гръцки и започват да се търсят възможности Библията да се преведе на съвременен български. Условията са налице. Първите сборници на съвременен български и съдържащи части от Библията, т. нар. дамаскини, са се появили още през XVII и XVIII век.

През 1813 г. е основано Руското библейско дружество с цел издаване на Библията на езиците на империята. Неговият представител Робърт Пинкертън посещава през 1816 г. Молдова и води разговори за превод на Писанието на румънски и български, понеже там има много българи, които почти не разбират църковнославянски. На следната година молдовският митрополит Гавраил изразява желание да съдейства за осъществяването на български превод и Руското библейско дружество взема такова решение.

През 1819 г. Пинкертън се среща с Вселенския патриарх в Цариград. Говорят за превод на Библията на новогръцки, но става дума и за българите. Прави се запитване до монах Теодосий в румънска Бистрица и той приема да преведе Новия завет на български. Още на следващата година преводът от църковнославянски е готов. Към този момент Новият завет е бил печатан в Руската империя повече от 100 години на църковнославянски. Руското библейско дружество решава да направи издание на превода на Теодосий в две колони: на новобългарски и на църковнославянски. През 1823 г. излиза от печат само Евангелието от Матей, но поради недостатъчно известни причини то не се разпространява. През 1825 г. Руското библейско дружество е закрито.

През 1825 г. търновският митрополит Иларион Критски предлага версия на Новия завет на новогръцки. Той работи с Британското библейско дружество, основано през 1804 г. Но междувременно попада на български превод, направен от врачански учител, вероятно Константин Огнянович, и предлага издаването му. През 1826 г. Британското библейско дружество разрешава отпечатването на този превод. Иларион обаче получава лоши отзиви за превода от другите духовници и оттегля предложението си. Същевременно митрополитът на Одрин моли двама свещеници да преведат Новия завет на български. Успоредно с тези събития се оказва, че други двама българи – Петър Сапунов и отец Серафим от Трявна – са превели Новия завет, ръкописът е бил готов още през 1820 г. През 1827 г. патриарх Гавриил се застъпва за техния превод и дава своята благословия за отпечатването му. Има средства за издаването само на четирите Евангелия. От 2000 броя, отпечатани в Букурещ, са продадени едва около триста.

Монахът и учител Неофит Рилски е запознат с този превод, чието влияние личи в творчеството му. За две години той прави нов превод на целия Нов завет, като използва западния български говор. Неофит предава своите два ръкописа на Бенджамин Баркър от Британското библейско дружество и първото издание на превода му излиза от печат през 1840 г. в огромния тираж от 30 000 екземпляра. Иларион, като духовен наставник на Неофит, застава твърдо зад него. Тази версия на Новия завет влиза в богослужебна употреба и впоследствие претърпява още 5-6 редакции. Второто издание е с църковнославянски букви.

Британското библейско дружество иска да издаде и Стария завет. През 1853 г. работата е възложена на Константин Фотинов, който ползва гръцки превод от иврит. През 1855 г. излиза Псалтирът, а две години по-късно Битие, Притчи и Еклисиаст. След това е издадена и книгата на пр. Исая, а накрая е завършен преводът и на целия Стар завет. Фотинов обаче умира от туберкулоза и не може да редактира труда си. Старият завет излиза на новобългарски за първи път през 1860 г. в отделен том.

Американският мисионер д-р Алберт Лонг ангажира Петко Рачев Славейков за нов превод на Библията, понеже преводът на Неофит вече звучи старинно. През 1863 г. в Цариград се сформира комисия за превеждането на Новия завет. За основа се ползва трудът на Неофит. Новият завет излиза през 1866 г., а през 1871 г. и цялата Библия. През 1874 г. излиза редактирано издание на Библията. Това издание се приема за стандартната версия на т.нар. Славейков превод. През 1885 г. той е издаден във Виена за трети път.

 

 

 

[1]           Бившата БИАД, ул. „Раковски“ 108.

 

Редакцията на „Зорница“ честити на своите читатели Деня на Библията, който се отбелязва в първата неделя на декември. Нека сме признателни на Бога, че разполагаме със Светото писание на родния си език, и да го изучаваме прилежно, за благословение на нашите семейства и на целия български народ! 

За Новия превод на Българско библейско дружество „Зорница“ публикува няколко материала: 

Similar Posts