Редакцията препечатва материали, публикувани на страниците на вестник „Зорница“ през първата половина на ХХ век. Настоящата статия е публикувана в броя от 30 юни 1948 г.
Нима има някакво изкуство в забравянето? Разбираме изкуство в помненето. Паметта е голяма и рядка дарба. Има хора с удивителна памет. При едно прочитане на даден пасаж или даден разказ те могат след това да ги възпроизведат дума по дума.
Има системи за усилване на паметта.
И все пак забравянето може да не е слабост. То може да е благословено изкуство. Има неща, които трябва да не забравяме. Да не забравяме Бога и словата Му. Да не забравяме благодеянията Му. Да не забравяме съботния ден – ден за почивка, отмора и за физическо и духовно съвземане и укрепване.
Да не забравяме църквата с благословените й служби. Да не забравяме близките и приятелите си. Да не забравяме Родината си.
Но в нашия живот трябва и да забравяме. „Аз забравям!“, се провиква апостолът. „Бог ме направи да забравя“, казва Йосиф в Египет, след като добива първото си чадо.
Това искал в баснята и оня източен цар. Явил се пред него един магесник и му предложил при известни награди, да му даде силна памет. „Ще ви дам каквото и да ми поискате, ако ме научите как да забравям. Не искам да помня. Искам да забравям“, отговорил царят на вълшебника.
Нека да забравяме!
Да забравяме скърбите, мъчнотиите, горчивините и изпитанията. Защо ги помните? Какво ще ви донесат?
Да забравяме пораженията и неуспехите си – и да се спускаме към победи и достижения. Апостолът казва: „Не съм сполучил. Нито съм станал вече съвършен. Но едно правя – забравям задното, а се простирам към предното и се пускам към прицелната точка.“
Оставете, напуснете и забравете старите си привички, старите си грехове и пороци. „Миналото забрави“, казва поетът. Черното минало на недостоен и безславен живот, на живот без свята цел и идеали. Захвърли го това веднъж завинаги в забвение!
Забравете сторените срещу вас обиди и неправди. Простете. И веднъж простили, забравете.
Така постъпва Бог с нас. Нашите грехове спрямо Него и святите Му закони са големи. Но ако се опомним и покаем, ако се обърнем към Него за прошка, Той е готов да ни прости и да забрави. Повече от това.
Когато прощава, Бог хвърля греховете ни зад гърба си. „Ще хвърлиш зад гърба си всичките ми грехове“, се молел благочестивият цар Езекия. Бог е готов да забрави греховете ни така, че те никога да не се появят и покажат. „Ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.“ Там, в бездните, така че никога да не излизат на показ.
„Ще простя беззаконието им. И греха им няма да помня вече“, казва Бог на Израилевия дом.
Така и ние в нашите обиди едни към други, в нашите взаимни съгрешавания, когато сме се разбрали, признали сме грешките си и сме си простили, нека хвърлим покривалото на забравянето. И никога нито дума да не споменаваме за признатите и простени грехове. Да усвоим изкуството на забравянето!
