Рубен Маркъм (1887-1949 г.) е американски мисионер, учител и журналист, който живее в България от 1912 до 1931 г. Автор е няколко книги за нашата страна.
Роден е в Канзас Сити, в семейство на потомствени конгрешански служители, като дядо му е сред основателите на първите колежи за обучение на черни американци в Южните щати. През 1912 г. завършва богословската семинария „Юниън“ в Ню Йорк и веднага е ръкоположен за конгрешански свещенослужител.
Същата година Маркъм идва в България като мисионер на Съюза на евангелските съборни църкви (СЕСЦ). Живее в Самоков и преподава заедно със съпругата си в Американския колеж. Там се раждат и трите им деца.
Към края на Първата световна война, със съдействието на българското правителство, заминава за родната си страна, където лобира САЩ да не обявяват война на България. Мисията му се увенчава с успех.
След кратка мисия с YMCA в Съветския съюз Маркъм се връща в България през 1920 г. Редактор е в издания на Американския борд на чуждестранните мисии и сътрудничи на български вестници. Противопоставя се на Деветоюнския преврат през 1923 г. и критикува политиката на правителството след него. Описва подробно издевателствата на гръцки войници при окупацията на български села по време на т.нар. „Петрички инцидент“[1] от 1925 г., което спомага за назначаването на международна комисия от Обществото на народите (ОН). За кратко време издава свой собствен вестник на български, озаглавен Свят.
От 1927 г. е кореспондент на Крисчън Сайънс Монитър за България, а четири години по-късно публикува книгата си Meet Bulgaria („Запознайте се с България“; вж. откъс тук). През 1933 г. Маркъм се премества със семейството си във Виена и става кореспондент за Централна Европа.
Началото на Втората световна война го заварва в Америка, където започва да работи за активно за включването на САЩ в антихитлеристката коалиция. През февруари 1944 г. идва в Европа и при срещите си с партизаните на Тито разбира, че на Югоизточна Европа се готви страшна диктатура. „Прекарах само няколко месеца в пряк контакт с партизаните, б.р. – пише той, – и видях, че те не са никакви демократи, а са сред най-фанатичните автократи в света.“ Според по-късни оценки на съвременници, Маркъм е от първите западни наблюдатели, който разбира какво всъщност се случва в Източна Европа през 1944 г. Несъгласен с подкрепата от страна на САЩ и Великобритания за СССР само заради това, че се бият срещу Хитлер, той напуска работата си за правителството.
През 1945 г. Маркъм е изпратен от Крисчън Сайънс Монитър в България, за да прецени ситуацията на място. Той констатира, че страната ни е превърната в тоталитарен затвор, и докладва за това пред секретаря на мисията на САЩ. Този негов доклад разгневява комунистическите власти и на 5 октомври 1945 г. Политбюро на ЦК на БКП взима следното решение: „Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и властта на ОФ, за да се разобличи неговото „доброжелателство“ пред българския народ. Другарят А. Югов[2] да го повика при себе си за обяснения. Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпросът за неговото по-нататъшно пребиваване в страната.“
Малко по-късно комунистите изгонват Маркъм от България. Той отива в Румъния и прави честни и проницателни репортажи за тамошното положение. И от там е изгонен, като му е забранено да влиза изобщо в страните от съветския лагер.
В началото на 1949 г. се връща в САЩ, по изричното настояване на правителството, за да се включи в новосъздаденото Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Среща се често с изгнаници от източноевропейските страни и събира информация за разрастващия се там комунистически терор. Умира в края на същата година.
[1] Краткотрайно нахлуване на гръцки войници на българска територия, отблъснато от доброволни отряди и пограничната стража. ОН порицава Гърция като агресор и я осъжда да заплати обезщетение на България.
[2] Вътрешен министър в правителството на ОФ.
