22 ное. 2026 г.

Християнска музика или християнство в музиката?

Отношението между изкуствата и християнската вяра е сложна и многопластова тема. Мнозина християни смятат, че щом пълното Божие откровение ни е дадено в Писанието и в Църквата, то изкуството може да играе само спомагателна роля за изява на върховните истини. Как тогава да разбираме понятието християнско изкуство? Дали имаме предвид изкуство само за църковна употреба? Или си представяме всяко изкуство, застъпващо християнски светоглед? А, всъщност, необходимо ли е авторът да бъде вярващ? Не би ли могло християнството да присъства – като влияние или дори като сянка – в творбите на човек, който не го изповядва?

На тези въпроси е посветена поредицата от дискусионни срещи „Християнско изкуство или християнство в изкуството?“, организирани от сдружение ХАРТА и от асоциация „Емпирей“. Подходът е до голяма степен емпиричен – поглеждаме към темата през очите на професионалисти от различни изкуства и жанрове, които имат християнски убеждения. Каним ги да изкажат свободно своите мисли и ги подтикваме към диалог помежду им. Форматът на дискусията е интерактивен, като периодично се дава думата на публиката за въпроси или кратки коментари.

Четвъртата среща от поредицата се състоя на 2 април т.г., в залата на традиционните домакини от книжарница „Верен“. Тя беше посветена на класическата музика, а участниците бяха трима утвърдени и известни музиканти: кларинетистът Кристиян Калоянов, китаристът и композитор Преслав Стоянов и органистът и византолог Янко Маринов. Модератор беше Тодор Велчев от сдружение ХАРТА.

Предварително бяха набелязани три главни въпроса за разглеждане:

1) Музиката в историята: от „ниско“ към „високо“ изкуство

2) Каква е музиката, която „възвисява човешката душа“?

3) Църковната употреба на музиката

В хода на дискусията Янко Маринов се отличи като радетел за „висока“ музика, особено в църквата. Основите на музиката лежат върху стройна теория, че хармонията на космоса е в дълбока връзка с реда на числата и с музикалната хармония – затова музиката е поставена като мост между небесното и земното, в отговор на извечен човешки стремеж. Г-н Маринов запозна присъстващите с изследванията си на византийските църковни напеви и със своите научни опити да възстанови оригиналното им звучене.

Преслав Стоянов, който е и педагог (понастоящем преподава история на музиката в НМУ „Любомир Пипков“), придаде по-практичен характер на дискурса. Той обърна внимание колко трудно е да се даде изобщо дефиниция на понятието музика. Музикалната творба е нематериална; тя не се състои в нотния текст, а в замисъла на композитора. Затова, за разлика от останалите изкуства, музиката от по-отдалечени епохи се възприема трудно – промените в културата и светоусещането я правят твърде менлива.

Кристиян Калоянов предпочете да навлезе в темата предимно от перспективата на своя опит и преживявания като изпълнител. За него историческото развитие от „ниска“ към „висока“ музика е силно повлияно от църквата – като се започне от грегорианския хорал и се стигне до блестящи върхове като Матеус пасион на Бах или Реквием на Моцарт. Тревожният опит на съвременния човек в една тежка реалност също може да доведе до духовни преживявания, изразени с музика. Като блестящ пример може да се посочи Квартет за края на времето на Оливие Месиен, съчинен в концлагер и вдъхновен от 10 глава от Откровението на Йоан.

Дискусията беше оживена. Получи се добра атмосфера, с активното включване на хора от публиката. Допълнителна свежест внесоха и музикални изпълнения, поднесени от Кристиян Калоянов и Янко Маринов. Времето измина неусетно и затова третият въпрос от предварителната програма бе засегнат бегло, в самия край. Надяваме се в близко бъдеще да организираме следваща среща от поредицата, специално посветена на църковната музика.

Similar Posts