Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините са по-скоро от политическо и икономическо естество. По онова време църквата притежава много имоти, има силно влияние в кралския двор и се радва на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращават от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довеждат до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г. Всички монашески ордени са разпуснати, 30 000 свещеници са изгонени от страната, а стотици са убити. По време на т.нар. „царство на терора“ (1793-1794 г.) изстъпленията срещу християните достигат нечувани дотогава мащаби, които ще бъдат надминати (многократно) чак през XX век, по време на гоненията срещу Църквата в Сталинския СССР.
Успоредно с това във Франция протичат процеси на дехристиянизация от философско естество. Някои от най-радикалните водачи на Френската революция като Жак Ебер, Антоан-Франсоа Моморо и Жозеф Фуше издигат девиза „Разумът е Бог“. С тяхно участие се развива култ към Разума (Culte de la Raison): една хаотична смесица от антицърковни настроения, атеистични възгледи и чисто политически действия. Ала всеки култ се нуждае и от свой „свещен календар“ – и за целта скоро се организират общонационални Празници на разума, а множество църковни сгради се преобразуват в Храмове на разума. Олтарът в катедралата Нотр Дам в Париж например е демонтиран и на негово място е поставен „Олтар на Свободата“, а на една от църковните порти е гравиран надпис: „На Философията“. За избягване на идолопоклонството, фигурите на богините на разума и свободата са онагледени… от живи жени, като една от тях е съпругата на Моморо.
За трезвомислещите хора става очевидно, че управляващите никак не се водят от разума. Един от идеолозите на революцията Робеспиер осъзнава, че разумът произвежда хилави божества. Той изразява опасения, че без вяра в някакво могъщо същество като Бога от юдео-християнската традиция нравствеността на френския народ ще се срине. Тогава какво ще стане с Републиката? Силните нации се нуждаят от силни добродетели. Според Робеспиер тези добродетели могат да стъпят върху вярата в живо божество и в безсмъртието на душата.
На 7 май 1794 г. Комитетът за обществена безопасност, който управлява Франция, издава Указ за поклонение на Върховното божество. Това не е Богът на Библията, встъпващ в лични взаимоотношения с човеците, а едно деистично божество. Влиятелното през XVIII век учение на деизма твърди, че Вселената е създадена от бог, но той повече не се намесва в природните процеси. Според деистите, този бог може да бъде открит чрез изучаване на естествените закони, а съществуването му вдъхновява моралното поведение.
През следващия месец Робеспиер организира празници на Върховното същество, които трябва да утвърдят новата гражданска религия. Началото им е умишлено избрано да съвпада с християнската Петдесетница. Провежда се грандиозно шествие до Марсово поле[1] в Париж. Там в пламенна реч Робеспиер заявява:
Настанал е завинаги щастливият ден, който френският народ посвещава на Върховното същество. Светът, който То е създало, никога не е устройвал празник, по-достоен за Неговото внимание. То е било свидетел на господството на земни тирани, на злодеяния и на измами. В този момент То вижда как един цял народ, влязъл в схватка с всички потисници на човешкия род, спира за малко героичните си усилия, за да извиси мислите и обетите си към великото Същество, което му е поверило мисията, с която се е заел, и му е дало силата да я осъществи. Не е ли това Върховното същество, чиято безсмъртна ръка е запечатала в човешкото сърце кодекса на справедливостта и равенството, като е записала в него смъртната присъда на тираните? Не е ли това същество, което от началото на времето е постановило во веки веков и за всички народи свобода, добра вяра и справедливост?
Робеспиер е критикуван от видни свои съмишленици относно празниците на Върховното божество. Някои съзират в това опит да си създаде ореол на пророк. Други предричат, че това е начало на неговото падане от власт. Последното се оказва напълно вярно.
Междувременно „царството на терора“ става все по-нетърпимо. Като се опасяват от нови изстъпления, членове на Комитета за обществена безопасност организират свалянето на Робеспиер от власт. Острието на гилотината скоро ще се оцвети и с неговата кръв. А с това и култът към Върховното същество ще завърши своето кратко и безславно съществуване.
[1] Днес парк в непосредствена близост до Айфеловата кула.
