Войната е факт. Агресивно, безцеремонно, непровокирано, масирано беше нападната мирна държава. Един опиянен от власт автократ, самообявил се за закрилник на християнството, но много вероятно обладан от демонични сили, разпореди широкомащабна конвенционална военна кампания срещу суверенна страна. С модерна военна техника, тежки бомбардировки, артилерийски обстрел, жива сила (следвана от подвижни крематориуми), от три фронта, срещу градове и села, срещу инфраструктура и газопроводи… И разбира се, с дезинформационна кампания от безпрецедентен обхват.
След десетилетия международно разбирателство и редица укрепващи мира и стабилността инструменти, цивилизованият свят се оказа неподготвен за такъв вид откровено зло. А зашеметяващият парадокс е, че значителна част от българското население несмутимо и лековерно поглъща изкривените тези на кремълския властелин.
„Пазете се да не ви подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще кажат: „Аз съм Христос“, и ще подмамят мнозина. А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте“ (Марк 13:5-7). Войните не са нещо изненадващо за човешката история. Но какво представляват тези „военни слухове“? Тази добавка в думите на Исус изглежда описва бойни действия на едно друго равнище: не за човешките тела, а за човешките души. Войните отнемат живот, а военните слухове разграждат мира в човешкото сърце. Войните разбиват държави, общества, институции, семейства, а военните слухове разоряват психиката и съзнанието.
През този февруари видяхме невиждана ескалация и на двете. Впрочем в думите на Исус се долавя някаква успоредност на тези фрази. Буквално текстът гласи: „Ще слушате за войни и слушане за войни.“ Очевидно тук се съдържа предупреждение както за конвенционалните, така и за хибридните войни. Ще бъдем свидетели, казва Исус, и на едното, и на другото. Но нека това да не смущава сърцето на Неговите последователи. Тъкмо напротив, наличието на военни агресии и дезинформационни кампании е естествено развитие. И войните, и слуховете за войните са белег на тежкия разлом в сърцето на човека. И двете са плод на греха, катализиран от древния Враг на нашите души.
И въпреки че мнозина вярващи побързаха да говорят за белезите за края на света, цитираните думи на Исус всъщност са замислени да ни вдъхнат кураж: „Не се смущавайте. Това трябва да стане, но това не е свършекът“ (6 ст.). Войни и военни слухове ще има, но те не са показателни. Когато слушаме за такива неща, ние си припомняме, че нашата идентичност, нашето призвание е да бъдем вестители на мира. Каквато и война да върлува около нас, ние имаме мисия да сеем Добрата вест за живота, смъртта и възкресението на Исус за изкуплението на мнозина.
Именно тази мисия – а не конвенционалните или хибридните войни – според Исус ще бъде основният белег за свършека: „Това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи. Тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:14). Това е нашата задача като църковни общности и като отделни вярващи в тези времена: да обичаме Бога и ближния, да възвестяваме Христос, да сеем вяра и надежда. Тя е ясна и никакви „слухове“ не биха могли да ѝ окажат влияние.
