През първите десетилетия от своето съществуване Българското евангелско дружество (БЕД) се съсредоточава най-вече върху литературната дейност. Освен малки книги на различни християнски теми то издава и месечното списание „Домашен приятел“ (1889-1901 г.). В списанието се публикуват статии на най-разнообразни теми: религиозни и други новини от България и чужбина, нови научни разработки и открития, богословски проблеми, здравни въпроси и др. Винаги има и отделна рубрика за родители, за жени и даже за деца. Така списанието е предвидено да бъде журнал, в който почти всеки да намери нещо интересно за себе си и същевременно да занесе Благата вест в домовете на различни хора. „Домашен приятел“ е илюстровано списание, което за времето си е нещо почти непознато и модерно. Но поради финансови проблеми издаването му е спряно през 1901 г. Около година по-късно възстановеният седмичник „Зорница“ (който вече е съществувал през 1876-1897 г.) запълва празнината с подобен широк обхват от теми. БЕД подпомага „Зорница“ със статии и финанси до края на Първата световна война, след което дружеството поема изцяло вестника от мисионерската организация, известна като „Американски борд“. „Зорница“ става печатно издание на БЕД и с това основен проект на дружеството от 1920 г. насетне.
Чрез периодични издания като „Домашен приятел“ или “Зорница” БЕД се опитва да посрещне голямата нужда на българите от образование и познания както за християнството, така и по общи теми. По онова време повечето хора нямат друг достъп до разнообразна информация. По същата причина БЕД отваря книжарница в София още през 1880 г., която през 1896 г. се премества в новата сграда, собственост на дружеството, на ул. „Леге“ № 29 – място в самия център на града, където днес се намира Президентството.
Но не само жителите на София се нуждаят от лесен достъп до християнска литература. Следвайки примера на американските мисии, БЕД назначава пътуващи книжари. Тяхната задача е да пътуват от град на град и от село на село не само за да продават библии и християнска литература, но и за да проповядват Евангелието, ако хората са отворени да слушат. Известно е, че след 1887 г. пътуващ книжар на БЕД посещава повече от 80 селища в района около София. По време на Балканската война през 1913 г. по този начин са продадени 70 библии, 794 нови завета и 542 други части от Библията. През онзи период това се оказва ефективен начин да се осигури на хората достъп до Божието слово и до християнската литература.
На годишния събор на БЕД през 1915 г. бива оповестена публично идеята за обединяване на всички евангелски църкви в България в една Обединена евангелска църква. Призивът е отправен най-вече към двата големи църковни съюза – на конгрешаните и на методистите. Макар че за някои начинанието е изглеждало неосъществимо, БЕД подкрепя идеята с ентусиазъм и получава подкрепа от различни евангелски пастири, както и от двете чуждестранни мисии. През 30-те години на ХХ в. преговорите почти достигат до положителен край, но тогава се установява, че все още са налице сериозни различия, най-вече по въпроса за собствеността. През последните години преди т.нар. Пастирски процеси (1948-1949 г.) дори и съюзите на баптистките и петдесетните църкви се включват в тези усилия за обединение. Единствено потискането на евангелските църкви от страна на комунистическия режим слага окончателен край на начинанието. Фактът, че такава инициатива не е чак толкова нереалистична, личи например от успешното обединение на пет евангелски деноминации в Австрия през 2013 г. под названието Свободните църкви на Австрия. Интересно е да си представим как би изглеждала България днес, ако усилията за създаване на Обединена евангелска църква се бяха увенчали с успех.
Българското евангелско дружество оцелява през периоди на война и преживява две сериозни вътрешни кризи, свързани с финансови проблеми и трусове в ръководството. Но след Втората световна война изглежда, че БЕД навлиза в нова фаза на ползотворна дейност: има младо и решително ръководство, а членската маса отново нараства – приблизително 10% от членовете на четирите регистрирани по това време евангелски деноминации (конгрешани, методисти, баптисти и петдесетни) участват в дейностите на дружеството. Политическата ситуация обаче се променя рязко. Първоначално Отечественият фронт не проявява враждебност към евангелистите. Но с целенасоченото арестуване на всички водещи евангелски пастири през есента на 1948 г. и след осъждането им на дългогодишен затвор в резултат на пастирските процеси положението се преобръща. Църквите са парализирани, ръководството на БЕД и редакторът на „Зорница“ са арестувани. Българското евангелско дружество продължава да съществува само на хартия. Делото срещу дружеството през 1952 г. се проваля, което е изненадващо с оглед на масовото закриване на всички видове доброволчески сдружения от страна на властите. Но след завеждането на ново дело през 1958 г. съдът се разпорежда за прекратяване дейността на БЕД. Така краят на дружеството не се дължи на неуспех в мисията или на вътрешни проблеми, а изцяло на политическата ситуация в комунистическа България.
Това са само някои интересни факти за Българското евангелско дружество. Те показват важната роля, която е играло то за развитието и историята на евангелското движение в България преди комунизма.
