26 фев. 2024 г.

Кой е избран

Арминий се разграничава от Калвин?

Яков Херманцзун е роден на 10 октомври 1560 г. в Оудеватер, селце разположено близо до Утрехт, по това време част от Испанска Нидерландия. Баща му е производител на оръжие. Умира, докато Яков е много малък. През 1575 г. майка му е убита по време на испанското клане в Оудеватер и той остава кръгъл сирак.

Яков е осиновен от свещеник на име Теодор Емилий и така получава възможност да учи в новооткрития университет в град Лейдън. Между 1576 и 1582 г. Според тогавашната мода променя Яков фамилията си Херманцзун на латинизираното Арминий. Изучава либерални изкуства и богословие, а след това продължава обучението си в Базел и Женева под ръководството на Беза. Когато през 1587 г. му е предложено пастирско служение в Амстердам и двата университета му дават горещи препоръки за това.

Арминий служи в Амстердам в продължение на петнайсет години, като през 1590 г. се жени за Лизбет Реал, дъщеря на богат търговец и поет. През това време той се превръща в най-популярния пастир в града. Неговите проповеди се приемат възторжено от вярващите, а отношенията му с градската управа са повече от добри. Макар че през тези години възгледите му относно Божието предопределение са вече оформени и той ги заявява гласно (макар и ненатрапчиво), те все още не му създават никакви проблеми.

Всичко това се променя след 1603 г., когато Арминий е поканен да стане професор по богословие в университета в Лейдън. Целия му престой там до смъртта му през 1609 г. (умира едва 49-годишен) е белязан от все по-ескалиращи противоречия, провокирани до голяма степен от неговия академичен колега Франсис Гомер, строг калвинист. Спорът добива широка известност и към него се прибавят значителен брой клевети, които допълнително нажежават обстановката. Въпреки че няколко пъти е призоваван да дава обяснения за възгледите си пред местните власти, Арминий така и не получава някаква присъда приживе и му се позволява да продължи дейността си.

През този период той пише най-важните си богословски съчинения – някои от тях като защита и обяснение на вижданията си. В тях Арминий настоява, че макар да разбира въпроса за Божието предопределение по различен начин от Жан Калвин и от бившия си учител Теодор Беза, той все пак остава докрай верен на Светото писание, на църковните отци и на изповедите на вярата, приети от църквата, в която служи (сред които е и Хайделбергският катехизис).

Арминий утвърждава учението за пълната греховност на човека, за неговата вина пред Бога и за нуждата му от спасение. Той също така приема правото на Бога да избере кого да спаси, което е същността на предопределението. Арминий дори е готов да приеме, че Бог предопределя абсолютно и конкретно точно определени хора за спасение и други за осъждение. Според него обаче този избор почива на Божието предузнание – Бог е избрал да спаси онези, които в Своето всезнание предварително е видял, че ще отговорят на Неговия призив с вяра и покаяние.

Като внимателно избягва пелагианството и полупелагианството, Арминий твърди, че дори тази вяра у хората и силата им да откликнат на Благата вест са резултат от действието на Божията благодат, а не на собствената човешка свобода и сила. Въпреки това той настоява, че благодатта прави човека способен да действа по определен начин, но не го задължава. И в този смисъл не е неустоима, а може да бъде отхвърлена. На възражението, че това прави спасението дело не само на Бога, а на човека, който поне до известна степен го изработва сам със своя положителен отговор, Арминий отговаря, че това е абсурдно. Според него това е същото като да твърдиш, че просякът, който получава огромен паричен подарък, е изработил тези пари само защото е протегнал ръка, за да ги приеме от дарителя.

Въпреки това Арминий остава агностик по въпроса за последващо отпадане от вярата. Освен това той рязко се противопоставя на някои специфични форми, под които понякога се представя учението за предопределението. Според него виждането, че в реда на Божиите декрети предопределението предшества грехопадението (както при т.нар. супра- и инфралапсарианизъм) би направило Бога автор на греха. Той също така настоява, че Христос е умрял не само за избраните, а и за всички хора. Бог дава живота на Сина Си за всички и желае всички да се спасят, но в контекста на възгледите му за предопределението и приемането на вярата само онези, които повярват, ще се спасят реално.

Вижданията на Арминий намират широк отзвук и той има немалко последователи, които след неговата смърт се обособяват в движение в рамките на Реформираната църква, известно като ремонстранти. Макар да са осъдени на международния събор в Дорт (1618-1619 г.) тези възгледи поучават нов подем в методисткото съживление през XVIII век, когато са категорично приети от братята Уесли. До днес арминианското виждане за предопределението и отношенията между благодатта и свободната воля остава влиятелно течение в широките рамки на протестантската ортодоксалност.

Similar Posts