24 юли 2024 г.

Пастирска грижа за хората с военна униформа

„Военното свещенство – минало, настояще и бъдеще“ – това беше темата на Международната православна консултация, проведена от 10 до 12 ноември 2015 г. в Богословския факултет на СУ. Събитието беше организирано от п-р Гроздан Стоевски (завършил богословие именно в БФ на СУ), ръководител на европейския екип на английската организация Military Ministry International. Организацията осигурява духовна грижа за военнослужещи и подпомага дейността на военните свещеници и капелани от всички традиции на християнството. Конференцията беше осъщественa с активна подкрепа на доброволци от Християнска църква „Света Троица“ и Сдружение „Св. Георги Победоносец“. Партньор от българска страна беше Фондация „Покров Богородичен“.

В събитието взеха участие православни епископи и свещеници от Русия, Беларус, Армения, Гърция, Румъния, България. Конференцията беше открита от Великотърновския митрополит Григорий, който поздрави делегатите и от името на патриарх Неофит.

През 1929 г. в своята книга Православно пастирство, в раздел „Войната и Църквата“, протопрезвитер Георгий Шавелски, тогава и преподавател по пастирско богословие, пише следното: „Пастирите на Църквата трябва да придружават армията. Те са необходими  на театъра на военните действия: а) за да извършват богослужението; б) да напътстват умиращите и по християнски да погребват умрелите; в) да предпазват войниците от униние, отчаяние и множество други пороци, които лесно се развиват под влияние на различни условия на военното време; г) да поддържат във войниците чувство на дълг, което е като най-главно и нужно качество на човека – гражданин и християнин.“ Неговите думи звучат особено актуално и днес, 86 години по-късно, в контекста на сложна геополитическа обстановка, радикален ислям и тероризъм!

За съжаление трябва да признаем, че България е една от малкото страни на Балканите и може би единствена в ЕС, която все още не е възстановила така необходимата функция на военния свещеник. Това служение е отражение на цялостното разбиране на обществото по въпроса за морала и духовността на един човек. Тази необходимост трябва да се осъзнае най-вече от онези отговорни фактори, от които зависи започването на диалог между съответните институции – МО, ГЩ на БА, Светия синод, ОЕЦ, Католическата и Арменската общности, Ислямското вероизповедание, Дирекция по вероизповеданията, академичната общност и т.н.

Изучаването на вековните традиции и православния опит на военното свещенство ще помогне за намиране на вярното решение и форма при възстановяване на институцията днес, с равноправно представителство на всички изповедания.

Similar Posts