25 фев. 2024 г.

Трагедията на един крал

През януари 2019 г. се навършиха 370 години от едно паметно за Англия и за Европа събитие, настъпило в началото на 1649 г.

Преди това, трябва да напомним, че през 1603г., кралят на Шотландия Джеймс VІ се оказва пръв по право да наследи английския трон. Така той става крал на Англия и Шотландия под името Джеймс І. Пуританите в Англия (най-вече презвитерианите) се надяват, че идвайки от Шотландия, той ще подкрепи тяхната кауза. Изпращат му т.н. Хилядна петиция, с която го молят да промени начина на богослужение и на управление в Англиканската църква. Но са дълбоко разочаровани от отговора му. На организирана от него конференция кралят заявява, че презвитерианството „съответства на монархията толкова, колкото си подхождат Бог и дяволът“[1].

Все пак срещата с краля дава и положителен резултат. Той разрешава да се пристъпи към нов превод на Библията. Група от петдесет и четирима богослови се заемат с тази задача и през 1611 г. излиза от печат нейното ново издание, известно като Библия Кинг Джеймс. То добива огромен авторитет и се ползва дори до наши дни.

Джеймс І умира на 27 март 1625 г. от остра стомашно-чревна инфекция. Общата оценка за неговото управление е, че въпреки авторитарния режим, който налага, той успява чрез поредица от дипломатически ходове да осигури мир на страната. Същевременно залага в отношенията с Парламента проблеми, които скоро след неговата смърт довеждат до гражданска война.

След смъртта на крал Джеймс през 1625 г. тронът на Англия се заема от сина му Чарлз І. Конфликтът между пуританите и Чарлз І се изостря до крайност. Съвсем неприемлив за тях се оказва бракът му с принцеса с католически убеждения, Анриет-Мари, сестра на френския крал Луи ХІІІ. Новият крал повтаря грешките на баща си и се стреми да установи еднолична власт, без участието на Парламента. Пуританите са подложени на дискриминация, тежки глоби и открити преследвания, свързани с телесни наказания – рязане на уши и жигосване по бузите с инициалите S.L. (Seditious Libeller – “противодържавен клеветник”)[2]. Чарлз се опитва да се намесва и в делата на Презвитерианската църква на Шотландия, с налагането на Всеобщия молитвеник на Англиканската църква. Шотландците организират референдум против тази мярка, сформират военни отряди и нападат Англия.

Кралят е принуден да търси средства, за да води война. За тази цел през пролетта на 1640 г. свиква Парламента, но тъй като последният не удовлетворява очакванията му, той го разпуска след три седмици. Този период е известен като Късия парламент. Но през есента на същата година развитието на събитията налага нова сесия, която става известна като Дългия парламент. Пуританите, които са мнозинство в него, налагат закон, според който не кралят, а само Парламентът може да разпуска сам себе си. Парламентът представя т.н. Велика ремонстрация (Grand Remonstrance). Това е обвинителен документ от сто и петдесет точки, в които се изброяват всички злоупотреби в държавата и църквата, военни неуспехи и беди, както и зависимостта от чужди сили (свързани с Рим), до които е довело управлението на Чарлз І. Кралят го отхвърля демонстративно и в отговор се опитва да арестува петима от членовете на Камарата на общините, които счита за основни подстрекатели.

Парламентът и дори кметът на Лондон му се противопоставят. На 22 август 1642 г. кралят обявява война на представителите на Парламента в Лондон. Военните действия между кралските сили и тези на пуританите се развиват с известни прекъсвания в периода между лятото на 1642 и края на 1648 г. Този период е известен като Гражданската война.

В тази обстановка Парламентът прави редица преобразувания. Издава указ, който постановява, че занапред неговите решения имат законодателна сила, дори и да нямат одобрението на краля. Създава собствени сили за охрана. Въвежда се конституция, наречена Завет, като форма на обществен договор, сключен пред Бога.

Парламентът налага нова организация на църквата и на целия духовен живот. Свиква в Лондон т.н. Уестминстърски съвет на духовници и богослови, на които се възлага да изработят нова изповед на вяра и правила на управление. Той се състои от 121 свещенослужители и 30 миряни. Парламентът отменя епископалната система и въвежда презвитерианския модел на управление на църквата.

Най-важният документ, който Уестминстърският съвет издава през 1646 г. (одобрен от Парламента през 1648 г.), е Уестминстърската изповед на вяра, с 33 глави, която отразява реформаторски доктринални принципи на вяра и такива за управление на Църквата. Съществуването на английската нация се разглежда в контекста на Заветното богословие, позовавайки се на Завета на делата с Адам и на Завета на благодатта с Христос.

Годината 1649 е с особена важност за историята на Англия. Поставен под арест, кралят прави неуспешен опит за бягство. Жестокият терор, въведен от него срещу политическите му противници, и подривната дейност срещу законната власт определят окончателно съдбата му. Чарлз І е осъден на смърт и екзекутиран на 30 януари 1649. Този трагичен акт, макар и логичен за онази епоха, е първият случай на подобна присъда над крал в Западна Европа. Англия е провъзгласена за държава с републиканско управление. Камарата на общините издава закон за забрана на монархията. Установява се модел на парламентарна република под управлението на Държавен съвет. 

 

 


[1] Ърл Кернс, Християнството през вековете. История на църквата (Нов човек, 1998 г.), 360 с.

[2] Сидни Хотън, Щрихи от църковната история (Мисия „Възможност“), 142 с.

Similar Posts