25 фев. 2024 г.

Изгоненият Данте пише „Божествена комедия“

Данте Алигиери е роден (приблизително през 1265 г.) в изтъкнато флорентинско семейство, политически ориентирано към гвелфите – политически съюз, който се намира в сложни опозиционни отношения с гибелините[1]. Самите гвелфи са разделени на две фракции: черни и бели. Белите са водени от Виери деи Черки, а черните – от Корсо Донати. Техните „цветове“ са избрани, когато Виери деи Черки предоставя закрилата си на семейство Гранди от гр. Пистоя[2], което било известно като parte bianca („бялата партия“). Корсо Донати от своя страна дава закрилата си на съперника, parta nera, и по този начин тези цветове стават символи на двете флорентински партии.

След избухналите размирици между черни и бели, папа Бонифаций VIII обмисля военна окупация на Флоренция, отлъчва града, който става център на италианските и международни политически съперничества. През 1301 г. Шарл дьо Валоа, братът на френския крал Филип IV, трябва да посети Флоренция, тъй като папата го назначава за помирител на Тоскана. Но градските власти вече са се отнесли зле спрямо папските посланици няколко седмици по-рано, тъй като се стреми към независимост и откъсване от влиянието на папата. Подозирайки, че Шарл дьо Валоа може да е получил неофициални нареждания, градският съвет решава да изпрати делегация до Рим, за да се увери в истинността на намеренията на папата. Данте оглавява тази делегация.

Папа Бонифаций VIII бързо отпраща другите представители и моли Данте да остане в Рим. По същото време (1 ноември 1301 г.) Шарл дьо Валоа влиза във Флоренция заедно с черните гвелфи, които през следващите шест дена убиват много от своите врагове. Черните гвелфи поставят свое правителство в града, а Канте деи Габриели ди Губио е определен за podesta („кмет“). Данте е осъден на изгнание за две години и трябва да плати голяма сума пари. Поетът е все още в Рим, където папата му предлага да остане, и поради това е обявен за беглец. Данте не може да си плати глобата и на 10 март 1302 г. е осъден на доживотно изгнаничество, с наказание: ако се върне във Флоренция, той ще бъде изгорен жив.

Поетът взема участие в няколко опита на белите гвелфи да възвърнат властта си, но те се провалят поради предателство. Данте е изпълнен с горчивина от отношението, на което е подложен от враговете си, и се отвращава от вътрешните борби и неефективността на някогашните съюзници. По това време започва и творческата история на най-прочутото му произведение Комедия, по-късно получило името Божествена комедия (La Divina Commedia­­).[3] Творбата се смята за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо за развитието на съвременния италиански език. Произведението е разделено на три части: Ад (Inferno), Чистилище (Purgatorio) и Рай (Paradiso). Данте е наричан „баща на италианския език“: той пише Комедията на език, който нарича „италиански“, но който всъщност е смесен литературен език, базиран най-вече на местния диалект в Тоскана, с някои елементи на латинския и другите местни диалекти. Целта е да достигне читателска аудитория из цяла Италия. Създавайки поема с епическа структура и философска цел, Данте разбира, че италианският език е подходящ за изразяването на най-висши мисли и идеи, и едновременно с това въвежда тосканския диалект като стандарт за италианския език. Във френския език италианският често се нарича „езикът на Данте“. Публикувайки творбата на този език, Данте е сред първите, които успяват да се освободят от правилото за публикуване единствено на латински. Това създава прецедент, който позволява повече литература да достигне до по-голяма аудитория, давайки път на по-големи нива на грамотност в бъдещето.

Въпреки това заслугата му убягва на повечето съвременници и не му спечелва завръщането във Флоренция. Църквата поставя Божествената комедия в Индекса на забранените книги, вероятно защото Данте е изпратил седем лоши папи в Ада.

През 1315 г. Флоренция е принудена от Угучоне дела Фаджуола, военния офицер, който контролира града, да амнистира флорентинците, които са в изгнание. Данте фигурира в списъка на изгнаниците, но отказва да се върне в родния си град, тъй като Флоренция иска изгнаниците да се съгласят да се отнасят към тях като към обществени престъпници в една религиозна церемония.

Когато Угучоне най-накрая побеждава във Флоренция, смъртната присъда на Данте се заменя със затвор, като единственото условие е той да отиде във Флоренция и да се закълне, че никога повече няма да влезе в града. Данте не прави това. Неговата смъртна присъда се запазва и се прехвърля по-късно на неговите синове.

В по-напреднала възраст Данте все още таи надежди, че един ден ще го поканят във Флоренция при благоприятни условия. За Данте изгнаничеството е вид смърт, която го лишава от голяма част от неговата самоличност. Данте говори за болката от изгнаничеството в Песен XVII на Рай, а относно надеждата да се върне във Флоренция, той я описва с голям копнеж в Песен XXV на Рай, като че ли вече осъзнал, че неговата мечта е нереалистична.

Това така и не се случва. Неговите кости се намират все още в Равена, а не във Флоренция. Гуидо Новело да Полента, принц на Равена, го кани там през 1318 г., и той приема отправеното предложение. Там той завършва Рай и скоро след това умира, най-вероятно от малария. Това се случва през 1321 г., когато Данте е на 56 години. Той е погребан в църквата Сан Пиетро Маджоре (по-късно известна като Сан Франческо). Бернардо Бембо, венециански претор, се погрижва за тленните му останки, като урежда по-добър гроб.

Впоследствие Флорентинското правителство отменя изгнанието на Данте и моли многократно за пренасянето на тленните му останки във Флоренция. Молбите им не са удовлетворени, като тялото на Данте остава в гробницата, издигната му в Равена през 1483 г. Въпреки това през 1829 г. във Флоренция е издигната гробница на Данте, която все още стои празна. На нея стои надпис от трета песен на Ад, гласящ „Почитайте най-славния поет“.

 

 

________________________

[1] Гвелфите и гибелини (на италиански: guelfi e ghibellini) са противоположни политически течения в Централна и Северна Италия през XII и XIII век, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя. Конфликтът помежду им е резултат от Борбата за инвеститура през XI век, която представлява борбата за въвеждане в сан епископ (инвеститур е символичният предмет, който утвърждава въвеждането в сан).
[2] Град и община в Италия, в региона Тоскана, между Пиза и Флоренция, административен център на едноименната провинция.
[3] Първоначално произведението е озаглавено само „Комедия“, както в първото печатно издание от 1472 г. Прилагателното божествена е добавено от Джовани Бокачо, а първото издание, което назовава произведението на Данте като „Божествена комедия“ в заглавието, е това на венецианския хуманист Лодовико Долче, публикувано през 1555 г. от Габриеле Джолито де Ферари. 

Similar Posts