На 24 април 1514 г. в немския град Шпайер по нареждане на папа Лъв Х се провежда църковен трибунал. Предмет на обследване са трудове на преподавателя по древни езици Йохан Ройхлин, по отношение на които е предявено обвинение, че съдържат еретични идеи, противни на християнското учение.
Йохан Ройхлин (29.01.1455 – 30.06.1522 г.) е немски ренесансов учен, вещ познавач на новозаветния гръцки език, на който обучава студентите си, за да изследват евангелските текстове. В същото време той е един от първите, които въвеждат християнската хебраистика в екзегетичните изследвания на Стария завет.
Роден е в Пфорцхайм, маркграфство Баден, в семейството на манастирския управител Георг Ройхлин и неговата съпруга Елиса Ерина Ек. Сестра му Елизабет е баба на Филип Меланхтон, най-близкият сътрудник на Мартин Лутер.
На 15-годишна възраст Ройхлин започва да учи граматика, философия и реторика във Фрайбургския университет. Заминава за Париж, за да следва древни езици. След това се премества в Базел, където задълбочава познанията си по старогръцки език. През 1477 г., му е присъдено званието „магистър по изкуствата“. В Базел той съставя първия си труд: кратък латински речник, озаглавен Vocabularius breviloquus, както и граматика на старогръцкия език.
Ройхлин започва да следва право в университетите на Орлеан и Поатие във Франция, а през 1484-1485 г. получава докторска титла по римско право от университета в Тюбинген, Германия. След като става известен с познанията си по латински и гръцки, Ройхлин служи като преводач на граф Еберхард от Вюртемберг.
През 1490 г., след среща в Рим с флорентинския философ Пико де ла Мирандола (1463-1494 г.), той започва да изучава старателно библейския еврейски език. В това отношение ползва познанията на еврейския медик Яков бен Йехиел, който служи в имперския двор. Впоследствие публикува няколко важни съчинения и обучава студенти на частни начала. Неговото съчинение De Arte Predicandi (1503 г.) насочва бъдещите проповедници да се усъвършенстват в по-доброто разбиране на Библията, чрез изучаване на оригиналните езици. През 1506 г. издава еврейска граматика и лексикон под заглавие De Rudimentis Hebraicis, за което ползва трудове на еврейски учени. Издава и коментар с граматични пояснения на т. нар. покайни молитви от книгата Псалми. Ройхлин се смята за първия преподавател в западния свят, който прилага изучаването на Библията на оригиналните езици.
Пак под влияние на Пико де ла Мирандола, той започва да изучава старателно и мистичното учение на някои юдейски духовници Кабала. Публикува по тази тема книги като De Arte Cabbalistica, които издават известни теософски увлечения.
През 1510 г. влиятелният доминиканец и служител на Инквизицията Йоханес Птеферкорн, който е евреин, приема католицизма и започва кампания за унищожаването на всички книги на еврейски, с изключение на Стария завет. Аргументът му е, че съдържат лъжливи идеи и пречат на юдеите да приемат християнството. Той настоява император Максимилиан да издаде разпореждане за тяхното изземване и изгаряне.
Но императорът решава да се консултира със станалия вече известен специалист по еврейски език Йохан Ройхлин. Последният не споделя виждането на инквизиторите. Стигнал е до заключението, че книги като Талмудът, кабалистичното писание Зоар, коментари на известни равини като Раши, Кими, Ибн Езра и други, въпреки своето съдържание представляват ценно учебно помагало и на практика са основа, върху която може да се спори с юдаизма от християнска гледна точка. Тяхното унищожаване би дало само още повече козове в ръцете на онези, които разпространяват застъпените в тези книги учения. Вместо това Ройхлин предлага във всеки немски университет да бъдат основани катедри по хебраистика. Императорът се съобразява с неговото становище и отменя предвидения декрет.
Служителите на Инквизицията, които по това време са предимно от доминиканския орден, започват гневно да протестират срещу това решение. Те старателно издирват и откриват в трудовете на Ройхлин текстове, според които той да може да бъде обвинен като еретик. Някои от тях наистина биха могли да се тълкуват в този смисъл. Изказаните в тези откъси съждения имат универсалистичен и хуманистичен характер, като личи стремеж към примиряване на всички религии. Прокарват се идеи за сходство между юдейски мистични практики и такива, прилагани от правоверни католици.
Към императора е отправено искане за изгаряне на съчиненията на Ройхлин. От своя страна, някои негови симпатизанти се отнасят към папа Лъв Х. По негово разпореждане, на 24 април 1514 г. в Шпайер се провежда църковен трибунал, който да разследва обвиненията и да излезе с решение.
Противно на очакванията, в крайна сметка трибуналът оправдава Ройхлин и го освобождава от обвиненията към него. Втора комисия, съставена пак по искане на доминиканците от богослови от Кьолн, Ерфурт, Лувен, Майнц и Париж, отново оправдава Ройхлин. Инквизицията не престава да го притеснява по различни начини, но сега пренасочва по-голямо внимание към избухването на Реформацията в Западна Европа.
През последните три години от живота си (1520-1522 г.) Ройхлин изпълнява длъжността професор по староеврейски и старогръцки в университетите на Инголщад и Тюбинген. Сред неговите ученици изпъкват и имената на реформаторите Филип Меланхтон и Йохан Еколампад. Мартин Лутер ползва еврейската граматика на Ройхлин при превода на Библията на немски език.
