Когато описва най-великото събитие в историята на света, раждането на Исус Христос, Евангелието на Матей насочва вниманието върху един важен исторически период от време – дните на цар Ирод. Още в началото на 2 глава четем, че Исус се е родил „във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод“. Тези думи обаче бележат началото не само на Евангелието на Матей, а и на цялата християнска ера. Затова заслужават нашето внимание.
Какви бяха дните на цар Ирод? Всеки владетел е оставил малко или много, добри или лоши следи през своето властване. Ако влезем в час по история в основно училище и попитаме учениците кой е хан Аспарух, те в един глас биха отговорили, че е основателят на българската държава. А кой е цар Крум? Той е издавал драконовски закони – на крадеца да му се отрежат ръцете, убиецът да бъде убит… Ами цар Симеон? През неговото управление велика България е преживявала своя Златен век.
Така ще ни отговорят децата. А мъдрият цар Соломон казва: „Когато праведните се умножават, народът се радва, но когато безбожен управлява, народът стене“ (Пр. 29:2). А цар Ирод е бил от онези владетели, които са добре познати със своето самовластие, диктатура и жестокост. Историкът от I век Йосиф Флавий пише: „Ирод бе човек, в когото няма нищо човешко.“
В интерес на истината обаче трябва да признаем, че в дните на цар Ирод Рим е бил на върха на своята сила и величие. Целият познат свят е бил под управлението на Цезар Август. Науката и изкуството са цъфтели. Моретата са се кръстосвали от търговски кораби. Навсякъде е имало добри пътища. Дори и Сахара, и Арабската пустиня са се прекосявали от дълги камилски кервани, натоварени със стока и скъпоценни метали. Във военно отношение добре въоръжената сухопътна и морска войска на гордия Рим не е имала съперник. Всички важни обекти са били оградени със стени и кули за добра отбрана.
Но ако погледнем от другата страна на живота в дните на цар Ирод, ще видим колко гнило има зад тази хубава фасада. Където богатствата са съсредоточени у малко хора, мнозинството мизерства и се създават условия за корупция, кражби, убийства и морално разложение. Обезправен и отчаян, Божият народ тегли ярема на римското иго. Ирод е изкусен държавник, добър финансист, строг, брутален и дълбоко злобен човек. За него целта оправдава средствата и за постигането на тази цел той минава през хиляди трупове. Убива дори и жена си и двамата си синове, понеже искали да го отровят.
И ето, след дългото четиривековно мълчание Бог си спомня за своя изстрадал народ и в дните на цар Ирод изпраща Своя възлюбен Син! Бог дава Своята помощ, когато нуждата от нея е най-голяма, за да бъде оценена най-добре. Когато силите на човека го напускат и идва отчаянието, „Бог ще му помогне, и то при зазоряване“ (Пс. 46:5). „Помощ навреме е двойна помощ“, казва народът. Чаша вода, поднесена на пътник в горещ летен ден, е помощ навреме и води до благодарност, но същата чаша, дадена на същия човек в студен зимен ден, се смята за подигравка и носи обида.
Диктаторите властват и си отиват, но жестокостта на цар Ирод оставя особен белег в историята. Според преданието Ирод избива цели 14 хиляди деца заради детето от Витлеем! Дали Адолф Хитлер, който, без да му мигне окото, погубва 6,5 милиона евреи, би пожалил детето от Витлеем? Категорично не! Нали то е от дома и рода на Давид, чистокръвно еврейче. Дали Йосиф Сталин, който депортира хиляди християни в Сибир заради вярата им, че детето от Витлеем е Божи Син, би се смилил над това дете? Категорично не! Неговата мания, че е определен да съгради рай на земята, се проваля окончателно, защото с омраза, лъжа и убийства се гради не рай, а ад.
И така управлението на световните диктатори с нищо не се отличава от дните на цар Ирод. Те идват и си отиват, и накрая се нареждат на небесната подсъдима скамейка, чакайки детето от Витлеем, сега вечен и строг Съдия, да произнесе присъдата им.
„Исус Христос е същият и вчера, и днес, и довека!“ (Евр. 13:8). Нека роденият Спасител да бъде за нас небесно съкровище, което нито крадец, нито диктатор ще може да ни отнеме! Честито Рождество Христово!
