На 1 ноември 2024 г. издателство „Българска история“ пусна на пазара превод на книгата „Запознайте се с България“: едно издание с изключителна стойност в исторически и духовен план. Преводът, направен от Аглика Маркова, е белязан от дълбоко уважение към оригиналния текст и умело пресъздава автентичния глас на мисионера Рубен Маркъм, адаптирайки го за съвременната българска аудитория.
Книгата Запознайте се с България на американския мисионер, учител и журналист Рубен Маркъм (1887-1949 г.) предлага задълбочен и всеобхватен поглед към България в периода между двете световни войни. След като е служил почти две десетилетия у нас, Маркъм наблюдава и пише като човек, който се чувства истински свързан с българския народ и неговата участ. Публикувана първоначално на английски през 1931 г. под заглавието Meet Bulgaria, книгата разглежда географията, историята, културата, бита и всекидневието на българите. За Маркъм България не е просто географско или политическо пространство – тя е земя на контрасти, която държи на своите традиции, но наред с това поема по пътя на модернизацията.
По думите на самия автор, „настоящата книга е набързо създадено журналистическо произведение, написано под влиянието на обстоятелствата в много различни местоположения и времеви периоди“. Според Маркъм, на нея не бива да се гледа като на справочник. Една от ключовите теми в книгата е икономическото развитие на България, с особено внимание върху аграрния ѝ характер към края на двайсетте и началото на трийсетте години на ХХ век. Спомените му рисуват България като преимуществено селска страна, в която над 80% от населението живее в селски райони – факт, който говори много за традиционните ценности и начина на живот на българите.
Дейността на Маркъм в България
Рубен Маркъм посвещава на България голяма част от живота си.[1] Работи като мисионер, преподавател и журналист, като сътрудничи на различни български издания. Роден в Канзас и завършил богословие през 1912 г., той пристига у нас като мисионер по покана на СЕСЦ.
След Първата световна война се връща за кратко в САЩ и лобира в полза на България. По-късно, през 1920 г., отново пристига у нас и повече от десет години редактира материали на Американския борд на чуждестранните мисии. Установява се в Самоков, където активно участва в образователни и публицистични дейности. В Самоков се раждат и трите деца на Рубен и неговата съпруга Мери Елизабет, всяко от които е с българско име: Елеонора, Елена и Йордан.
Известен със своята критичност към властите, Маркъм защитава работниците и селяните, публикувайки собствен вестник на име Свет, който обаче е принудително закрит през 1928 г. По това време Американският борд на чуждестранните мисии прекратява финансирането, a Маркъм обръща гръб на мисионерското призвание и става сътрудник на вестник Монитор, издание на култа Christian Science.
През 1931 г. издава книгата Meet Bulgaria със спомени и пътеписи, а две години по-късно се премества със семейството си във Виена като кореспондент на Монитор за Източна Европа. След Втората световна война отново пристига в България за няколко години. В докладите си разкрива как страната е обхваната от тоталитарен режим, което довежда до прогонването му от новата комунистическа власт през 1949 г.
Ярки описания, богати илюстрации
Оригиналното издание на книгата Meet Bulgaria включва около 200 илюстрации, които Маркъм събира и подрежда старателно. За жалост, в превода всички тези изображения отсъстват. В края на книгата той изказва признателност към служителите от кооператив „График“ за оказаната помощ при странирането на творбата му. „Всяка една от половин милион букви беше поставена на мястото си от трима мъже и една жена, никой от които не можеше да прочете и едно изречение на английски“, разказва Маркъм. Изключително любопитно е неговото описание на предпечатния процес и подготовката на текста.
Запознайте се с България е разделенa на четири основни части, всяка от по пет глави. Първата е посветена на географията, историята и населението на България, с акцент върху формирането и препитанията на българския народ. Втората част е посветена на селския живот, а специално място е заделено за прозата, поезията, ежедневието, бита, труда и забавленията в българската провинция. Очевидно Маркъм е увлечен от богатата изразност и пластичността на народния говор, защото в седма глава от тази част изброява около 150 колоритни български пословици („Кокошката и с гащи си е кокошка“; „Езикът кости няма, но кости кърши“; „Шушу-мушу къща разваля“ и др.) и прави свой превод на дузина народни песни (които в българското издание от 2024 г. са оставени на английски език, „за да се представи уникалният начин, по който са били интерпретирани“).
Третата част разглежда културния живот (литература, живопис, театър) и анализира социалната структура на обществото. Като пример за подхода на Рубен Маркъм споделяме следния откъс от 18 глава на книгата, озаглавена „Как се свързват двата края“:
Жените на България са много активни участнички в натрупването на това богатство. Неукротимата тяхна енергия е източникът на по-голямата част от четиринайсетте милиарда лева – годишен приход от земеделието. Тъй като те се грижат за кравите, гледат пилците и в много случаи – свинете, немалка част от осемте милиарда лева, които идват ежегодно от животновъдството, са също тяхна заслуга. Практически всички пет милиарда лева от домашната промишленост идват от техните усилия. Дори там, където става дума за индустрии с тежка работа, жените играят извънредно важна роля. Жените в България могат да правят всичко – от коситба, жътва, вършитба, оран и сечене на дърва до наместване на счупени кости, прогонване на зли духове, предсказване на бъдещето и съчиняване на забележително умни народни песни; към това се добавят уменията да се пожертват, когато се наложи да подпомагат братята си, годениците си и съпрузите си за удостоверяване достоверността на някакъв документ; но всичко това не пречи на мъжете и до този момент да говорят пренебрежително за „женска работа“, да смятат жените за възглупави и недоразвити създания. И най-странното от всичко е, че българските жени са възприели тази низша роля със смайваща кротост и че наистина се държат така, като че ли са длъжни да се оправдават за съществуването си.
Последната част описва новата икономическа организация на българското общество. Маркъм проследява и процесите на модернизация в образованието, политиката и културата, като умело улавя баланса, който България търси между историческата идентичност и предизвикателствата на бързо променящия се свят. В 16 глава той анализира развитието на промишлеността и занаятчийството и формирането на професионални гилдии (отделяйки специално внимание на практиките на обущари и грънчари, както и производството на предмети от желязо за бита). В крайна сметка обаче се връща към предупреждението, че „създаването на процъфтяваща индустрия в една нова, земеделска държава не е никак лесно“. Според него в този процес има много стойност, но и носи сериозни рискове за селското стопанство.
В 19 глава от книгата, озаглавена „Американските вдъхновители“, Маркъм изброява приноса на свои сънародници в някои от следните учебни заведения: Американския колеж в София, девическите училища в Ловеч и Самоков, Американската детска градина в София, класните училища в София и Пордим и други. Разделът завършва с благодарности към всички, допринесли за създаването на книгата с глава, озаглавена някак нехайно: „Е, това беше!“.[2]
Поглед в българската душа
Запознайте се с България е незаменим източник за разбирането на историческото и културното наследство на страната. През очите на Рубен Маркъм читателите получават възможността да видят България така, както я е обикнал и защитавал авторът.
Като представител на една от най-индустриализираните държави в света по това време, Маркъм е впечатлен колко трудолюбив и дълбоко свързан със земята е българският народ. Тази връзка е не само икономическа, а и духовна – земеделците и животновъдите гледат на земята като на наследство, предавано от поколение на поколение.
Маркъм пише живописно и ангажиращо, а описанията му са често поетични. „Моят дълг беше да представя България така, както я видях“, признава мисионерът, „колкото и да се различаваше от идеализираните представи за нея.“ Той ни пренася в свят на сурови планини, дълбоки гори, бурно море и цветни ниви, създавайки една сетивна картина на страната. Неговите описания на селските пейзажи са особено въздействащи – малките ниви, покрити с цветя, маковите поля и редиците лозя на слънчевите хълмове са същинска симфония на красотата.
Маркъм също така открито обсъжда предизвикателствата, пред които се изправя България през междувоенния период, включително политическата нестабилност и икономическите трудности. Неговият диалог с българските власти никога не е бил белязан от лекота и разбирателство: „Трудността, с която се сблъсква всеки кореспондент от Балканите, се състои в това, че… през краткия период, докато е чакал книгата да излезе от печат, са се сменили няколко правителства.“ Именно критичното му отношение към политическата върхушка ще доведат до спирането на неговото издание Свет в края на двайсетте години и прогонването му от страната две десетилетия по-късно.
Наред с това, Маркъм не спестява и някои черти на балканския нрав, които явно изглеждат необичайни за американците, като склонността на българите да избягват директния контакт и специфичния начин за цитиране на поговорки. Въпреки това основното му впечатление е положително. В края на книгата той възторжено заявява, че България е съставена „от любов, вярност, романтика, теменужки, славеи, бебета, повити така плътно, че напомнят пашкули, равнодушни волове, амбициозни младежи, черковни камбани и кавали, крайно отчаяни и редки победи, малко вълнения и много дълг“. Въпреки смесените чувства от наблюдаваните контрасти, сред всичко това, пише той, се съзира „една упорита нация, която бавно, но сигурно расте и не спира да расте през дългите тежки векове“.
Книгата предлага искрен поглед към българското общество, което Маркъм описва като пестеливо, скромно, с висока степен на общностна свързаност. Той подчертава практичния ум на българите, които избягват показността и ценят простотата. Дори интелектуалците пътуват в трета класа, като следват националния идеал за скромност и практичност: „Българите се възприемат като точно толкова добри, колкото е човекът до тях – и разчитат на същата възможност да напреднат. Това е България.“
Чудесният превод на книгата на български език от Аглика Маркова, направен близо век след оригинала, дава на съвременните читатели шанс да видят България през очите на този толкова добронамерен и проницателен чужденец. Перспективата на Маркъм е едновременно уважителна и критична, изпълнена с възхищение към духа и характера на българите. Началният въпрос „Що е България?“ задава тона за едно завладяващо пътешествие из природата, културното богатство и народната душевност.
Запознайте се с България е не просто исторически разказ, а ценна литературна снимка на българската душа. Стилът на Рубен Маркъм е пропит от дълбока и трайна любов към България и това прави книгата задължително четиво за всеки, който се интересува от политическото, културното и общественото развитие на страната. Книгата е свидетелство за дълбоката връзка между един проницателен публицист и българската нация между двете войни, като отдава дължимото на пословичната устойчивост, присъщата скромност и общностния дух, залегнали в основата на българския характер.
[2] През юни 2023 г. Зорница също така публикува откъс от книгата в превод на Борислав Скочев. Откъси от английския оригинал Meet Bulgaria са достъпни на следния линк.
